Позиция на Антоанета Приматарова в дебата на „Капитал"
В началото на май Генералният секретар на Европарламента Клаус Веле обясни очакванията си към евроизборите през метафора: сравни идеята изборите да излъчат председател на Еврокомисията с амбиция за кацане на Марс. Според Веле федералистите, борци за пряк избор на председател на Еврокомисията, дълго са атакувани с аргумента за невъзможност на мисията поради липса на ракета. Процесите след Договора от Лисабон Веле представи като конструиране на ракета (резолюцията на Европарламента от 2013 за излъчване на кандидати от европейските политически семейства), а критичните гласове срещу процедурата в навечерието на изборите със смекчаване на възраженията: имате ракета, но няма да излети; лети, но няма да кацне; дори да кацне, условията на Марс са трудни, няма вода и т.н. Със съзнанието, че пряк избор на председател на Еврокомисията не е на дневен ред, Веле заяви увереност в успеха на космическата мисия на Европарламента и защити тезата, че както и да завърши, тя ще влезе в историята като първа стъпка към покоряването на Марс.
Все по-вероятно е Жан Клод Юнкер да бъде предложен от Европейския съвет за председател на Еврокомисията и избран от Европарламента, а федералистите да обявят кацането на Марс за факт.
Но дългосрочно така инсценираното кацане рискува да доведе до ново отчуждаване на европейските граждани от ентусиазираните евромарсианци и до сериозно нарушаване на институционалните баланси в ЕС. Това ще е преврат от страна на Европарламента, а превратаджийството застрашава консенсусната култура на ЕС.
Майските избори показаха, че Марсианската мисия не е вдъхновяваща, нито консенсусна. Провалиха се очакванията за мобилизация на избирателите. Средната активност 43, 09 % е с 0,09 % над тази от 2009 г., но в много държави активността падна с над 5 %. Малкото повишения са резултат на съвпадение с национални избори или силна мобилизация на евроскептичен вот. Четвърт от избраните депутати не принадлежи към нито едно от петте политически семейства, излъчили кандидати, т.е. не повече от 30 % европейци може да са гласували с идея, че подкрепят общоевропейски кандидат. Някои може би, но едва ли всички. Общоевропейските кандидати не достигнаха до всички европейци нито лично, нито медийно. Юнкер посети 18, а Шулц 24 държави членки; френските обществени телевизии отказаха да излъчат т.нар. дебати; общоевропейските кандидати отсъстваха от медиите в много страни. При всички конструкционни дефекти на ракетата евентуалното разочарование на гражданите - аргумент, с който Европарламентът изнудва държавите-членки да утвърдят Юнкер – е силно преувеличавано.
Все по-реално обаче е впечатлението, че за Шулц майските избори са ракетоносител за лични амбиции. Критиките на Шулц към задкулисието в ЕС бяха забравени в мига, в който той бе включен в него. Въпреки кампанията срещу "вредното" управление на десните, евросоциалистите бързо прегърнаха идеята за "голяма коалиция" и заявиха подкрепа за Юнкер. След провалените амбиции на Шулц за председателство и вицепредседателство на Еврокомисията поредната задкулисна договорка за подкрепа за Юнкер срещу подкрепа за безпрецедентен втори мандат на Шулц като Председател на Европарламента не внушава прозрачност.
Марсианските амбиции на Европарламента не водят до по-голяма легитимност и прозрачност на ЕС. Подготвяното "кацане на Марс" не дава гаранции, че той има готовност да се върне на Земята и да играе конструктивна роля при справяне с многобройните предизивикателства и очаквания на европейските граждани. В инсценираното от Европарламента противоборство Европейският съвет демонстрира повече земност, повече съзнание за реалните проблеми и по-голям капацитет да играе конструктивно при формирането на европейския дневен ред. Затова му гласувам по-голямо доверие отколкото на Европарламента.