Анализ на Ружа Смилова
Окупацията на СУ и други университети в страната от есента на 2013 г. е безспорно значимо събитие, въвлякло на моменти хиляди студенти. Тя започва на 23 октомври с окупация на аудитория 272 в Ректората на СУ от група студенти, нарекли себе си Ранобудните студенти. Продължава с пълна окупация на Ректората на СУ (25 октомври), разраства се, засягайки и други университети в столицата и страната, като получава както широка обществена подкрепа, така и остра критика от привърженици на правителството. След няколко успешни акции (на 1 и 10 ноември се провеждат няколкохилядни похода, на 12 ноември – обсада и блокада на изходите на парламента, и др., като същевременно се провеждат и обсъждания за необходими реформи в рамките на работни групи по образование, здравеопазване, конституционни и изборни въпроси и др.), пълната окупация на Ректората бива свалена по решение на Общото събрание на Ранобудните на 17 ноември след продължителни бурни обсъждания. Студентите запазват контрол само над знаковата Аула на СУ, където наред с координиране на протестните им акции се провежда и дебат за политическите перспективи след оставката на правителството, съорганизиран с Протестна мрежа и групата на университетските преподаватели, подкрепящи студентския протест. И тази частична окупация е свалена на 13 януари 2014 г. На 25 януари малка група разочаровани от падането на окупацята студенти отново окупират Ректората, като получават слаба подкрепа единствено от по-радикално настроени протестиращи срещу управлението граждани. Тази втора окупация e свалена 3 дни по-късно.
Анализът можете да прочетете в статията Окупацията от 2013 г.: В търсене на смисъла в списание "Критика и хуманизъм", кн. 43, бр. 1-2/2014