Мнозинството български граждани вярват в демокрацията, подкрепят евроатлантическата ориентация на страната и смятат, че западните либерални демокрации са най-добре управляваните държави в света и следва да служат като пример за България. В същото време мнозинството граждани нямат доверие на основните демократични институции в страната, въздържат от участие в организирани форми на обществен живот и смятат, че законите не са справедливи и не се прилагат еднакво за всички.
Това са част от основните наблюдения в съвместен доклад на Институт „Отворено общество – София“ и Центъра за либерални стратегии, посветен на обществените нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2021-2022 г.
Докладът се базира на данни от серия национално представителни проучвания на общественото мнение, последните две от които са проведени през октомври 2021 година и юни 2022 година. Данните показват, че в навечерието, както на миналите парламентарни избори през ноември 2021 година, така и в периода преди насрочените за 2 октомври 2022 година предсрочни избори за народни представители, демокрацията в България се ползва със значителна обществена подкрепа. Мнозинството граждани (56% през 2021 г. и 52% през 2022 г.) са съгласни, че демокрацията е най-добрата форма за управление на страната. Това са най-високите нива на подкрепа за демокрацията, регистрирани в поредица от 5 изследвания на общественото мнение, проведени от 2015 година насам и показват увеличение спрямо регистрираната подкрепа от 48% през 2016 година и 44% през 2018 година.
„Това е положителен резултат за българската демокрация, който демонстрира нейната устойчивост. Въпреки безпрецедентното наслагване на ефектите на множество кризи, българите съвсем не се отказват от демокрацията, а напротив – демонстрират стабилни позитивни нива на доверие в нея“, коментира Даниел Смилов, автор на доклада.
Наличието на мнозинство в подкрепа на демокрацията обаче не бива да успокоява. Сред анкетираните трайно доминират отрицателни оценки за ефективността на правителството при разрешаване на основните национални проблеми, ниско доверие в институциите и убеденост, че политическият и административният елит се формира с връзки, а не по заслуги.
Изследването също така регистрира продължаваща изключително слаба степен на гражданско участие в организирани форми на обществен живот – огромната част от анкетираните (около 80%) трайно заявяват, че не членуват в никакви организации. Само 2-5% заявяват, че членуват в политически партии, а само 4% – в профсъюзи. Членството в неправителствени организации остава в рамките на до 3%. Има обаче и позитивни тенденции: все повече хора са склонни да се обръщат към институциите, за да търсят разрешение на проблемите, както и да протестират в случаи на лошо управление; все повече смятат, че със собствени действия могат да променят нещата за добро.
Серията от избори през 2021 година изглежда е оказала позитивно въздействие върху усещането на гражданите за представителност на българския парламент. Делът на гражданите, които смятат, че в Народното събрание има поне един депутат, който представлява тях или хора като тях нараства от 21% през 2018 година до 28-29% при изследванията в периода 2021-2022 година. Въпреки това подобрение обаче мнозинството от гражданите продължават да се чувстват непредставени в парламента. През юни 2022 година 56% от анкетираните не са съгласни с твърдението, че в Народното събрание има поне един депутат, комуто те лично имат доверие и знаят, че представлява хора като тях и техните семейства.
От трите тествани ценности на ЕС (демокрация, върховенство на правото и основни човешки права), защитата на основните граждански права продължава да изглежда като най-голямото достижение на демократичния преход в България. Значителен дял от анкетираните (60-70%) са уверени, че могат спокойно да упражняват гражданските си права без да се страхуват, че ще загубят работата си или че ще станат обект на репресии от страна на правоохранителните органи. Сред работещите обаче се забелязва известна уязвимост – не малки (макар и намаляващи) групи все още смятат, че могат да загубят работата си, ако участват в протест или ако критикуват публично правителството – всеки пети сред тях изразява подобно опасение.
Като цяло изглежда гражданите се чувстват най-уязвими по отношение на неприкосновеността на тяхната лична кореспонденция и възможността на властите да следят активността им в социалните мрежи. Всеки трети се опасява, че телефонът му може да бъде подслушван и електронната му кореспонденция да бъде следена от властите. Всеки втори с мнение по въпроса се опасява, че активността му в социалните мрежи може да бъде следена от властите. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че приблизително всеки пети анкетиран смята, че през следващите 12 месеца има риск да стане жертва на полицейско насилие или полицията да нахлуе в дома му без съдебна заповед, а всеки десети смята, че има риск да бъде хвърлен в затвора без съд и присъда.
Най-остро изразено усещане за криза има по отношение на състоянието на върховенството на правото в България, макар да се забелязва положителна промяна. През октомври 2021 година 39% от анкетираните са съгласни, че правителството действа в рамките на закона (спрямо 26% през 2018 г.). Обществената оценка за качеството на законодателството през 2021 година също се е повишила спрямо 2018 г. г., но остава на ниски нива: 31% от хората смятат, че законите в страната са справедливи (при 22% през 2018 г.); 23% смятат, че законите са ясни и разбираеми (при 14% през 2018 г.). Относно еднаквото прилагане на закона не се наблюдава позитивна промяна и обществената оценка остава изключително ниска – през 2021 година едва 7% смятат, че законите се прилагат еднакво за всички при 8% през 2018 г.
Данните от изследването през 2022 г. потвърждават наблюдаваните през последните няколко години тенденциите по отношение на медиите. В доверието към телевизиите като основен източник на информация за положението в страната има ясен и подчертан спад. Делът на анкетираните, които се информират основно от тях, когато имат нужда от информация за положението в страната, намалява от 81% през 2015 година до 42% през 2022 година. За първи път по-малко от половината от гражданите заявяват, че се информират основно от тях. За сметка на телевизиите, нараства доверието в интернет-базирани медии като източник на информация за положението в страната. Сред редица демографски групи, включително сред пълнолетните българи на възраст до 50 години, базираните в интернет медии, включително социалните мрежи, изпреварват телевизията като основен източник на информация за събитията в страната.
Мнозинството от хората възприемат медиите като свободни да критикуват правителството, но не смятат, че вестниците или телевизиите ще отразят обективно случая, ако висш държавен служител е замесен в престъпление – тук особени подобрения спрямо 2018 г. не се наблюдават. Без надеждна информация за работата на правителството, гражданите не могат да участват в процеса на вземане на решения за държавното управление.
През изследвания период от 2015 година насам се наблюдава постепенен спад в доверието към ЕС – от 57% през 2015 година до 43% през 2022 година. За същия период недоверието към съюза нараства от 30% през 2015 до 48% през 2022 година. За първи път през наблюдавания период недоверието към ЕС надвишава доверието в него. Това е един от сигналите, че в страната има ерозия на евро-атлантическите мнозинства. ЕС не може да бъде интерпретиран вече като абсолютно сигурен и безвъпросен външен стабилизатор на либералната демокрация в България, защото самият той започва да се политизира в българските политически дебати. Това показва, че бъдещето на демокрацията у нас във все по-голяма степен започва да зависи от качеството на българските политически партии и тяхната лоялност към демократичните ценности.
Трябва обаче да се отбележи, че въпреки спада на дела на анкетираните, които изразяват доверие в ЕС, членството на страната в съюза продължава да се радва на подкрепа от мнозинството български граждани. През юни 2022 година най-голяма група от анкетираните (49%) заявяват, че в случай на референдум биха подкрепили членството на България в ЕС. Против членството биха гласували 36% от запитаните, а 15% не са решили. Сред изразилите мнение това би означавало резултат от 57% гласували за членство в ЕС срещу 43% – против. Най-голяма група от гражданите (45%) също така заявяват, че не биха гласували за партия, която иска излизането на България от ЕС. Готовност да гласуват за подобна партия изразяват 28% от анкетираните, 23% не могат да преценят, а други 4% не отговарят на въпроса.
На фона на новото разделение в Европа след началото на руската инвазия в Украйна близо два пъти повече български граждани предпочитат България да остане част от НАТО и ЕС, отколкото са тези, които биха избрали съюз с Русия. През юни 2022 година над 39% от анкетираните заявяват, че България трябва да се позиционира в съюз със страните от НАТО и ЕС в случай на ново разделение в Европа, подобно на това от времето на Студената война. За съюз със страни като Русия и Беларус се обявяват 23% от запитаните, а близо 7% биха предпочели друг вариант на поведение на страната. Хората, които не могат да преценят или не отговарят на въпроса, са близо 31%, което е потенциален риск за дългосрочната устойчивост на евро-атлантическите мнозинства в страната.
Данните от изследването показват наличие на връзка между одобрението на демокрацията и отношението към геополитическата ориентация на страната сред симпатизантите на различните партии. Онези партийни симпатизанти, които в най-голяма степен одобряват демокрацията като най-подходяща форма за управление на България, в същото време в най-голяма степен подкрепят и позиционирането на България в съюз със страните от НАТО и ЕС. И обратно: партийните симпатизанти, които в по-малка степен одобряват демокрацията като най-подходяща форма за управление на България, в по-малка степен одобряват и нейното участие в съюзи като НАТО и ЕС и в по-голяма степен са склонни да се обявяват за съюз със страни като Русия. „Това означава, че в настоящия контекст въпросът за отстояването на прозападната ориентация на България и нейното членство в НАТО и ЕС по същество се превръща във въпрос за съхраняването на демократичното устройство на страната“, коментира Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт „Отворено общество – София“ и редактор на доклада.
В доклада се отбелязва още, че е особено тревожна тенденцията в рамките на кратък период от време да се провеждат масови кампании срещу ценности, които могат да се определят като европейски и демократични. В резултат на такива кампании през последните години се стигна до ерозия на ключови ценности в публичната сфера: особено толерантността към сексуални и етнически малцинства (към ромите, но също и бежанци и мигранти). Ако не се намери ефективно противодействие на тези негативни мобилизации, българската демокрация прогресивно ще се изпразва от съдържание и рискува да се превърне в диктатура на мнозинството.
Настоящото изследване предлага първи по рода си подробен анализ на популистките нагласи в България – основните изводи са приложени в анекс към общия доклад. В тази си част изследването констатира, че от идеологическа гледна точка огромна част от гражданите попадат в група с нагласи, които не са нито завършено популистки, но и не могат да бъдат определени като либерално-демократични. Това изглежда е и една от големите разлики между България и установена демокрация като Германия, например, и е едно от обясненията за голямата волатилност на българската демокрация и на нестабилността на партиите в страната. Избирателите често сменят предпочитанията си и не се боят да преминават граници, като гласуват експериментално за партии, които оспорват един или друг аспект на демократичната уредба. Засега тази волатилност и експериментализъм водят основно до политическа нестабилност и чести предсрочни избори, но в бъдеще могат да поставят под въпрос демократичното устройство на страната.
Тази тенденция става особено опасна за демокрацията, когато се съчетае с остро усещане за криза – реална или въображаема. Трябва да се подчертае, че изследването от 2022 г. демонстрира ясно изразено усещане за криза в управлението. Дали причината за това е реалната инфлация, страховете покрай войната в Украйна или затрудненията около доставките на газ, изследването показва сериозно влошаване на практика на всички индикатори, които са свързани с оценките на гражданите за ефективността на управлението и способността му да се справи с проблемите. „Именно усещанията за такава криза в миналото са водили до сривове в много демократични общества и днес трябва да сме особено внимателни, за да не влезем в подобна негативна и деструктивна динамика“, отбелязват авторите на доклада.
Пълен текст на доклада
Демокрация и гражданско участие. Обществени нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2021-2022 г.
Докладът се основава на данни от две национално представителни изследвания на общественото мнение, осъществени на терен съответно в периода 16-23 октомври 2021 година и 6-16 юни 2022 година. Изследванията са проведени сред пълнолетното население на страната по метода на пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на респондентите. Респондентите са подбрани чрез двустепенни стратифицирани извадки по регион и тип населено място с квота по признаците пол, възраст и образование. При всяко от изследванията са проведени 1000 ефективни интервюта. Максимално допустима грешка при 95% гаранционна вероятност: ±3,1% при 50-процентен дял. Изследванията на терен са проведени от Алфа Рисърч по проект, който се осъществява и финансира от Институт „Отворено общество – София“. Данните са обработeни и анализирани от екип на Институт „Отворено общество – София“ в партньорство с Центъра за либерални стратегии.
В доклада са цитирани и данни от три предходни национално представителни изследвания на общественото мнение, проведени и финансирани от Институт „Отворено общество – София“ през 2015, 2016 и 2018 година. Изследванията са осъществени сред представителни извадки от пълнолетното население на страната по метода интервю лице в лице по стандартизирана анкетна карта. Анкетираните са подбрани чрез вероятностни двустепенни гнездови извадки, които са стратифицирани по административни региони и по тип на населеното място. Максималната стохастична грешка е ± 2,9%.
* Някои от разгледаните в доклада въпроси не са включени в изследването, проведено на терен през юни 2022 година и най-актуалните данни, използвани в доклада по отношение на тези въпроси, са взети от изследването, проведено през октомври 2021 година.