Публикации

"Украинците успяха, руснаците - не": Иван Кръстев пред "Ди Цайт"


Либерализмът повярва, че няма алтернатива. "Това беше една огромна грешка, в резултат от която той отслаби самия себе си", казва Иван Кръстев пред "Ди Цайт".


В криза ли е либерализмът – и каква е собствената му вина за това? Дали десните, консервативните, а в крайна сметка и авторитарни сили по света взимат превес и на какво ни учи патриотичният подем на украинците? Това са част от въпросите, на които световноизвестният български политолог Иван Кръстев отговаря в обширно интервю пред авторитетния германски седмичник „Ди Цайт“. Предлагаме ви няколко акцента от това интервю. 

Много хора изгубиха надеждата в бъдещето

В началото Иван Кръстев казва: „Важен двигател за охладняването към либерализма е изчезването на бъдещето. Либерализмът винаги е бил част от прогресивния мироглед: след няколко години ще сме ликвидирали всички свои проблеми. Но много хора вече изгубиха тази надежда – както сред левите, така и сред десните. (…) Левите се боят от бъдещето, защото вярват, че ние разрушаваме световния климат, а с това – и самата база на живота. Десните пък се страхуват, че ние разрушаваме базата на нашия специфичен начин на живот – независимо дали е израелски, италиански или унгарски. И едните, и другите са обръщат назад към миналото. Консерваторите навремето защитаваха нещо, което искаха да запазят – сега обаче защитават нещо, което е изчезнало и няма да се върне, например етническата хомогенност. Но и левите все по-често се обръщат назад към миналото – например като се концентрират върху това днес да бъдат компенсирани несправедливостите, породени от робството.“

Либерализмът сбърка - повярва, че няма алтернатива

По-нататък в обширното интервю Иван Кръстев обяснява, че загубата на бъдеще представлява проблем за демокрацията, която също живее от надеждата, че всичко ще става по-добро. Вместо това обаче се надигат демографски страхове, отбелязва българският политолог и ги изброява: застаряващо и чезнещо население, особено в Източна Европа, обезлюдяване на цели региони, страх от навлизането на чуждото. Иван Кръстев признава, че и самият либерализъм има вина за случващото се:

„Най-вече заради представата, че [либерализмът] няма алтернатива. Това беше една огромна грешка, в резултат от която той отслаби самия себе си. Главното нещо в демокрацията е чувството, че изборите водят до промени. Но през последното десетилетие на 20 век и през първото на 21 век на националните държави им се отне правото да взимат редица решения. Припомнете си как по време на финансовата криза гърците решиха да се противопоставят на строгите мерки за икономии, но после все пак бяха принудени да ги приемат. Хората трябва да имат възможност да правят грешки и така да стигат до поуката, че за тези грешки се плаща определена цена. Звучи жестоко, но няма друг начин.“

"Украинците успяха, руснаците - не"

Иван Кръстев говори и за противостоенето между либерали и консерватори в международен мащаб, за нарастващата роля на източноевропейците в ЕС и за войната в Украйна. Към края на разговора с Мариам Лау той казва:

„Всички видяха, че въпреки пълния си контрол над медиите президентът Путин и неговият режим не успяха да мобилизират руското общество, за да възникне патриотично движение. Украинците успяха, руснаците – не. Те не съумяха да създадат у хората чувството, че от тях [от самите хора] зависи нещо. Ето защо аз не се боя толкова, че авторитаризмът би могъл да триумфира. Боя се, че границата между демокрация и авторитаризъм е една от най-лошо охраняваните граници в света. (…) Успехът на Украйна е огромно предизвикателство към идеята за постнационално развитие. Защото там наблюдаваме не само силата на едно интензивно национално чувство. Пред очите ни възниква една модерна демократична държава. За разлика от Путин, Володимир Зеленски имаше правото да поиска жертви от своите граждани – просто защото той самият беше готов да пожертва нещо. Така че няма причина да се страхуваме от нации, които почитат своите герои. За мен в това е силата на демокрацията.“

"Дойче Веле", 21.11.2022 г.
В медиите