Доклад на ЦЛС за ползите и предизвикателствата на българското членство в ЕС.
Основни тези
Десетте години членство на Република България в Европейския съюз е един от най- успешните периоди в българската история. Това е второ поредно десетилетие (след 1997 г.), в което страната се развива без сериозни кризи във вътрешно-политически план и в сравнително благоприятна международна среда. Със самото си членство в ЕС една бивша комунистическа страна получава пълноправен и равнопоставен статут с 27 от най-развитите и утвърдени демокрации в света. Това е период на икономически растеж и подобряване на редица макро- и микро-икономически показатели, в който българските граждани печелят от въвеждането и прилагането на политики на ЕС с директно влияние върху качеството им на живот.
Политическите ефекти от членството на България в ЕС са оценени в сравнителна перспектива с други сходни държави, които не са (все още) интегрирани, както и със страни без ясна перспектива за еврочленство. В сравнение със съседни и сравними по исторически, демографски и други показатели страни България се радва на по-стабилно демократично развитие, като приносът на ЕС в този смисъл е безспорен. От началото на 90-те години демократичното развитие на страната обаче изостава спрямо това на държавите от Централна Европа. Обясненията за това трябва да се търсят по-скоро в икономическата криза от 2008 г. и най-вече – във възхода на национал-популизма, който съвсем не е пряко свързан с ЕС.
Основните политически партии са добре интегрирани в европейските партийни семейства, което има безспорно ползотворно влияние върху партиите и партийната система. Партиите черпят опит и идеи от своите европейски партньори, както и разчитат на трансфер на легитимност от авторитетни европейски политици към тях.
ЕС има безспорна заслуга и в поставянето на проблема за борбата с корупцията и реформата на неефективната съдебна система като приоритетни за българското общество. Мониторингът над тези две области в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) доведе и до сериозни промени в законодателството и организацията на публичните институции у нас, дори до конституционни промени.
Въпреки оставащите предизвикателства в областта на борбата с корупцията и реформата на съдебната власт, политическите позитиви от членството на България в ЕС са безспорни. Те се изразяват в репутационни ползи, цялостна стабилизация и по-голям капацитет за справяне с кризи. Сравнението между България и сходни страни извън ЕС е ясен показател за тези ефекти. Голямата задача за следващото десетилетие е да се ускори настигането на останалите страни членки в ЕС.
Членството на България в Европейския съюз играе несъмнено положителна роля и за икономическото развитие на страната. В периода от стартирането на преговорите за членство през 1999 г. до присъединяването на страната към ЕС през 2007 г., БВП на глава от населението по покупателно способност нараства от 27% до 40.8% от средното за ЕС, а през 2016 г. достига 48.1%. Относителното забавяне на икономическия растеж спрямо предприсъединителния период се дължи и на съвпадението на периода на членството с голямата рецесия, настъпила след глобалната финансова и икономическа криза от 2007 г. Членството в ЕС изглежда смекчава удара от голямата рецесия върху икономиката на страната, защото след 10 години в ЕС и въпреки огромната тежест на световната криза, коефициентът на безработица в България е по-нисък, отколкото в последната година преди членството, а производителността на труда продължава да нараства изпреварващо.
Интеграцията на българското стопанство в общото европейско икономическо пространство продължи да се задълбочава. Реализирани бяха видими подобрения в разнообразни аспекти на стопанската и гражданската инфраструктура в страната благодарение на финансирането от ЕС. Държавните трансфери по линия на европейските фондове и на преките плащания от ЕС за България бяха значителен фактор за положителната стопанска динамика през последните 10 години. За този период нетният трансфер от ЕС за България е около и над 4% от брутния вътрешен продукт на страната.
Особено в условията на неблагоприятна световна конюнктура, този приток на средства е от макроикономическо значение. Според най-амбициозното изследване на ефектите от този приток , за периода до средата на 2016 наличието на европейските фондове кумулативно е довело до БВП с около 12 % по-висок, заетост с 16 % по- висока и безработица със 7 пункта по-ниска, отколкото биха били при нулеви трансфери.
Членството на България в ЕС има влияние и върху двете макроикономически политики в страната: фискалната и паричната. По отношение на фискалната политика, членството в ЕС има двояко значение. От една страна то дава механизми за дисциплиниране на държавния бюджет чрез процедурите по свръхдефицит. От друга, самото членство създава опасност политическите елити да станат по-склонни да поемат по-високи бюджетни рискове. Данните сочат, че регулативните механизми в ЕС по отношение на фискалната политика сработват добре за България и страната продължава да поддържа фискална стабилност.
По отношение на паричната политика членството в ЕС е от ключово значение, което се дължи на специфичния режим на валутен борд. Именно членството в ЕС закотвя изходната стратегия на паричния режим в България, защото задава ясен и конкретен изход: влизане в Еврозоната и възприемане на еврото като българска валута. Членството в ЕС фактически усилва доверието в паричния режим на България, оттам в лева и допринася за достигане на безпрецедентна за българската история монетизация на икономиката. Членството на страната в ЕС е от ключово значение за здравето и успешното действие на съществуващия паричен режим.
Като пряк резултат на членството на България в ЕС много български бизнеси получиха възможност да се интегрират във веригите на добавена стойност в рамките на европейското производствено пространство. За десетилетието на членството на България в ЕС износът от страната на високотехнологични продукти и на услуги от областта на информационните и комуникационните технологии е нараснал повече от двойно, а делът на този износ в общия износ от страната се е увеличил от под 7 до над 10 процента.
Членството на страната в ЕС позволява българските граждани да се радват на ползите от политиките на ЕС в редица сфери. Политиките, ориентирани към насърчаване на мобилността, разширяват шансовете на българските граждани да живеят, работят и учат във всяка страна-членка на ЕС. Политиките на солидарност от една страна създават условия за сближаване на стандарта на живот на българските граждани с тези на ЕС, а от друга – дават възможност за приобщаване към обществото, образованието и пазара на труда на маргинализирани социални групи. Членството в ЕС реално повишава качеството на живот за българските граждани, въпреки че именно тук сближаването е най-бавно.
За 10-те години членство са постигнати значителни подобрения в екологичните показатели, защитата на потребители, защита на правата на пациентите, защита на социални права. Благодарение на политики, финансирани през фондове на ЕС българското образование 1. успява да интегрира деца в риск и деца със специални образователни потребности; 2. да разшири шансовете на маргинализирани социални групи за вписване в пазара на труда чрез допълнителна квалификация; 3. да създаде условия за образователна и научна мобилност.
Една от най-големите придобивки от членството в ЕС за гражданския сектор е възможността за формиране на европейски мрежи от НПО, които са източник на ценна експертиза.
Членството в ЕС подпомага и българската култура - повишава видимостта на културните продукти на европейско и световно ниво през финансиране на преводи, участия във фестивали, разпространение, общоевропейски награди в областта на културата; съдейства за производството на български културни продукти – през европейски програми се финансират филми, медийни програми и т.н.; разширява достъпа на българските граждани до култура – през подкрепа за локални фестивали, както и за общоевропейски културни събития като
„Нощта на музеите“; съдейства за формирането на общности и за интегрирането на маргинализирани групи през културни практики като например „Пловдив – европейска столица на културата“.
Членството в ЕС позволява на България да ползва предимствата на многостранната дипломация, предоставяща европейски решения за двустранни проблеми и предизвикателства.
Членството в ЕС донесе на България достъп не само до четирите свободи на Общия пазар, но и до Европейското икономическо пространство (ЕС + Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария). В контекста на критериите за членство в ЕС
България има възможност да отстоява по-добре правата на българските малцинства в държавите кандидатки. Като граждани на ЕС българските граждани имат право на консулска защита и дипломатическо съдействие в трети страни от представителства на ЕС или на индивидуални държави членки. В условия на изостряне на геополитическото противопоставяне в глобален и регионален мащаб, като членка на ЕС България може да разчита на по-голяма дипломатическа тежест и европейска солидарност при отстояването на основни принципи на международното право, включително правото на ненамеса във вътрешните работи и суверенитет спрямо държави от региона, демонстриращи стари имперски амбиции.
Прегледът на политическите, икономическите, обществените, образователните, културните и външно-политически ефекти от членството на България в Европейския съюз ни позволява убедено да заключим, че тези десет години са един от най-успешните периоди в българската история, допринесли съществено за напредъка на страната във всяка една от тези области и отварящи възможности за още по-добри резултати в бъдеще. За целта е необходим натиск от страна на българските граждани и сътрудничество от страна на европейските институции за по-нататъшно реформиране на институциите и по-пълно използване на предоставените от членството възможности за постигане на трайни, дълбоки и видими ползи за българските граждани. На фона на безспорните постижения е и време да се върнем към позабравените сред популистко политиканстване ценности, които са същността на европейския проект – свобода, уважение към достойнството на личността, солидарност и зачитане на човешките права. В така желаната от българите Европа на една обща скорост могат да участват само убедените и спазващите тези ценности европейски граждани.
Докладът, изготвен от експертния екип на ЦЛС, можете да прочетете тук.