България се намира в режим на постоянна предизборна кампания от поне 2021 г. насам. Въпреки очакванията за пореден месец на остри политически сблъсъци, официалното начало на кампанията по-скоро внася ясни правила, които донякъде успокояват страстите в сравнение с обичайния необран тон през останалото време. Това каза Калоян Велчев, политолог, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.
Предизборна кампания и политически послания
Според събеседника в съвременната демократична политика, силно повлияна от глобализацията и социалните мрежи, скандалът се е превърнал в основен фокус на кампаниите. Позитивните програми и разказите, които дават перспектива и надежда, съществуват, но много по-лесно потъват в общия информационен поток.
Политологът даде за пример новия проект около президента Румен Радев, който прави опит да създаде алтернативен разказ, фокусиран върху политики. Тази нова формация представлява лява коалиция с дясна програма и чести националистически и популистки послания.
Велчев допълни, че целта е да се достигне до максимално широк кръг от хора, без да се заемат крайни позиции. Има и алтернативни начини за събиране на подкрепа, като формации, обединени около конкретна кауза – например темата за войната по пътищата, която показва как една трагична история може да генерира сериозен политически консенсус.
Ролята на социалните мрежи и поколението Z
Въпреки че социалните мрежи отдавна доминират комуникацията у нас, настоящата кампания ще изисква и по-традиционен подход. „Очакваната по-висока избирателна активност налага политиците да слязат на терен и да провеждат срещи по места“, обясни гостът. Новите формации имат нужда да се покажат пред хората, докато традиционните партии трябва да мобилизират своите структури.
Gen Z и младите хора често се свързват предимно с групата на негласуващите, но протестите от последните години опровергаха това клише. „Младежите играят ролята на своеобразни трендсетъри в обществото“, отбеляза събеседникът. Дори чрез по-нестандартни методи като хумор и мемета в интернет, те успяват успешно да диктуват политическия и социален дневен ред.
Попитал дали България може да стане свидетел на „румънски сценарий“, при който непознат кандидат набира огромна преднина благодарение на агресивна кампания в TikTok, политологът изрази надежда, че няма да се стигне до подобни ексцесии. Времето до парламентарните избори е твърде малко за такъв феномен, но той не е изключен за бъдещи президентски вотове.
Честността на вота и възможните коалиции
За да бъдат резултатите легитимни, е критично важно изборите да бъдат проведени прозрачно. Според госта служебният кабинет полага усилия да гарантира честността на вота чрез проверки по места, но гражданите също трябва да се включат активно като наблюдатели и членове на комисии.
Ние допуснахме една голяма грешка, именно да политизираме самата технология на вот. Дали той да е машинен, дали да е хартиен, това се превърна във важен политически залог, който изключва до голяма степен някои от политическите играчи, когато те загубят тази дадена битка.
Голяма част от партиите днес са притеснени да не загубят своите твърди ядра, поради което насочват посланията си изключително към тях.
„Това обаче ги ограничава в привличането на колебаещите се избиратели, които вероятно биха реагирали много по-добре на позитивни кампании“.
Във връзка със следизборната картина очакванията са за по-малко фрагментиран парламент. „Това би направило съставянето на правителство по-лесно“, прогнозира Велчев. Съществува вероятност бъдещата управляваща коалиция да бъде съставена от две формации, а не от три или четири, както през последните години, което би било ясен индикатор за повече стабилност в политическата ни система.