Мотивацията за семинара идва от диагнозата за крайна разпокъсаност в изследването на българското стопанско минало. Икономическата история никога не е била във (дори близо до) ядрото на нашето обществознание. Днес тя продължава да е архипелаг от лични проекти без критично и конкурентно общуване между тях. Семинарът предлага територия, на която:
- да се провежда свободен и осмислен дебат по проблемите на стопанската (социална) история на България
- да се преодолява институционалното парцелиране на знанието
- да се създадат “хоризонтални” връзки в страната, допълващи преобладаващо успоредните нишки, изтъкани от най-търсените (“престижни”) международни проекти
- да преобладават атмосфера, стил и организация, които не са обременени от тежките бюрократични изисквания на големите проекти и/или от йерархични санкции
- да се намери общият език между историци и икономисти - засега икономическата история е трудно припозната тъкмо защото не се вижда като поле на общуване между двете дисциплини, а като нещо трето.
Идеологията на семинара е в тривиалното разбиране, че историята е ключ към настоящето и бъдещето. Това разбиране е доуточнено от три твърдения:
- Колкото и разнообразни да са разглежданите въпроси, те ще бъдат пречупени и през възможното им отношение към дългосрочните процеси, настоящето и перспективите на българската стопанска (социална) действителност. Рамките на тази специфична гледна точка ще бъдат представени и обсъдени на първата сбирка на семинара.
- Стопанската история обяснява “по-добре”, когато е поставена в културен контекст: важни са реликтите, запечатани в текстове, език, поведение, ежедневие, менталности...
- - Стопанската история трябва да се освободи от грубото рамкиране с политически граници – значимото съдържание на икономическите процеси преминава през тези изкуствени репери във времето.
- Въпреки препратката в заглавието на семинара към знаменитата “Стопанска България” на Кирил Попов от 1916г. (която е връх на добросъвестното описание) семинарът ще се ръководи от разбирането, че описанието не може и не трябва да измества обяснението. Ще се търси формулиране и проверка на хипотези.
Участието в семинара е отворено за всички интересуващи се професионално от стопанската и социална култура на България.
- Аудиторията и участието ще са максимално интердисциплинарни, “интеринституционални” и “интергенерационни”.
- При възможност ще бъдат канени изследователи от чужбина.
Формата на семинара се определя от няколко правила:
- Отсъствие на строги изисквания към докладващия – наличието на писмен текст е предимство, но не задължение; изискване е единствено предварителното схематично предоставяне на изложението (handouts).
- Търсене не само представянето на формално завършени текстове и изследвания, но и на дискусии по изследователския процес.
- Насърчаване съвременните средства и техники за излагане на материала.
- В перспектива е възможно организирането на виртуални дискусии, информационен обмен и уебсайт.
Научната програма на семинара ще се координира от Румен Аврамов (Център за либерални стратегии). Научно-организационната подготовка ще се осъществява от Мартин Иванов (Институт по история, БАН). Организацията на сбирките и архива на семинара ще са грижа на Центъра за либерални стратегии.
Архив на семинара
Статистика на семинара