ДЕВЕТ ВЪЗМОЖНИ ОТГОВОРА
1. Корпоративно овладяване на най-важните служби на държавата. Пеевски не е просто политик, а е медиен магнат, зад който стоят интересите на голяма българска групировка (КТБ). Може би от времето на Илия Павлов в България не е имало толкова сериозна концентрация на ресурс в една група. Ето че групата пожела директно да упражнява власт, през институция, която при слабо правителство и неясно парламентарно мнозинство, ще е на практика безконтролна.
2. Превръщане на правителството на Орешарски в параван на корпоративни интереси. Правителството „Орешарски“ бе трудно създадено и беше ясно, че е плод на сложни компромиси. Корпоративните интереси и на Пеевски, и на ТИМ в него бяха видими, но все пак надеждата беше, че тези интереси ще се балансират от политическото влияние на БСП. Сега е очевидно, че самата БСП не е нищо повече от техен параван и заложник. Думите на Станишев, с които призовава депутатите си да гласуват („или кабинетът пада“), са отчаяни думи на заложник. Разпалената му защита на кандидатурата на Пеевски в пленарна зала пък е особено притеснителна: тя показва, че страда от Стокхолмски синдром. Орешарски пък все повече изглежда като трагична фигура, от когото нищо не зависи.
3. Прелюдия към разцепление или обновление в БСП: Ако в БСП не последва силна реакция на случващото се, това ще е сигнал, че столетницата се е парализирала. Все пак в нея има достатъчно хора с морал и политическо чувство, за да не се стигне до такъв трагичен развой на нещата. Реакциите на Стоилов, Кадиев и Калфин показват, че имунната система на БСП не е поразена и рехабилитация е възможна. Тези хора и съмишлениците им имат задължение да излязат с ясна оценка обаче: те не бива да продължат да легитимират партия, способна да третира и тях и страната по този начин. Ако не могат да поемат нещата в свои ръце, редно е да се дистанцират категорично от настоящото ръководство. Иначе ще останат мърморещи съучастници.
4. Сигнал, че парламентарното мнозинство е мъртво-родено: Коалицията БСП, ДПС с подкрепа на Атака беше съмнителна от самото начало. Сега вече е очевидно, че тя не само е абсурдна, но и опасна, защото изкарва на преден план най-лошото от всеки един от партньорите. ДПС се оказаха политически юмрук на КТБ, БСП прие курс към реставрация на ретроградни каузи (от пушенето в заведенията до агентите във външно, а може би дори и „Белене“). На този фон дори парламентарният циркаджилък на Атака започна да се слива с пейзажа.
5. Ключов момент за поведението на Атака: Оттук нататък Атака не може сериозно да твърди, че не работи заедно с БСП и ДПС: всъщност Сидеров с цялостното си политическо поведение направи възможно най-скандалните елементи от ДПС да диктуват кадровата политика.
6. Още едно омаскаряване на страната във вътрешен и външен план: Една уважаваща себе си държава не може да си позволи да избира на ключово важен пост хора по този полу-заговорнически начин. Още повече, когато става дума за кандидати, които в очите на мнозина са скандални и неприемливи.
7. Кулминация на план, започнал още по време на предизборната кампания: Пеевски и медийната му империя създаваха впечатление, че се опитват да влияят на ключови институции на съдебната власт (най-вече прокуратурата) още по време на кампанията. Странната режисура на деня за размисъл беше една от поантите в постановката. Сега нещата съвсем си дойдоха на мястото: пушката, окачена на стената в първо действие, гръмна към приближаването на финала.
8. Провокация за излишна радикализация на обстановката в страната: Точно когато нещата бяха тръгнали да се успокояват, отново имаме случай на безсмислено и като че ли търсено дестабилизиране на ситуацията. Вярно е, че Борисов и Цветанов се държаха арогантно и дразнеха с поведението си БСП и Доган в продължение на четири години. Но не сме в детската градина, че да е важно кой на кого си връща. Нали БСП щеше да променя модела?
9. Може би все пак просто от глупост? Ако не е, кой има интерес да клати лодката в и без това сложни времена?
Публикуваме текста, който излезе във в. „Капитал“, с разрешение на автора,
Снимката на главната страница е на Чавдар Гюзелев
„Портал за култура, изкуство и общество", 17.06.2013