След тези избори България със сигурност ще е друга

Клишето, че след тези избори България ще е по-различна, изглежда вярно. Ще има смяна на властта, а ГЕРБ и ДПС ще загубят голяма част от политическата си тежест. Това важи и за други формации, чийто вот вероятно ще се пренасочи към новия най-голям политически субект - коалицията на Румен Радев "Прогресивна България". Според прогнозите на социолозите новият парламент ще бъде с пет или шест партии, което ще намали фрагментацията и би трябвало да направи съставянето на правителство по-лесно. Има още един ден за размисъл: картината едва ли ще се промени драматично, но изборът все пак е на хората.

Новото на тези избори е безспорно "Прогресивна България" (ПБ). Пак ще сме в ситуация, в която нова партия, неучаствала в парламентарни избори, ги печели. Това се е случвало многократно (НДСВ, ГЕРБ, ИТН, ПП). Всички тези формации са били еднозначно проевропейски. Новото при ПБ е, че тя има по-нюансирано послание по отношение на Европа и войната в Украйна. В рамките на нейната кампания - скъпа и добре организирана, макар и без особен спонтанен ентусиазъм - Радев и неговите хора се задоволиха с липса на категоричност и яснота по тези въпроси. Това е така, защото електоратът на новата партия изглежда разделен на две големи групи - проевропейска и русофилска. Неяснотата позволи и на двете групи да я четат в собствена полза. Но след изборите ПБ трябва да дефинира по-определено лице.

Тази дълбока ценностна неконсистентност на ПБ я прави всъщност доста представителна за деленията в българското общество. Основната разлика може да дойде от това, че докато в обществото като цяло проевропейската нагласа доминира, в ПБ ситуацията може да е обратната.

Това е важно, защото по последни прогнози ПБ е близо до самостоятелно мнозинство и при всички случаи ще има парламентарно мнозинство с гласовете на "Възраждане" или БСП (ако влязат). Това означава, че ако в ПБ надделее русофилското крило, ще имаме парламент, в който мнозинството за пръв път няма да е проевропейско.

Радев и компания отхвърлят този прочит и твърдят, че формацията им ще е проевропейска. Целият въпрос е какво се разбира под това. Със загубата на Орбан стана ясно, че неговата "нелиберална демокрация" бе отхвърлена от унгарците. Не е вероятно тя да доплува по Дунава до нас, но Радев остана длъжник на хората по отношение на това каква Европа и каква демокрация си представя. Повтарянето, че ще се работи в "националния интерес" и "България ще има силен глас" не е отговор, а избягване на отговор. Все едно някой тихо работи срещу националния интерес, а Радев ще прави нещо друго. Внушенията не са програма и стратегия - те са просто димки и закачки.

Разбираемо е, че ПБ не желаят да обявят коалиционни партньори преди изборите. В крайна сметка те са конкуренти и не искат да легитимират други партии. ПБ не се идентифицират и спрямо европейските партийни семейства. Така че останаха много въпроси, които ще се изяснят едва след изборите - и ще се види дали кредитът на доверие, който доста граждани им гласуват, е бил оправдан.

Напълно възможно е ГЕРБ и ДПС да паднат под 1/3 от парламентарното представителство. Тяхната кампания се състоеше от два елемента. Първо, ГЕРБ се дистанцираше вербално от ДПС и Пеевски, без да предприеме нито едно действие, което да верифицира това дистанциране. Второ, ДПС избра тактиката на мълчанието и неучастието в дебати, като тишината беше прекъсвана само от остри критики срещу Гюров и ПП-ДБ. По отношение на Сарафов тандемът Борисов-Пеевски остана бетон, макар че вече и решение на КС има, в което се казва, че законът е ясен в смисъла и целите си: шест месеца са си шест месеца и и.ф. главен прокурор не може да стои вечно на поста. По отношение на изборите и критиките на служебното правителство нюансите между Борисов и Пеевски са минимални. Като цяло, ако се вслуша в посланията на тези формации, човек би могъл да остане с впечатлението, че основният им опонент е ПП-ДБ. Дали това е инерция или някаква тънка сметка за отворена врата към Радев - само душеведите могат да кажат.

Радев отказа коалиране с ГЕРБ и ДПС, но това не беше посрещнато на нож като "кордона", който ПП-ДБ искаха да организират. По същество обаче "кордонът" е вероятно да се реализира по естествен път в новия парламент. Опасността за ГЕРБ от тежка загуба на изборите съвсем не е нереална. Формации като ПП-ДБ и ДПС имат своя идеологически или идентичностен електорат, който може да пулсира, но в крайна сметка си остава или най-много се преформатира. ГЕРБ имат доста по-голям "прагматичен" вот, който върви за партията на властта. Не би било изненада, ако този вот и тези хора постепенно започнат да преминават към ПБ. Този процес ще продължи и след изборите.

Като цяло ГЕРБ и ДПС изглежда извървяха един път почти до неговия край. Това беше стратегията "проевропейска корумпирана държава". Проблемът с този път е двоен: първо, самата идеология беше дървено желязо. Второ, тяхната преценка, че хората ще избират винаги проевропейското (пък било и с корупционен багаж), се оказа невярна. Появи се Радев, който с обтекаеми послания успя да комбинира русофилски и проевропейски антикорупционен вот.

ПП-ДБ ще са вероятно трета сила в парламента и с добри шансове за коалиция, ако Радев няма мнозинство, но подкрепата за тях не се покачи, въпреки масовите протести от декември миналата година. Част от протестната енергия се пренасочи към Радев, което води и до не особено вдъхновяващи прогнози за ПП-ДБ.

Стратегията им в кампанията беше да демонстрират слабостите на Радев както в европейски и геополитически план, така и по отношение на борбата с "олигархията", която си остава неясна фраза. Докато ПП-ДБ изнася конкретни битки (за отстраняването на Сарафов например), докато нейни кметове лежат безпричинно по арестите, Радев изглежда ще капитализира голяма част от антикорупционната енергия и протестния вот.

Много от критиките към ПП-ДБ в кампанията бяха по-скоро безпочвени. Инсинуациите около "Петрохан" сами поутихнаха и се разпаднаха, но бяха заменени с атака на Радев срещу "деребеите" и "сглобкаджиите". Тази атака беше донякъде изненада, но по-важното е, че има реални напрежения между ПП-ДБ и ПБ. И те идват от това, че Радев може да се окаже и не дотам европеец, и не дотам демократ по вкуса на ПП-ДБ. А пък те определено не са по вкуса на Радев, който прави "народен" и "консервативен" проект, в който вероятно ще има много пилони и знамена. Естетиката в случая може да се добави и до съдържателни разногласия, което прави и за двете страни съюзяването им "нежелано".

Все пак ПП-ДБ ще имат важна, може би ключова роля в следващия парламент, ако Радев остане верен на думите си, че ПБ ще е в крайна сметка европейска партия. ПП-ДБ ще са нужни за проевропейски антикорупционни мнозинства и вероятно за такова управление.

Партията на Костадинов изглежда един от големите губещи от възхода на Радев. Но всъщност за Костадинов се отваря златна възможност в новия парламент: заедно с ПБ за пръв път ще има възможност да реализира антиевропейски мнозинства по конкретни въпроси. "Възраждане" ще действа като радикален катализатор на русофилските тенденции в ПБ, ще провокира ПБ по много въпроси. Ако получи отказ, част от избирателите на Радев вероятно ще се върнат към "Възраждане". Ако получи съгласие, ще стане един вид идеолог на поне едно крило в партията на Радев. Парадоксално, липсата на яснота при Радев в кампанията му донесе успех, но в парламента ще се превърне в слабост и възможност за други формации.

БСП си остана БСП и с Крум Зарков. Това може би ще консолидира някакво остатъчно ядро на изборите в неделя, но ще разочарова всички, които са очаквали модерна, европейска лява партия. Вярно е, че за два месеца такъв преход не е възможен. Той и не се случи.

Добри думи трябва да бъдат казани за правителството "Гюров". То демонстрира как може да изглежда едно достойно правителство, сериозно заело се да се бори и с изборните измами, и с корупцията като цяло. Министрите - особено Дечев и Янкулов, а и новото полицейско откритие Кандев - не само си изпълниха добре задачите, но успяха да действат и вдъхновяващо. Милион и двеста хиляди евро конфискувани от купувачи на гласове е огромна сума. Това са пари за около един процент от гласовете на изборите (по 50 евро на глас средно). Представете си сега, че реално отделените пари от купувачите са десет пъти повече от хванатите (което е консервативно допускане). Излиза, че поне около 10% от гласа на избори е купен. Това е чудовищна статистика и чадърът, който МВР и прокуратурата са разпъвали над този феномен, е престъпен. Смяната на политиката в МВР показва, че промяната е възможна. Такава смяна трябва да стане и в прокуратурата обаче, за да има траен прогрес.

Хубаво е, че българските избори са седмица след унгарските. Резултатите там показаха, че апетитите за някаква популистко-националистическа, нелиберална, несвободна демокрация вече не са достатъчни, за да се печелят мнозинства. "Нелибералната демокрация" се оказа и не особено атрактивна, защото тя води до опортюнистична и непоследователна политика в Европа, както и до завладяване на държавата, корупция и репресии у дома. Това е унгарският урок и е добре да го научим от другите, а не от собствен горчив опит. Не че нямаме собствен опит с корупцията. Но да не добавим към него и опасни геополитически импровизации. Народът е мъдър, особено когато и политиците му са мъдри.