Иван Кръстев, вестник Дневник, 26 ноември 2008 г.
Данни от изследване на "Отворено общество" от октомври показват, че хората нямат усещане за криза, тъй като обществото продължава да мисли непрекъснато, че е в криза. 58% от анкетираните твърдят, че материалното им състояние е непоносимо, а над 50% - че тази година, която беше година на икономически подем, е влошила икономическото им състояние. Именно усещането за перманентна криза пречи на голяма част от гражданите да възприемат разговора за глобалната икономическа криза като нещо сериозно.
Данните показват, че няма и реално паника по отношение на банките и финансовия пазар. Паниката е краткосрочният тип риск, пред който се изправя страната заради финансовата криза. На този етап правителството много внимава такава паника да не бъде предизвикана, дотолкова, че леко започва да поставя населението под упойка. В първите седмици до месец това поведение е положително, защото предпазва хората да вършат напълно ирационални неща. Но когато прекалено започнеш да успокояваш особено подозрителен човек, какъвто е българското общество - с много ниско доверие в институциите, на следващ етап това може да стане причина за психологически откат в обратна посока и панически реакции.
Вторият краткосрочен проблем е свързан със социалните вълнения. Кризата поставя под въпрос успеха на синдикатите да постигат по-високи заплати по нормален начин и това създава сериозен стимул за социална дестабилизация. Успокояването със статистически данни за безработицата също може да изиграе лоша шега. Правителството леко се лъже с тези числа. Две неща, които вероятно ще се случат, ще създадат сериозни усещания за несигурност - връщането на гастарбайтери, носейки със себе си усещането за криза, както и намаляването на трансферите от чужбина към семействата.
В средносрочен план един от рисковете е да пропуснем ползите от кризата. Ако не бъдат направени структурни промени, свързани и с бизнес климат, и с административни реформи, може би тази възможност ще бъде пропусната и те никога няма да бъдат направени.
Съществува и опасност от изкривяване на пазара. Сега бизнесът е позависим от правителството, отколкото беше преди шест-осем месеца. При свиването на кредитите това към кого ще бъдат направени плащания може да доведе до силна политизация на бизнеса, ако правителството реши да финансира едни за сметка на други. Обикновено в предизборна година може да се види фаворизиране на сектори, компании, корупция на административно и политическо равнище. Сега това започва да се чувства много по-тежко, защото за някои компании няма друг източник на финансиране и съответно - форма на оцеляване.
Дългосрочните рискове са в загубата на инвестиционно доверие. Страната лесно може да бъде поставена в група с други проблемни страни като Унгария и Румъния. Ако България бъде закопчана с тези рискови групи, представата за нея ще бъде различна, независимо какво реално се случва.
Най-засегната от кризата ще е средната класа - образованите, със сравнително високи доходи. Тя като че ли в мнозинството си беше решила да не гласува, беше се деполитизирала, не се чувстваше политически представена, не участваше в политическия живот. По тази причина и управляващи, и опозиция съсредоточиха всичките си послания към тези, които останаха в политиката. Нито една от партиите не е готова за ситуация, в която средната класа се връща в политиката и то не просто с гласа си, а с влиянието си върху другите групи избиратели. Управляващите разчитаха на ниска активност, с по-малко мобилизируем електорат. Опозицията, и главно ГЕРБ, беше заложила на негативния вот. Не е ясно как средната класа ще се определи в тази напълно различна ситуация.
Ние не сме в началото на нов политически цикъл. По-скоро изживяваме политически цикъл, който, завършвайки, може да премине през още едни и още едни избори преди изтичането на четиригодишния период. Икономиката би трябвало по някакъв начин да се обезопаси от това. Може да има период на политическа нестабилност, който отива отвъд изборите, не е задължително изборите да решат този въпрос.
Решението на Европейската комисия във вторник е тежък удар. Първо - защото в предизборна година комисията обикновено е изключително внимателна с всичко, което прави. И второ - защото идва в момент, в който всички страни изпитват ликвиден недостиг и спирането на тези пари създава допълнителен проблем на ликвидността. Става въпрос за политически остро послание от Брюксел.
*От изказване пред общото събрание на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Заглавието е на редакцията