Режимът на Путин паразитира върху руската ретроградност, а тя расте, но не старее. Така че непутиноидни режими не предстоят в близкото историческо бъдеще.
Ред събития през последните две седмици принудиха Путиновия режим към политическо отстъпление. Това накара някои руски коментатори да предвещаят падане на режима. Според Russica такъв извод следва от нереалистични желания. За критически анализ избирам три ключови теми от различни области.
(За нас в България най-важна е четвърта: автокефалията на Украинската църква. Но по тази тема просто препоръчвам интервюто в Дневник на Юлиана Колева – един политически мислещ журналист, с Дилян Николчев – един политически мислещ богослов.)
Тръмп обвинява Путин в отровителство… по тръмповски
14 октомври: интервю на Доналд Тръмп пред Си Би Ес:
СТАЛ: Съгласен ли сте, че Владимир Путин е замесен в убийства? В отравяния?
ТРЪМП: Вероятно да.
А на другия ден, в отговор на измъченото признание на Тръмп, неграматичното каканижене на прес-секретаря на Путин Дмитрий Песков: „Не бих започнал да давам оценка, че Тръм е допуснал възможността и т. н., както четем в много СМИ. Тук трябва да се отнасяме гъвкаво към лингвистичните особености. Ясно е, че друг отговор не би могло да има“.
Така е, на английски няма отговор „не“. Според кремълските лингвисти в таква случаи англоговорящите казват: „вероятно, да“. Реакцията на руския режим е безумна, като се има предвид, че Тръмп, все пак това е американският президент, публично и лично отправя към техния обвинение в углавно престъпление, извършено на територията на на-близкия съюзник на САЩ. На опита за измъкване на Кремъл не би повярвал дори „целокупният” руски народ. Но явно на руснаците не им е важно дали ще повярват – може да не е истина, ама нашите пак изнамериха отговор, бравос!
Провали на ГРУ
4 откомври: Американското министерство на правосъдието обвинява в хакерски нападения и други престъпни опити по цял свят 7 руснаци от ГРУ („Главно разузнавателно управление” на военните, съперникът на КГБ, сега преименувано на нарочно нищо незначещото „Главно управление на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската Федерация”): американците ги търсят да ги съдят. Същия ден холандското военно министерство съобщава, че през април с.г. четирима от тях били изгонени от Холандия също за хакерство, заплашващо националната сигурност. Просто ги изгонили, защото имали дипломатически паспорти. Последваха и други разкрития за непрофесионализма и некадърността на днешното ГРУ, накарали един руски коментатор да каже иронично: „Оставаше да си бяха сложили и будьоновки”, та да сигнализират какви са отдалече. Примерно разследващи групи „вероятно” (думичката на Тръмп) твърдят, че са установили истинските имена на двамата отровители на Скрипал, обвинени от Великобритания по паспортните им псевдоними.
Руският режим окачествява всичко това като „пропагандна акция”, но не казва дали тя се основава на лъжа, или на истина. Очевидно е едно: „дългата ръка” на Кремъл днес предимно си бърка в носа.
Политическо пробуждане на Ингушетия
4 октомври: Няколко хиляди души започват бдение пред парламента в Магас, столицата на Ингушетия; бдението продължава и сега. Поводът е едно споразумение за корекции на границите между президента на Ингушетия Юнус-Бек Евкуров и президента на Чечения – генерал-майора, почетния академик Рамзан Кадиров. Споразумението е прието от ингушетския парламент, но както казват депутатите, гласували против – с фалшифицирано гласуване. Обвинението на протестиращите ингуши към властите им е, че са отстъпили под натиска на Кадиров, защото той е любимец на Путин и му е позволено много. И той го демонстрира нагло (на 1 октомври, още преди протестите), с цел да уплаши комшиите:
КАДИРОВ: Ако ще се воюва, то за мен и така става. Имам сила, ще се разплатя.
Една федеративна република говори за война с друга, централната власт не реагира. Или защото не може – не се справя с подчинението на субектите на федерацията. Или защото не иска – подкрепя един субект против друг, без при това да поеме публична отговорност.
Сред експертите няма консенсус доколко отстъпените земи имат икономическо или военно значение. Безспорно е обаче, че ингушите възприемат станалото като национално унижение от равна по статут, но не по привилегии съседна република. Политическата новина е, че за пръв път гражданите на Ингушетия организирано протестират пряко против местната власт и косвено – против централната. Засега властите се опитват да спрат протеста без насилие над протестиращите. Но показват какво могат спрямо гражданските активисти отвън.
15 октомври: Отвлечен е сътрудник на Amnesty International, дошъл в Магас да следи ставащото. „…стигнахме на някакво поле, където ме разсъблякоха, правиха ми снимки, заплашиха, че ще ги публикуват, ще ме изнасилят, ще ме предадат на кадировците и т.н. Настояваха да се съглася да работя за ЦПЕ, аз отказах. [ЦПЕ (Център за противодействие на екстремизма) на Ингушетия нееднократно е обвиняван за изтезания и убийства на арестуваните.] Биха ме, счупиха ми ребро, опираха пистолет в тила ми и казваха, че сега ще ме застрелят.” Все пак го зарязват само пребит.
Официалното разрешение на протеста в Магас е до днес. Нищо не е решено.
Сумираме:
Въпреки свикването на Съвета за нацонална сигурност, на който Всеруският патриарх и ченге е бил и председател, Украинската православна църква се еманципира от Москва; ГРУ, представено навремето като свръхефективно от измъкналия се от него на Запад Виктор Суворов, днес е за посмешище; режимът не може да контролира както му скимне Ингушетия, след като не успя да контролира Армения. При това в цивилизовния свят Руската федерация е в морална изолация, с официалните ѝ представители се разговаря от немай къде, изключително с цел да не се тръгне по пътя на войната (не привеждам примери, те са много и се знаят). Защо това не предвещава падане на режима?
Рейтингът на самия Путин пада – най-вече заради неотдавнашното вдигане на възрастта за пенсиониране. Но некалкулираният социологически рейтинг на режима си остава достатъчно висок. В сегашния политически момент никоя опозиционна група в Русия не може да предложи на мнозинството от руснаците това, което Путиновото управление им даде в сравнение 1990-те години:
- възстановена държавност;
- възстановена военна мощ;
- възстановено световно влияние.
Според световните стандарти и ценности тези възстановени качества на бившия Съветски съюз са долнопробни. Държавността е отново свръхцентрализрана, управлява се с произвол, насилие и корупция. Военната мощ е изградена според разбиранията на онзи ден. Световното влияние се основава на политики от времената на Студената война. Но това е така, видяно от мнозинството не-руснаци и от едно малко малцинство от руснаци.
За голямото руско мнозинство тази световна ценностна скала не съществува. „Вероятно” това е функция от политическа и културна изостаналост от цивилизования свят. Но руското мнозинство „си знае”, че е така, само че това слабо го интересува. Докато многото руснаци се задоволяват с малкото, което Путин им дава, режимът му няма да падне.
А докога? Руснаците са свикнали да се чувстват изостанали – поне откакто Петър I жестоко им наби в главите, че освен Русия на света има и напредничава Европа. Отчаяният опит за настигане беше руската Революция, която ги отхвърли още по-назад. Режимът на Путин паразитира върху руската ретроградност, а тя расте, но не старее. Така че непутиноидни режими не предстоят в близкото историческо бъдеще. Уви.
Портал за култура, изкуство и общество, 18.10.2018