Относно войната ситуацията е същата от два месеца: война вероятно няма да има. Но няма да има и мир! Ще има всякакви „изостряния“ и те ще бъдат в споделената област на международната политическа лъжа.
Първите преговори между Русия и Запада по украинската криза бяха преди повече от месец, но сме ги позабравили не само заради изтеклото време: те бяха безсъдържателни и безрезултатни. Но това беше предвидимо – дотолкова, че няколко дена преди началото им поех неголемия политологически риск да напиша тук:
… не очаквам особено значими новини от предстоящите преговори в Женева. Но не очаквам и война при евентуалния им провал. Очаквам бъдеще, богато на опасни неопределености, както е богато и сегашното.
Главното в ситуацията, в която светът е вече от две месеца вследствие руските ултиматуми на 18 декември м.г., е, че война няма. И е по-вероятно да няма, отколкото в началото на кризата. Но на фона на несекващата заплаха от война се развиха важни процеси. Първо, по примера на Русия и САЩ започнаха да си служат с фейкнюз (както е новата „българска“ дума). Второ, Русия започна да си служи и с нещо, което по схемата fake news ще нарека fake acts. Мога само да се надявам, че този нов политически феномен ще бъде краткотраен и няма да добие такава гражданственост, че да го приемаме и в езика си. Но появата му сега е значима и опасна.
ЕФЕКТИ ОТ FAKE NEWS
Защо САЩ решиха да слязат до равнището на Путин, недостойно за една държава, камо ли за водеща държава като тяхната и да започнат най-официално да разпространяват „новини“, съдържащи различна степен на неистинност и често просто на лъжа, може да се разсъждава надълго. И тъй като не знаем нищо, правдоподобно ще звучат най-различни ретроспективни сценарии. Примерно, по следната възможна схема:
„Със своите дезинформации Путин успешно обърква мненията на хората по цял свят и ги прави по-лесни за руска манипулация с цел подкрепа за Русия в различни степени на всички равнища. Главното, което произвеждат неговите fake news, е неяснота – димна завеса, зад която се прикриват реалните руски действия. Ние ще атакуваме тази неяснота чрез провокации за яснота, конкретност, окончателност. Плашите с война? Но кога ще я започнете? Имаме данни, че на 16 февруари. Следователно, ако я започнете на 16, правите нещо, което ни е отдавна известно и ние сме готови с отговор, ако не и с капан! А ако не я започнете на 16, значи само с приказки сме ви отказали, и в очите на цял свят се показахте слабаци и лузъри. Още един неологизъм – с цел яснота?)!“
Звучи нелошо, но е атакуемо като всички FN – но и като всички лъженовини (ЛН) рядко бива атакувано, защото целевата група на тъкъв продукт се радва винаги, колчем някаква външна инстанция потвърждава разнообразните ѝ предразсъдъци – и не рови. А атаката – при най-повърхностно мислене – веднага би могла да дойде примерно по следната схема:
„Казахте, че ще почнем на 16? Ама не почнахме. Значи, нищо не знаете за нас. Или вашите аналитици са слаби, или ние успешно сме подхвърлили дезинформация на полевите ви шпиони. Огласихте предвиждане, което не се сбъдна, и в очите на цял свят станахте за смях! А ние ще си нападнем, ако решим, когато решим, пък вие няма да знаете…“
Джо Байдън, все едно нищо, направи същото изявление и днес, на 19: Русия напада до няколко дена (белки хване двоен дикиш)! Примитивно, махленско ниво! И от двете страни. Да отбележим: и двете страни започнаха да говорят, като че вече са във война – когато вече няма „прави и криви“ – има само „нашите и противникът“. Значи, защитаваме нашите и громим противника с цената на всичко – истина, достойнство, човещина. Само да победим, нали тогава няма да ни съдят!
Един по-ограничен, но значим ефект от повсеместните ЛН е, че става невъзможно по думите да се съди за делата. Това значи, че всеки опит за политическо осмисляне на ставащато става невъзможен на рационално равнище – независимо дали човек е професионален политолог, или просто стараещ се да не изостава от събитията лаик. Можем да си споделяме ирационални схеми, при което улучването на истината е най-вече въпрос на късмет.
ЕФЕКТИ ОТ FAKE ACTS
От вчера, 18 февруари т.г., от руска страна вече имаме и онова, което нарекох fake acts – лъжедействия. Спусъкът им е, разбира се, лъженовината, че от Донецката и Луганската области ще тръгнат за Русия, за Ростовска област, 700 хиляди бежанци – бежанци от предстоящата война, дето ще я почне Украйна против тези две, „независими държави“. При това тази почти милионна емиграция, подтикната от „правителствата на тези държави“, била „огледално действие“ спрямо евакуацията на неколцина американски – и други – дипломати и техните семейства от Киев, за да избегнат риска от руско нахлуване. Да отбележим подтекста: тия, западните думбази, спасяват собствените си елитни експлоататорски кожи, докато ние, източните демократи, се грижим за Доброто на Народа! Същевременно от руската Ростовска област ужасени бюрократи честно побързаха да отрекат да знаят нещо за масово бежанско нахлуване, за което уж били дали съгласието си. Дотук – ясно, ЛН. (Aпропо, струва си човек само да види физионамията на „вожда“ на Донецката област, когато апелира поданиците му да го напуснат.) Но тук идва новият момент. Путин лично праща своя (и.д.) министър на извънредните ситуации в Ростовска област – за да се погрижел той там за настаняването на новите имигранти. Путин предприема действие, знаейки, че причината за това дейсттвие е лъжа, но се прави, че тя е истина. В резултат имаме ЛД, лъжедействие.
И какво толкова? – ще дойде първата повърхностна реакция – Където лъженовини, там и лъжедействия, пораждащи естествено нови лъженовини, отврат, няма да се занимавам повече с това!
Проблемът е, че с „това“ – щом започнат лъжедействията – и неповърхностен човек не може да се занимава разумно. И тук вече не става въпрос за някакъв политологически анализ или синтез, нито за любителска политическа ориентираност – става дума за елементарно ориентиране на всеки човек в заобикалящата го действителност. Да си дадем сметка:
Тръгвам, да речем, за Белград, и преди Калотина виждам пътя блокиран от танкове, спирам, обясняват ми, че танковете са наши и са там, защото ще нападаме Сърбия. Ако имам (и всички имаме) късмет, още докато обръщам, виждам как и танковете обръщат и след половин час шосето е свободно и си продължавам по пътя. А, то било ЛД! – казвам си с облекчение. „Само“ лъжедействие на властта на „моята“ държава!
Държава, която си позволява лъжедействия, вече не е „моя“, на нейния гражданин – тя е заграбена от властовите институции. За Русия това не е новина, там е така поне от едно поколение. Но човек си мисли: дали пък и американците, увлечени в динамичната конфронтация, няма да отпочнат и те fake acts? Е, тогава заглавието на Алексис дьо Токвил Демокрацията в Америка ще започне да звучи все по-иронично и иронията ще става все по-черна. И ще бъде нахалос предупреждението на Тимъти Снайдър отпреди 4 години, че Русия е станала водач на Америка по Пътя на несвободата.
Джордж Кенан казваше за демокрациите против Хитлер, че те бавно превключват на модус „война“, но веднъж превключили, бият тежко и до дупка (по смисъл, не с тия думи). Но това е в ясната ситуация „война“. Днешната криза е двойно неясна – и защото евентуалното нападение ще бъде не пряко против Запада, а против Украйна, и заради постоянните руски димки, с думи и с действия. В тая връзка аз съм съгласен с мнението, че с професионален мошеник не сядаш на карти. Путин е диктатор, той може да си позволи по-гъвкава игра, по-големи залагания, по-рискови блъфове. В такива военно-заплашителни ситуации диктатурата по начало има предимство пред демокрацията. САЩ са и ще бъдат по-тромави производители на лъженовини. И е въпрос дали огромната демократична инерция в тази страна ще допусне системното прилагане на лъжедействия. Защото власт, която си позволява такива актове, практически се оказва вън от обществения контрол. В Русия той не съществува, въпреки самоотвержената борба на хора като Навални. В Америка обществен контрол върху властта има и той пробива през мъглата на американските fake news. По всяка вероятност ще пробие и през най-плътната ограда от fake acts. А и ние – нека не се оставяме да ни люшка и лашка медийният оглушителен шум. (Днес Путин е привикал Лукашенко да плашат Земята с космическа война…)
Развитието на болната ситуация „Украйна“ засега произведе един безспорен позитив: европейците, които по различни причини се самоубеждаваха, че „Русия не е толкова лоша“, респективно, че „Америка не е толкова добра“ – бързо и безвъзвратно намаляват. Сред европейците, граждани на България, този процес върви бавно и колебливо. Но върви и можем да очакваме ускорение. Дано цената на това ускорение да не бъде руска агресия.
А иначе – относно войната, ще повторя, ситуацията е същата от два месеца: война вероятно няма да има. Но няма да има и мир! Ще има всякакви „изостряния“ и те ще бъдат в споделената област на международната политическа лъжа – на лъженовините и лъжедействията. Но – както се опитвам да съобщя тук – едно българско политическо и морално самоуспокоение би било опасно днес и пагубно утре за нашата едва живнала демокрация.
"Портал за култура, изкуство и общество", 19.02.2022