Ново проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), проведено в 12 държави-членки на ЕС, включително в България, установява, че за мнозинството европейци САЩ са в нова „студена война“ с Китай и Русия. Малцина обаче виждат националните си държави като преки участници в нея. Същевременно САЩ, Великобритания и Австралия се подготвят да се изправят срещу Китай чрез нов индо-тихоокеански съюз за сигурност, известен като „ AUKUS“. На този фон европейските граждани остават раздвоени когато става въпрос за нов глобален конфликт. Проучването на ЕСВП е проведено преди обявяването на съюза за сигурност AUKUS миналата седмица.Според проучването, 62% от европейците смятат, че САЩ и Китай са в нова „студена война“, а 59% виждат такъв разрив между САЩ и Русия. Само 25% и 15% съответно смятат, че страната им в момента е въвлечена в конфликт с Русия или Китай. В почти всички държави членки преобладава мнението, че това „не се случва“ – като тази гледна точка е най-силно изразена в България, Унгария, Австрия, Португалия и Италия.
Еманюел Макрон иска да изгради европейска стратегическа автономия като алтернатива на зависимостта от САЩ. Проучването обаче показва, че голяма част от европейците виждат Брюксел не като противоположна алтернатива, а като най-надеждния съюзник на Америка. Европейците са склонни да виждат Брюксел, а не собствените си страни, като активния участник в конфронтации с Русия или Китай – 31% от европейците вярват, че Брюксел вероятно или със сигурност е в студена война с Китай, което е два пъти повече от дела на тези, които вярват в това за собствената си страна. Много европейци казват, че ЕС е в студена война с Русия: 44% са съгласни, а само 26% не са.
Докладът „Какво мислят европейците за студената война между САЩ и Китай“, чиито автори са експертите по външна политика Марк Ленард и Иван Кръстев, предполага за нарастващо „разминаване“ между политическите амбиции в Брюксел и отделните държави-членки на ЕС. Това може да подкопае ефективния европейски отговор в случай на ескалация на напрежението с Китай или Русия.
Основни заключения от проучването:
- Мнозинството европейци смята, че САЩ са в нова „студена война“ с Китай и Русия. 62% от запитаните смятат, че между САЩ и Китай има нов конфликт или „студена война“, а 59% – между САЩ и Русия.
- Малко европейци обаче виждат страната си като участник. Само 15% от европейците смятат, че страната е в конфликт с Китай. Що се отнася до Русия, 25% са на това мнение.
- На национално ниво европейците не виждат Китай като заплаха. Във всяка от 12-те държави членки, участвали в проучването, преобладава усещането за дистанцираност. Запитаните в Унгария (91%), България (80%), Португалия (79%) и Австрия (78%) са най-склонни да вярват, че страната им не е в конфликт с Пекин. Шведите, както и в предишни проучвания на ЕСВП, изглеждат най-остро настроени, като 33% от тях са на мнение, че страната им в момента е в конфликт, подобен на „студена война“ с Китай.
- В очите на европейците „западният съюз“ срещу Китай и Русия днес е коалиция между Вашингтон и Брюксел, а не между САЩ и националните държави в Европа. Макар националните правителства да се различават в политиката си спрямо Китай и Русия, респондентите в почти всички държави членки (с изключение на Полша) виждат Брюксел като „външнополитическия ястреб” на Европа, когато става въпрос за тези авторитарни сили.
- Данните на ЕСВП не потвърждават хипотезата, че след Брекзит европейците са „пристрастени“ към германската сила. Много малко са тези, които очакват нарастване на германската сила в Европа след Меркел. 34% смятат, че златният век на Германия е в миналото; 10% – в бъдещето, а 21% поставят славните дни на страната в настоящето.
- Европейците обаче вярват, че Германия ще определя интересите на ЕС в редица области на политиката, включително в областта на отбраната. 36% от участниците в проучването на ЕСВП заявяват, че имат доверие на Германия да защитава европейските интереси, ако тя играе водеща роля по „икономически и финансови въпроси“. Съпоставима е и подкрепата за действията на Германия в областта на правата на човека и демокрацията (35%), както и по въпроси, свързани със сигурността и отбраната на Европа (27%).
Ленард и Кръстев смятат, че европейците „най-накрая признават съществуването на обща европейска външна политика“ по отношение на Китай и Русия, и че ЕС, а не националните правителства, „най-добре може да защити европейските интереси и ценности“. Въпреки това подобна позиция крие риск, защото постепенното прехвърляне на отговорност към Брюксел може да „изолира“ европейците от „тревожните проблеми“ на съвременния свят.
Авторите отбелязват, че ястребовият подход на Брюксел по отношение на Китай и Русия е в разрез с нагласите на европейците и че ако лидерите във Вашингтон и Брюксел в момента се подготвят за поколенческа борба на „цялото общество“ срещу автокрациите в Пекин и Москва, има шанс да открият, че „зад гърба си нямат обществен консенсус“.
Макар лидери като френския президент Макрон да са се надявали, че инвестицията в колективния суверенитет на ЕС ще намали прекомерната зависимост на някои от държавите членки от САЩ, „сега изглежда се случва обратното“. В очите на повечето европейци, когато става въпрос за конфронтация с Китай и Русия, Брюксел е този, който стои редом до Вашингтон, а не националните правителства. Образът на студената война вероятно ще отблъсне повече избирателите, отколкото да ги привлече. Политиците ще трябва да представят убедителни аргументи за един силен атлантически съюз.
Ленард и Кръстев твърдят, че вместо да се съсредоточават върху идеологически разделения, политиците трябва да покажат как един нов баланс в атлантическия съюз може да бъде възможност за заздравяване и възстановяване на европейския суверенитет в един опасен свят.
Марк Ленард, директор и основател на ЕСВП заявява:
„Европейската общественост смята, че има нова „студена война“, но не иска да има нищо общо с нея. Нашите проучвания показват, че рамкирането на международните отношения като „студена война“ рискува да отчужди европейските избиратели.
За разлика от времето на първата студена война, те не виждат непосредствена, екзистенциална заплаха или чувство за идеологическо единство в свободния свят. Политиците вече не могат да използват напрежението с Русия и Китай, за да убедят електората в ползите от един силен атлантически съюз.“
Иван Кръстев, председател на Центъра за либерални стратегии, добавя:
„Трайната тенденция в проучването е, че европейците не са готови да гледат на нарастващото напрежение с Китай и Русия като на нова студена война. Европейските институции, а не европейците, виждат утрешния свят като система на нарастваща конкуренция между демокрация и авторитаризъм.
Резултатите от социологическото проучване не са непременно признак на намаляваща роля на западния съюз, но са сигнал, че в момента държавите членки предпочитат Съюзът да защитава европейските принципи. Фактът, че именно Брюксел заема критични позиции и налага санкции на авторитарни режими, е причината да бъде възприеман като американски глас в Европа, а не като европейски глас в света.“
Целият текст на доклада (на английски) можете да прочетете на тук
Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.