Шареният парламент и очакванията за трудно (а според някои - и невъзможно) формиране на редовен кабинет само дни след изборите произведоха нарастващ шум в обществената среда. Още преди да бъдат оповестени окончателните резултати и разпределението на мандатите, започна бабуването на неродени кабинети и спекулациите кой какво би подкрепил, какво би спечелил и каква цена би платил. По-напредналите в политическото изкуство от самото начало започнаха да прилагат и малко по-комплексни стратегии, като на гръмогласните драматични заплахи от едната страна ("Ще провалите и разорите страната!" "Избори не ни плашат!" ), набързо опаковани като протегната ръка за сътрудничество, от другата страна им отговаряха с елегантен блъф "И ние сме готови на избори веднага".
Следизборната треска доведе до там, че някои по-нови в тази игра побързаха да се принесат в жертва (като министри) за сформирането на заветния кабинет, без дори да изчакат покана. Резултатът е, че
парламентарни групи са заплашени от разпад, преди дори да са се заклели
в 45-то Народно събрание, а други пък могат да разделят и отчуждат по-претенциозните си симпатизанти.
На фона на цялата около-изборна дандания героите на тези избори - "Има такъв народ" (ИТН) на Слави Трифонов - верни на завета на Симеон Сакскобургготски "Бъдете господари на мълчанието, не роби на думите!", оглушително мълчат. Като предизборна стратегия мълчанието им се оказа печелившо. Отсъствието на лидера и кандидатите на ИТН от предизборни студия и дебати, и като цяло липсата на видима кампания в общественото медийно и физическо пространство, не само попречи доверието в новата партия да ерозира, а вероятно и засили подкрепата й.
Мълчанието беше донякъде компенсирано единствено с присъствието им в собствената кабеларка и във Фейсбук. То беше донякъде разнообразено и с еднократна "жива връзка", в която шоуменът демонстрира способността си да изслушва и да се съгласява със симпатизантите си, и с единствения за кампанията насред пандемия предизборен концерт, в който връзката между лидера и хората от народа беше допълнително споена, като те получиха възможността и да поплачат с него. Но като цяло предизборната игра на този отбор беше издържана в жанра "Господари на мълчанието".
След изборите, на които за изненада на мнозина новата партия изпревари Столетницата,
Слави Трифонов не само удържа на натиска най-накрая да излезе от този жанр
и да оповести публично плановете си като сигурен мандатоносител (след като победителят ГЕРБ очевидно няма да може да състави кабинет), но и съвсем изчезна от публичното пространство (вероятно карантиниран заради симптоми на КОВИД-19). На нетърпеливите подканяния от всички страни да заяви намеренията си за кабинет и коалиционни партньори, лидерът на ИТН единствено отговори с очевидното - че ще спазва конституционно-установения ред. С отказа да разкрие картите си - независимо дали този отказ се дължи на рационална стратегия с ясни цели и внимателно подбрани средства, или е резултат от продължило по-дълго от нормалното моментно объркване заради неочаквания вероятно и за самите ИТН висок изборен резултат, поставил ги на топа на устата в критичен за страната момент, той видимо изнервя останалите играчи.
Най-изнервен от безмълвието на противника е най-заинтересованият от провал на евентуален кабинет на ИТН и другите "партии на протеста" - Бойко Борисов. Гръмък провал на "управленската алтернатива" на "модела Борисов" би дал възможност за едно бързо, по-изгодно за ГЕРБ ново раздаване на картите, което да го бетонира за години напред като "безалтернативен". Борисов не само няма от какво да се страхува от един служебен кабинет с ограничени правомощия (пък бил той и назначен от архи-врага му Радев), но и би спечелил от това да няма работещ парламент, който да започне систематичното разграждане на неговия модел на управление.
Най-изгодно за Борисов е да играе ролята на отговорния държавник,
готов благородно да подкрепи кабинет на националното спасение, като същевременно се надява и работи за неговия крах. Липсата на ясни, фиксирани параметри в следизборната ситуация, доколкото отсъстват конкретни заявки за формиране на кабинет от страна на противниците му, прави убедителното разиграване на подобна сценка трудно.
Мълчанието на ИТН изнервя и играчите от "партиите на протеста". "Демократична България" могат да загубят дългосрочно много от провала да бъде излъчен работещ кабинет. Враждебните към ДБ медии на статуквото няма да пропуснат да ги представят като единствено отговорните за този провал, подвели подкрепилите ги граждани с обещанието да разградят "модела Борисов", и само потвърдили "управленската си немощ". Нервността се усилва и заради багажа от участието на "Реформаторския блок" в кабинета "Борисов 2".
Подозренията за готвени "трикове" (т.е. готовност за коалиране с играчи, които нямат 100% идеологическо, естетическо и прочие съвпадение с така или иначе достатъчно хетерогенното сама по себе си "демократично обединение") кара по-гласовити в социалните мрежи симпатизанти да упражняват
натиск над лидерите й за въздържане от участие в какъвто и да е кабинет,
подкрепян в една или друга степен от партии на статуквото (пък били те и формално противници на ГЕРБ като БСП), дори и това да значи нови избори. Разбира се, нови избори не трябва да бъдат избягвани на всяка цена - особено ако останалите партии на протеста нямат готовност да влязат в един общ управленски формат. Но във всички случаи не е в интерес на ДБ те да бъдат играчите, които общественото съзнание асоциира с идеята за нови избори веднага.
Така или иначе неяснотата какви са плановете на Слави Трифонов - опит за кабинет или нови избори - прави невъзможно подготвянето и прокарването на идейно издържана и стратегически печеливша позиция на Демократична България в тази критична както за страната, така и за бъдещето на обединението ситуация. Изнервени са и лидери на летния протест, които в опита си бързо да реализират все пак някакви позитиви от протестната си активност (въпреки слабото представяне на изборите), непоканени се предлагат за кабинет, който може и изобщо да не е плануван.
Съзнателното изнервяне на противниците (или на конкурентите) е ефективен инструмент за постигане дългосрочните цели на рационални играчи, поставени в сложна ситуация, която не позволява лесното пряко реализиране на тези цели. Изнервените противници допускат грешки, които в спокойно състояние вероятно не биха допуснали. С това те правят задачата на по-умелите в играта по надхитряне по-осъществима.
Стратегията "господари на мълчанието" носи и своите големи рискове, обаче.
Изнервянето на потенциални партньори в управлението, отказът дори да се говори с тях, не обещава формирането на успешен управленски формат. Ако целта на ИТН е коалиционен кабинет, това не би могло да се окаже особено успешна стратегия.
Не по-малко рисково е да бъдат изнервяни и симпатизантите, което може лесно да ги отчужди. Тук видима с просто око е грешката в забавянето (с почти седмица) Слави Трифонов да се обърне към гласувалите за неговата формация над половин милион фенове и ако не да им каже какви са плановете му (за да не разкрие картите си), то поне искрено да им благодари за подкрепата. Изказаната най-накрая в събота благодарност към феновете прозвуча като дежурно съобщение на телефонен оператор. Рационалните стратегии катастрофират при хора, водени по-скоро от емоции. Разочарованието и обидата на феновете може да се окажат високата дългосрочна цена, която ИТН ще плати за иначе хитрата игра на криеница, която играят днес.
„Дневник", 10.04.2021