Снимка: Цветелина Белутова
Седмите избори за последните три години очаквано не предизвикаха вълна от възхита и удовлетворение сред българските граждани. След като и 50-тия парламент не успя да формира изпълнителна власт партиите ни предлагат една вяла кампания, в която не е останало нищо ново за казване, а избирателната активност е толкова ниска, че се очаква до урните да излезе единствено родата на кандидатите, „ако не се скарат“ (по Димитър Маринов- Митьо Пищова). И все пак и настоящата кампания е наситена с нови моменти и залог, които ще имат значение за развитието на страната през следващите години.
Новите моменти
Непрекъснатият изборен цикъл доведе до нов етап от политическата криза в страната, който можем да наречем най-общо разпад на партийността. На практика не останаха политически сили, които да не са преминали през тежки вътрешни трусове вследствие на липсата на редовна власт и постоянното явяване на избори.
ГЕРБ и Възраждане изглеждат най-малко засегнати от това явление, но и при тях не липсват проявления на този проблем. Групата на Възраждане в Столичния общински съвет се разцепи в деня, в който СОС започна работа като по този начин Възраждане останаха с трима представители в СОС вместо с осемте, които бяха избрани на местните избори. Подкрепата за кабинета Денков изглежда продължава да тежи в средите на ГЕРБ и формацията на Борисов е принудена да води една доста объркана кампания с неясни послания като по време на дебат в БТВ двамата представители на ГЕРБ бяха на различно мнение по въпроса какво трябва да се случи с България след изборите (Росен Желязков заяви, че ГЕРБ иска официална коалиция с ПП-ДБ, а Делян Добрев – че „сглобката“ е била провал и не бива да се повтаря).
При останалите политически сили положението не изглежда по-розово. Да България води отделна кампания от коалиционните си партньори ПП и ДСБ, ДПС се разцепи драматично, остатъците от БСП се разделиха с Нинова, Величие показа липса на каквато и да е партийна дисцплина в рамките на последния парламент.
Всички тези процеси на разпад увеличават степента на непредвидимост на изборния резултат. Трудно можем да говорим за избори, които ще се решат от твърдите ядра на партиите, когато самите партии са на път да изчезнат. Със сигурност не можем да говорим и за вълна на мобилизация сред избирателите, която да даде ключ към изхода от политическата криза. В такива ситуации натежава вотът на гневния избирател, който с гласа си наказква виновните за положението, в което се намираме. Доколкото мобилизация има, тя е флуидна и се генерира от радикалните антисистемни играчи. От Възраждане, през ИТН, до МЕЧ и Величие. А липсата на сплотени и добре работещи партии е още един инструмент в ръцете на Пеевски.
Залогът
Залогът е ясен – ще има ли управление страната ни след седмите избори и как би изгледало то. В хода на кампанията се редуват фантастични идеи (заявката на Възраждане за самостоятелно управление), с идеи, които изглеждат непривлекателни. Част от ГЕРБ иска коалиция с ПП-ДБ, ПП-ДБ иска кабинет с „равноотдалечен премиер“, ИТН и БСП предлагат експертно правителство.Всички предложени варианти освен непривлекателни, изглеждат и трудни за реализиране. Социологическите данни към момента показват, че ГЕРБ и ПП-ДБ едва ли ще имат мнозинство в следващия парламент и ще трябва да търсят подкрепа от трети играч. Включването на трети играч едва ли би направило коалицията особено жизнена на фона на всекидневните сблъсъци, които протичаха между ГЕРБ и ПП-ДБ, когато двете формации управляваха заедно. Формулата за равноотдалечен премиер на ПП-ДБ не среща подкрепа сред останалите формации, което я прави трудно реализируема. Експертният кабинет сякаш изглежда най-приемливата и възможна формула. Но какви експерти, какви приоритети, какъв хоризонт?
Изглежда, че единствената опция е за правителство без ярки политически фигури. Това ще означава, че отново център на властта ще бъде парламентът, където ще останат политическите лидери. Следващото управление, ако изобщо има такова, ще разчита на плаващи мнозинства и ще трябва всекидневно да договаря подкрепа за да провежда политиките си. Всекидневните примери за завладяването на държавата от Пеевски предполагат, че един подобен кабинет много бързо би попаднал в орбитата на Пеевски и оцеляването му би зависило основно от волята на „феномена“.
Всички срещу Пеевски
Единственият начин да се формира власт, която да ограничи Пеевски е възможно най-широка коалиция анти-Пеевски в следващия парламент. Тя трябва да излъчи кабинет, който да включва партийни фигури, за да може да гарантира тяхната независимост от „момчето“ и да носи отговорност за тяхното поведение във властта. Основните задачи пред страната остават непроменени – влизане в Шенген по земя, както и в Еврозоната, ограничаване на политическото влияние върху съдебната власт. Колко широка би могла да бъде подобна коалиция зависи от степента, в която партиите в следващия парламент ще са готови да застанат зад посочените приоритети. Възраждане трудно ще подкрепят кабинет с приоритет еврозона, Борисов трудно ще подкрепи кабинет, който се стреми да изолира Пеевски от процеса по вземане на решения. Друг вариант за придвижване на България напред обаче няма.
Ще има ли кой да поеме отговорност този път?
Седмите избори за последните три години очаквано не предизвикаха вълна от възхита и удовлетворение сред българските граждани. След като и 50-тия парламент не успя да формира изпълнителна власт партиите ни предлагат една вяла кампания, в която не е останало нищо ново за казване, а избирателната активност е толкова ниска, че се очаква до урните да излезе единствено родата на кандидатите, „ако не се скарат“ (по Димитър Маринов- Митьо Пищова). И все пак и настоящата кампания е наситена с нови моменти и залог, които ще имат значение за развитието на страната през следващите години.
Новите моменти
Непрекъснатият изборен цикъл доведе до нов етап от политическата криза в страната, който можем да наречем най-общо разпад на партийността. На практика не останаха политически сили, които да не са преминали през тежки вътрешни трусове вследствие на липсата на редовна власт и постоянното явяване на избори.
ГЕРБ и Възраждане изглеждат най-малко засегнати от това явление, но и при тях не липсват проявления на този проблем. Групата на Възраждане в Столичния общински съвет се разцепи в деня, в който СОС започна работа като по този начин Възраждане останаха с трима представители в СОС вместо с осемте, които бяха избрани на местните избори. Подкрепата за кабинета Денков изглежда продължава да тежи в средите на ГЕРБ и формацията на Борисов е принудена да води една доста объркана кампания с неясни послания като по време на дебат в БТВ двамата представители на ГЕРБ бяха на различно мнение по въпроса какво трябва да се случи с България след изборите (Росен Желязков заяви, че ГЕРБ иска официална коалиция с ПП-ДБ, а Делян Добрев – че „сглобката“ е била провал и не бива да се повтаря).
При останалите политически сили положението не изглежда по-розово. Да България води отделна кампания от коалиционните си партньори ПП и ДСБ, ДПС се разцепи драматично, остатъците от БСП се разделиха с Нинова, Величие показа липса на каквато и да е партийна дисцплина в рамките на последния парламент.
Всички тези процеси на разпад увеличават степента на непредвидимост на изборния резултат. Трудно можем да говорим за избори, които ще се решат от твърдите ядра на партиите, когато самите партии са на път да изчезнат. Със сигурност не можем да говорим и за вълна на мобилизация сред избирателите, която да даде ключ към изхода от политическата криза. В такива ситуации натежава вотът на гневния избирател, който с гласа си наказква виновните за положението, в което се намираме. Доколкото мобилизация има, тя е флуидна и се генерира от радикалните антисистемни играчи. От Възраждане, през ИТН, до МЕЧ и Величие. А липсата на сплотени и добре работещи партии е още един инструмент в ръцете на Пеевски.
Залогът
Залогът е ясен – ще има ли управление страната ни след седмите избори и как би изгледало то. В хода на кампанията се редуват фантастични идеи (заявката на Възраждане за самостоятелно управление), с идеи, които изглеждат непривлекателни. Част от ГЕРБ иска коалиция с ПП-ДБ, ПП-ДБ иска кабинет с „равноотдалечен премиер“, ИТН и БСП предлагат експертно правителство.Всички предложени варианти освен непривлекателни, изглеждат и трудни за реализиране. Социологическите данни към момента показват, че ГЕРБ и ПП-ДБ едва ли ще имат мнозинство в следващия парламент и ще трябва да търсят подкрепа от трети играч. Включването на трети играч едва ли би направило коалицията особено жизнена на фона на всекидневните сблъсъци, които протичаха между ГЕРБ и ПП-ДБ, когато двете формации управляваха заедно. Формулата за равноотдалечен премиер на ПП-ДБ не среща подкрепа сред останалите формации, което я прави трудно реализируема. Експертният кабинет сякаш изглежда най-приемливата и възможна формула. Но какви експерти, какви приоритети, какъв хоризонт?
Изглежда, че единствената опция е за правителство без ярки политически фигури. Това ще означава, че отново център на властта ще бъде парламентът, където ще останат политическите лидери. Следващото управление, ако изобщо има такова, ще разчита на плаващи мнозинства и ще трябва всекидневно да договаря подкрепа за да провежда политиките си. Всекидневните примери за завладяването на държавата от Пеевски предполагат, че един подобен кабинет много бързо би попаднал в орбитата на Пеевски и оцеляването му би зависило основно от волята на „феномена“.
Всички срещу Пеевски
Единственият начин да се формира власт, която да ограничи Пеевски е възможно най-широка коалиция анти-Пеевски в следващия парламент. Тя трябва да излъчи кабинет, който да включва партийни фигури, за да може да гарантира тяхната независимост от „момчето“ и да носи отговорност за тяхното поведение във властта. Основните задачи пред страната остават непроменени – влизане в Шенген по земя, както и в Еврозоната, ограничаване на политическото влияние върху съдебната власт. Колко широка би могла да бъде подобна коалиция зависи от степента, в която партиите в следващия парламент ще са готови да застанат зад посочените приоритети. Възраждане трудно ще подкрепят кабинет с приоритет еврозона, Борисов трудно ще подкрепи кабинет, който се стреми да изолира Пеевски от процеса по вземане на решения. Друг вариант за придвижване на България напред обаче няма.
Ще има ли кой да поеме отговорност този път?