Светът се променя изцяло

Разговор с Иван Кръстев

„Проблемът в отношенията между Русия и Европа е, че всяка от страните смята, че другата е в упадък. А кой ще се споразумява с някой, който запада? Първо изчакваш силите да го напуснат изцяло!“ Интервю от в. „Фигаро“

След COVID, ускорения сблъсък между САЩ и Китай, отдалечаването на Америка от Европа и новия алианс АУКУС имаме чувството, че настъпва огромно разместване на тектоничните плочи, в което Старият континент трудно намира мястото си. Какво виждате след всички тези промени?

По време на COVID кризата бяхме в пълна парализа и трябваше да се посветим на битката срещу вируса. Нямаше как да узнаем какво се случва в главите на хората. Те обаче си дадоха сметка, че взаимната зависимост може да е източник на огромна несигурност, включително и по отношение на каналите, по които пристигат необходимите ни доставки. Накратко, открихме, че живеем в свят, който е много по-уязвим, отколкото сме си го представяли.

За европейците имаше допълнителна серия от шокови удари. Разбрахме колко сме изолирани в света: изведнъж Америка се отдръпна, Китай започна да се държи много по-агресивно, отколкото преди, а що се отнася до Европейския съюз, то за два месеца след март 2020 г. той престана да съществува! Всички държави членки затвориха границите си. Накратко, вече нямаше нито съюз, нито общи действия. Хората разбраха, че така не може да продължава, COVID разкри икономическите предели на национализма. Ето как в Австрия осъзнаха, че ако не отворят границите през лятото, няма кой да работи на полето. И трябваше да се напълнят цели самолети с българи и румънци, които да поемат работата в селското стопанство!

Кой се възползва политически от тази криза?

Първата година даде бонус на правителствата по места. Противно на прогнозите, популистките партии не се възползваха особено от COVID кризата. Защото популизмът се обръща не към страховете на хората, а към тяхната тревожност. А тревожността е дифузен страх, страх от всичко, страх, че не сме поели в правилната посока. В случая с COVID този страх подлежи на идентифициране. И хората възнегодуваха срещу онези, които взимат решенията.

Този период отминава и вие виждате, че правителствата, които смятат, че са свършили добра работа, почти навсякъде се сгромолясват. Такъв е случаят с коалицията ХДС-ХСС, която претърпя провал на немските избори. Хората разбират, че навлизаме в нов период и никой не е удовлетворен от статуквото. Правителството на Курц също изгуби властта в Австрия; това е „ефектът на доминото“, който не е лесен за обяснение. Не става дума за движение от левицата към десницата, както изглежда на пръв поглед, а за нещо друго. Имаме объркване, изменчивост. В Съединените щати посланието на Байдън, че „Америка се завръща“, е особено интересно тъкмо от тази гледна точка. Защото дори Америка да се завръща, светът вече не е там, където е бил преди. Освен това има много голяма разлика между това, което Байдън заявяваше през първите шест месеца на мандата си, и онова, което прави сега.

Какво е значението на новия пакт за сигурност АУКУС между САЩ, Великобритания и Австралия?

Посланието на администрацията на Байдън е следното: искаме да съдят за нас по политиката, която провеждаме спрямо Китай. За европейците това е голяма изненада. Те не се възприемат като част от тази нова Студена война, както показва едно проучване на Европейския съвет за външна политика. Ала европейците не могат дълго да останат в тази позиция, защото американците ще наложат съответните мерки в технологичната сфера. Следователно те ще трябва да изберат своя лагер.

Онова, което европейците не разбират, е, че ако новата студена война се установи в зоната на Индийския и на Тихия океан, ние вече няма да сме в центъра, както бяхме по времето на СССР. И ще бъдем второстепенен съюзник, защото основните съюзници ще бъдат японците и австралийците. Американците възстановиха стратегическия си съюз с Лондон. От тази гледна точка Обединеното кралство направи избора си „след Брекзит“. Докато в Европа се сблъскват две тенденции. Едната е тази на Макрон и на Франция, която настоява, че европейското стратегическо „неучастие“ води до „катастрофа“. Другата позиция е, че не е необходимо да се намесваме в битката между Китай и Съединените щати, тъй като икономиката ни позволява да сърфираме в тази двойственост. Франция е права.

Трудно е да се разбере европейската визия на Байдън. Къде е Европа в този нов свят?

Американците се опитват да кажат на Европа, че светът се е променил. Когато Байдън дойде на власт, сякаш старият свят се завръщаше. Трудно ни е да разберем дали сме важни за американците, защото някои от нещата, които възприемаме като наши предимства, изобщо не се споделят от тях. Например регулациите, които искаме да въведем в общото пространство на технологиите. Но американците ни казват, че няма общо технологично пространство! Те смятат, че ще има американска зона, китайска зона и технологична стена… И че скоро няма да бъде възможно да се оперира и в двете зони, тъй като ще има проблем със стандартите, а руснаците ще се присъединят към китайската зона…

За американците това е очевидност, която ние сякаш не виждаме. Ала не сме в състояние да създадем европейски Гугъл или европейски Алибаба. Американците ни призовават да спрем да се инатим, защото това не зависи от нас. Такова е тяхното послание. Същевременно сенатори демократи предложиха в Конгреса големите европейски компании в сферата на военните проекти да бъдат третирани като големите американски компании. Тъй като „Нокия“ разполага с технология 5G, а те търсят технологичен алианс. Обаче ние не сме склонни да го обсъждаме. Американците ни приканват да се позиционираме в този свят, вместо да претендираме, че съществува различен свят.

Европейските колебания са разбираеми: не искаме да станем пленници на един американски Big Tech, който е извън контрол.

Американците са на път да национализират някои от големите си компании. Това се случи в Китай, случва се и в Съединените щати. И двете страни използват въпросите на сигурността и конкуренцията с противника, за да поставят под контрол целия Big Tech, който е твърде голям, независим и труден за управление. Скоро ще има проблем и със споделянето на данни. Тази тема би трябвало да бъде обсъдена между европейците и американците, защото Европейският съюз има икономическа тежест, а Америка не може сама да се съпротивлява срещу Китай. Австралия е географски важна, но иначе е малка страна. Франция е по-добре позиционирана от Германия дори и заради това, че няма как да се забрави скандала с АУКУС. Забелязах, че американският заместник държавен секретар Карън Донфрид първо мина през Париж, а не през Берлин.

Французите не са ли твърде сами? Кой би могъл да ги подкрепи, предвид на това, че германците се изкушават да играят лидерска роля в стратегически план?

Германия е страна без външна политика. Днес германците имат чувството, че са постигнали стратегически договор с Байдън, но аз не съм убеден, че добре разбират естеството на този договор. Това би могло да създаде напрежение. Германците смятат, че „безвъзмездно“ са получили „Северен поток“. Ала американците са на друго мнение. Тяхната отстъпка по отношение на „Северен поток“ имаше своята цена: Конгресът беше „против“, Полша се почувства предадена. Балтийските държави бяха гневни и това усложни ситуацията в Украйна. Сега Байдън очаква от германците те да се нагърбят с „руския проблем“ и с външната европейска сигурност, както и да му окажат подкрепа срещу Китай. Необходима е много политическа воля, за да стане това. А виждаме, че новият германски екип е без никакъв опит във външната политика.

Ето защо Франция трябва да влезе в диалог с другите партньори в Европа. И това ще е най-добрият начин, за да се постигне съгласие с германците. Не бива да забравяме, че военната мощ не е въпрос на бюджет, а на волята да си послужиш с нея. Европа е силна икономически, но не е военна свръхсила, дори не е сила от среден порядък. За да се промени това, Франция би трябвало да разговаря със страни, които имат тежест във военен план, като например Полша, която е обсебена от себе си, но има своята мощ…

Позволете тогава да ви задам един въпрос за Полша. Вие писахте, че между Източна и Западна Европа зее пропаст в разбирането им за нацията. Смятате ли, че Западна Европа преувеличава конфликта си с Полша или Унгария по отношение на правовата държава или на „ценностите“, което пък сериозно вреди на диалога за сигурността? Какво мислите за сегашната криза между Брюксел и Варшава по въпроса за първостепенното значение на полските конституционни закони?

Случващото се в Централна Европа е много по-сложно, отколкото се представя обикновено. И в описанието му често се губят нюансите. Унгария е различна от Полша. При Виктор Орбан има ясна авторитарна тенденция, той е съсредоточил в себе си много власт. Освен това Орбан е политик със стръв към риска. Убеден е, че Съединените щати и Европа вървят в лоша посока – в политически и социален смисъл. Ето защо е решил, че Унгария би могла да се превърне по някакъв макиавелистки начин в средство за китайската икономическа експанзия в Европа. А истината е, че с тези свои действия той успя да обедини цялата опозиция срещу себе си. Сондажите показват, че шансовете му са 50/50 и той наистина може да изгуби властта. Но това няма нищо общо с режима на Путин.

За националистическите режими от Централна Европа моделът е Биби Нетаняху; и Израел е утопията, която те мечтаят да осъществят: малка, но могъща във военно отношение страна, която играе роля, далеч надхвърляща нейния ръст. Това е страна, надмогнала демографския срив, която има забележителен икономически успех, включително и в сферата на технологиите. Страна, която има етнически характер като държава, но въпреки това е част от демократичното семейство. Докато Полша много прилича на Съединените щати, тя е изцяло поляризирана. Полското правителство се опитва да предефинира термините на членство в Европейския съюз. И то води битка за суверенитет, в което Брюксел, както и полската опозиция, вижда накърняване на демокрацията. Варшава без съмнение ще изгуби европейските си фондове. А изходът на тази битка ще е от огромно значение. Франция би могла да диалогизира с „двете части“ на Полша, за да се постигне консенсус по въпросите на сигурността. Защото Полша, най-важната страна от Централна Европа, се оказа в изолация в момента, когато Европейският съюз решава най-важните насоки на външната си политика. Много жалко за Полша, както и за Европа.

Наскоро политоложката Фиона Хил написа, че докато очакваме „озападняването“ на Русия, Западът се русифицира. Би ли могла Русия да се възползва от объркването на Запада?

Проблемът в отношенията между Русия и Европа е, че всяка от страните смята, че другата е в упадък. А кой ще се споразумява с някой, който запада? Първо изчакваш силите да го напуснат изцяло! Путин вече мисли за периода „след Путин“ и може да се очаква той да потърси решение на най-важните проблеми, включително и на украинския въпрос. Смятам също, че Тръмп се излъга, смятайки, че е отделил Русия от Китай. Вярно е, че ние сме по-близо до руснаците, но тъкмо по тази причина те ни възприемат като културна заплаха. А нито един руснак не иска да стане китаец! Затова и техният съюз е доста по-сложен от обичайните представи. Когато казват на руснаците, че те ще бъдат по-малкият партньор на Пекин, те отговарят че отношенията им приличат на „френско-немската двойка“, защото Китай не е готов стратегически да наложи своята мощ, докато те са готови на това… Русия обаче има вътрешни проблеми. Населението ѝ няма доверие във ваксините, икономиката ѝ не е във възход. Ето защо Фиона Хил е права, когато казва, че в краткосрочен мащаб заплахата, идваща от Русия, е по-голяма от заплахата, която идва от Китай. Китайците смятат, че времето играе за тях. Но не и руснаците.

Превод от френски Тони Николов