Преди цветната революция в Украйна Русия вижда ЕК като добронамерен конкурент, но и като стратегически партньор за изграждането на мултиполярен свят. След оранжевата революция Русия възприема ЕС като най-големия си съперник. Затова не е изненадващо, че новата руска политика си поставя като основна цел маргинализирането на ЕС като външно-политически актьор. Москва ще се фокусира върху двустранните отношения с ключови европейски сили като Париж, Берлин, Рим и Лондон и едновременно с това ще направи всичко възможно, за да блокира шансовете за общи европейски политики по отношение на пост-съветското пространство. Всъщност ставаме свидетели на нова имперска стратегия, чрез която Русия се опитва да се трансформира от сила на статуквото към сила на промяната в това пост-съветско пространство.
Новите политики, вдъхновени от политтехнолозите, освобождават Кремъл от зависимостта му от местните локални пост-съветски елити. Москва вече е свободна да изгражда силата си въз основа на мобилизациите на етнически руснаци, руско икономическо присъствие и руската роля като трудов пазар за останалите евразийски общества.