Мила Минева
Списание Критика и хуманизъм, кн. 33, бр. 3/2010
„Казаха ми да ям банан, докато ми проверяват паспорта, за да приличам на западняк, нали тогава у нас нямаше банани.” Това е съвсем всеки-дневен разказ за нелегално преминаване на граница, разделяща двата свята на Студената война. Един от мощните символи от началото на прехода, събиращ едновременно критиката на социализма и мечтата за бъдещия нормален живот, беше не друго, а именно бананът. До такава степен, че в Западен Берлин нарекоха „нежните революционери” „ядачи на банани”, защото те практически (и символно) отбелязаха свободата си с консумация от западната страна на Желязната завеса. Критиката на комунистическата система като режим, който не е успял да гарантира благоденствие на гражданите, т.е. ефективно да преразпределя консумативни блага, е най-мощната в смисъл на най-широко споделената критика, популярна, както сред гражданите, така и сред анализаторите на края на комунизма.
В статията си Консумация, този политически обект на желанието Мила Минева анализира социализма през призмата на консумацията.