Даниел Смилов
Наближават две години от избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. През това време се случиха много неща, които трудно могат да се подредят в смислена обща картина. Но ако трябва да обобщим президентските амбиции на човека с оранжевата прическа, те се свеждат до следното:
Светът трябва да се промени, за да остане същият
Тръмп е първият, но едва ли ще е последният президент на САЩ, който е воден от остро чувство за загуба на водещата роля на страната му в света. Тази страна е все още най-могъщата, но нейните конкуренти са вече твърде близо до нея по ресурси. Стратегията на Тръмп е промяна на световния ред, така че в него Америка да запази своето лидерско място. Възможно ли е това? Може ли да се спре гюле с вентилатор? Опитите във Вашингтон продължават.
Китай
Китайската икономика вече надхвърли по паритет на покупателна способност американския БВП. В абсолютни стойности тя премина границата от 12 трилиона долара през 2017 г., което я прави сравнима с тези на САЩ (19 трилиона) и на ЕС (17 трилиона). Перспективите са за бързо настигане от страна на Китай на другите два блока – до десетилетие-две азиатската икономика ще е безспорен световен лидер.
Каква трябва да е политиката на САЩ по този въпрос? Тръмп е прав да посочи Китай като основен свой конкурент, но „планът” му за запазване на първото място на САЩ не изглежда особено състоятелен. Търговската му война с Пекин засега е по-скоро периферна и води до размествания, които са незначителни с оглед на голямата картина. Вярно е, че някои големи фирми обмислят изтегляне на част от производството си от Китай, но повечето от тях няма да го върнат в САЩ, а ще го преместят във Виетнам или на други подобни места. И като цяло търговската война може да доведе до временно забавяне на растежа на китайската икономика, но ако ескалира твърде много, тя може да породи и глобална рецесия. А как светът ще изглежда след една нова голяма контракция на икономиката, е трудно да се предскаже: кризата от 2008 г. не спря възходът на Китай.
ЕС
Странното е, че отношението на Тръмп към Китай не е много по-различно от отношението към съюзниците му от ЕС и НАТО. Заедно с ЕС, САЩ могат да гарантират глобалната доминация на Запада в икономическо отношение много по-дълго време, отколкото САЩ сами по себе си. Но това не е неговата стратегия – той иска да разбие ЕС на съставните му държави, за да могат САЩ по-лесно да се налагат на всяка една взета поотделно. В краткосрочен план това може да доведе до някакви позитиви за САЩ, като предоговаряне на търговски споразумения и пр., но в дългосрочен план една слаба и разпокъсана Европа би била добре дошла за възхода на Китай. В крайна сметка докато САЩ и ЕС са демокрации, азиатската държава в политическо отношение е тоталитарна. Ако целта на САЩ е да запази собствения си, западен начин на живот, защо действа срещу него и в интерес на най-опасните му конкуренти?
Изоставянето на традиционните демократични съюзници на САЩ и откритата работа срещу техните интереси не изглежда оправдана политика.
Русия
Тръмп като че ли се готви за потенциален военен сблъсък с Китай и заради това се опитва да привлича Русия на своя страна. Поведението му спрямо Путин е в диапазона от сервилност до пренебрежителност. Възможно е това да се дължи на някакви скрити зависимости, макар че разследването на Робърт Мълър досега не е открило нещо особено съществено. По-скоро става дума за опит за геополитически увертюри от страна на Тръмп, които да привлекат Русия в неговия отбор, а не в този на Китай. Москва има такъв дългосрочен интерес, защото лесно би могла да се превърне във васал и ресурсен придатък на един китайски гигант. Скъсването на ядрените споразумения пък показва, че Тръмп не възприема Русия като равноправен потенциален съюзник – тя трябва да си избере отбор, но с ясното съзнание, че не е първа цигулка в него.
Като цяло в тези калкулации на Тръмп има логика. Необяснимо остава защо той е толкова отстъпчив спрямо Путин по отношение на Украйна обаче. И защо заедно с Путин работи срещу ЕС и НАТО. Ние сме преки жертви на тази линия на американската политика: Русия се възползва от нея, за да увеличи влиянието си на Балканите и в Европа като цяло.
Близък Изток
Тръмп продължава линията на постепенно дезинтересиране на САЩ от района на Близкия Изток. С новите енергийни технологии и фракинга ресурсно САЩ са все по-независими от този регион и за тях той е важен най-вече с оглед на цели като защитата на Израел и продажбата на оръжие. Затова Иран – като най-сериозната опасност за Израел – бе изведен като приоритет за Тръмп. Както и Саудитска Арабия, която пък е най-сериозният купувач на американско оръжие и други стоки. В тази картина Турция изпада в геополитически вакуум и затова се люшка между Русия, ЕС и САЩ, като прави жестове към всеки един от тези центрове. От българска гледна точка това е опасна ситуация – ние имаме интерес от твърдо обвързване на Турция в западния лагер.
Кризата с убития саудитски журналист в Турция демонстрира крехкия баланс между дезинтересираността на САЩ в региона и все още съществуващите претенции на страната да е световен лидер. Лидерството изисква морал – ако някой е воден само от тесни егоистични интереси, бързо губи всякакъв авторитет. Това е и големият риск на линията „Тръмп”.
Либертарианското кейнсианство
Икономическата политика на Тръмп е класическата републиканска смес от либертарианско кейнсианство – сваляне на данъците и увеличаване на държавните разходи, особено в областта на отбраната. Резултатите от тази политика са два – икономически ръст, по-голям бюджетен дефицит и държавен дълг. Тази политика е възможна единствено заради водещата роля на долара в световната икономика, както и в желанието на чужди държави и фирми да инвестират в американски облигации. Китай е един от големите притежатели на американски правителствени книжа. Очевидно е, че поддържането на този икономически модел заедно с геополитическа конфронтация с Китай не може да продължи дълго време. Дали Тръмп има план по въпроса е рано да се каже – засега икономическата му политика е рискова и инерционна. Просто проблемите се отлагат за решаване в бъдеще.
Обществената поляризация
Ако управлението на Тръмп има един ясен ефект, то той е обществената поляризация и радикализацията на публичното говорене. Америка рядко е била по-разделена държава. Едно скорошно изследване показва, че страната е буквално разполовена по въпроси като миграция, права на сексуалните малцинства и междурасовите отношения.[i] Стратегията на Тръмп е да засилва и раздухва поляризацията, да играе ролята на племенен вожд в нещо като гражданска културна война. В тази война умерените биват заглушавани от радикалите, разумът отстъпва на арогантността и шумотевицата.
Тръмп твърди, че това е необходимо, за да консолидира своята база и така той да получи мандат за „реформите”, които извършва. Дългосрочните ефекти от поляризацията няма как да са добри – политически мотивираното насилие и тероризъм вече почнаха да стават ежедневие. И тук Тръмп действа опортюнистично, като върви по острието на бръснача.
Либералната демокрация в САЩ
Въпреки че назначи Кавано във Върховния съд и си осигури „консервативно” мнозинство, Тръмп няма да унищожи либералната демокрация в САЩ. Напротив, така той успя да консолидира опозицията срещу себе си. С щати като Ню Йорк и Калифорния САЩ не могат да се превърнат в царство на консервативно-селски популизъм от каубойски тип. Вярно е, ще има щати, които могат да се свлекат до този статут. В най-лошия случай, ако Върховният съд, да речем, реши да отмени Roe v. Wade (делото, легализиращо правото на аборт), ще има американска територия, на която абортът е забранен. Това ще принуди много жени да пътуват до крайбрежието, дори да се преселят там. Разликата между крайбрежието и т.н. Bible belt – щатите с по-консервативно население във вътрешността на страната – ще се засили. Америка ще е по-разделена и вътрешно-конфронтационна. Но либералната ѝ демокрация като цяло няма да бъде отменена и заместена с нещо друго.
Либералната демокрация по света
Същото може да се каже и за либералната демокрация в Западна Европа. Великобритания, Германия, Франция и Холандия ще преживеят Тръмп толкова либерални и демократични, колкото са и сега. Размествания в партийните им системи и изборни изненади ще има. Но както шведските и холандските избори показаха, популистите остават в рамките на 20% от електората.
В останалата част от света Тръмп не е добра новина за либералната демокрация. Авторитаристи, реваншисти, опортюнисти и обикновени шарлатани от всякакъв вид виждат в Тръмп вдъхновение. Въпреки приликите, Тръмп не е глобален Валери Симеонов, Волен Сидеров или Виктор Орбан обаче. Тръмп действа в институционална среда и обществени ограничения, които правят невъзможно сриването на демократичния ред. В крехки нови демокрации войнственият популизъм ала Тръмп може да помете цялата конституционна уредба. И да се използва от диктатори за легитимация на техния режим.
Изборите през ноември
Изборите през ноември са важни не толкова за Америка, колкото за останалия свят. Какъвто и да е техният резултат, Тръмп ще продължи своята политика, чийто параметри бяха очертани по-горе. Но една победа на републиканците би пратила сигнал, че тази политика „работи”, в смисъл че осигурява преизбиране. Това би наляло вода в Тръмповата мелница за втори мандат, но още по-важно – би дало криле на имитаторите на Тръмп по света.
А това е наистина комично, защото добър или лош (по-скоро второто), Тръмп е вкоренен и произтича от страховете на американците за загуба на статус на първа сила в глобален план. „Америка на първо място” е бойният вик на този страх, който очевидно резонира с американското мнозинство и го кара да се опитва да спира гюлетата на глобалното икономическо развитие с вентилатора на популистките фантазми за величие. Ако Америка се превръща в тъжно и леко депресиращо място в резултат на тези амбиции с оранжева прическа, опитите да се имитира Тръмп в места като България, Унгария или Русия са направо жалки и комични. Особено за европейските държави е ясно, че интеграцията и взаимодействието между тях е единствената им гаранция за достойно място в глобализирания свят. Приказките, че те сами, водени от национално-егоистични интереси ще се защитят най-добре, са в най-добрия случай за романтични наивници.
Европа знае накъде води романтизмът на национализма.
_____________________________
[i] https://hiddentribes.us
„Портал за култура, изкуство и общество", 28.10.2018