Позиция на Антоанета Приматарова в дебат на „Капитал“
Обсъждане на въпроса за постоянно място за ЕС в СС на ООН има смисъл само в контекста на предстоящата реформа в ООН.
Най-малкото от 1992 г. никой не поставя под съмнение въпроса за необходимост от реформа на СС на ООН. Фактът, че реформата се обсъжда безрезултатно 20 години говори сам по себе си за трудните баланси, които трябва да бъдат намерени.
При финализирането на преговорите по тази протакана във времето, но тъй необходима реформа, ЕС не трябва да се занимава с въпроса за постоянно членство в СС на ООН, защото:
1. Интеграционните процеси са далеч от етапа, на който ЕС би могъл да има единна позиция по всички въпроси на глобалния дневен ред. Както метафорично се изразява един от коментаторите в дебата: не може да се впряга каруцата пред коня. Никога не е имало единение около визията, че "федерална Европа" е крайната цел на европейската интеграция. Приемането на Договора от Лисабон мъчително демонстрира липсата на подобно единение. Дали харесваме идеята за федерална Европа и дали тази идея е на дневен ред са два различни разговора. Аз твърдя, че тази идея не е на дневен ред и че това е факт, който следва да се отчита.
2. Обсъждането на въпроса както вътре в ЕС, а още повече в рамките на ООН, е обречено на неуспех. То ще означава загуба на усилия, които би било по-добре да се съсредоточат върху реалистични варианти, позволяващи на реформата да се случи.
На този етап ЕС няма единна позиция по реформата на СС на ООН. Заблуждение е, че Договорът от Лисабон задължава държавите-членки да се обединят около такава позиция. В Декларация 14 към Договора от Лисабон се казва, че новите разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност "няма дазасегнат съществуващата правна основа, отговорностите и областите на компетентност на всяка държава-членка по отношение на определянето и провеждането на нейната външна политика, нейната национална дипломатическа служба, отношенията ѝ с трети страни и участието ѝ в международни организации, включително членството на държава-членка в Съвета за сигурност на ООН." Нито Франция, нито Обединеното Кралство са готови да се откажат от своя статут в СС на ООН. Нещо повече, Германия, до скоро една от най-силните застъпнички за федерализирането на ЕС, се бори за постоянно място в СС на ООН и е част от Г4 – Бразилия, Германия, Индия и Япония, обединили усилията си за получаване на статут постоянен член на СС на ООН. Спекулира се със сценарий, при който провал на Г4 (много вероятен) Германия изоставя националните си амбиции и подкрепя инициатива за постоянно място за ЕС в СС на ООН. При подобен сценарий (ако всички 27 държави се обединят около него) ЕС би претендирал за три постоянни места – за ЕС, за Обединеното Кралство и за Франция. Не бих искала да влизам в темата за непостоянните членове, но при сегашната система държавите от ЕС получават до три непостоянни места в СС на ООН. Няма сценарий, при който 27-те държави се обединяват около обща позиция, включваща постоянно място за ЕС в СС на ООН, която да не води до свръхпредставеност на ЕС.
Една хипотетична обща позиция за постоянно място за ЕС в духа на резолюцията на Европейския парламент е обречена на неуспех. Образно казано, когато г-жа Неделчева аргументира, че "ако ЕС постигне постоянно членство в Съвета за сигурност на ООН, това ще постави прецедент, според който не само държави могат да бъдат членове", отново имаме "впрягане на каруцата пред коня". ЕС би могъл да получи подобен статут само ако се промени Устава на ООН в посока предефиниране на ООН от организация на държави в организация на регионални съюзи. Подобна реформа категорично не е на дневен ред. Пътят не върви от създаване на прецедент към реформа на Устава на ООН, а от реформа на Устава на ООН към прилагане на промените. Обща позиция на ЕС, която имплицира свръхпредставеност на ЕС, би била посрещната като евроцентрична арогантност и би била неприемлива за повечето членки на ООН. Заради една предварително обречена на провал битка ЕС рискува да си спечели повече противници отколкото приятели и да излезе не със засилени, а с отслабени позиции в ООН.
Затова и моята категорична позиция: Искането на постоянно място за ЕС в СС на ООН няма да доведе до разрешаване нито на вътрешно-координационните въпроси на ЕС, нито на предизвикателствата пред СС на ООН. То може да се превърне по-скоро в част от съществуващите проблеми на ЕС и на ООН.
Капитал, 10 юни 2011