Двигателят на европредседателството беше официално разкачен от правителствената каруца и тя остана да разчита само на впрегатната сила на модела „КОЙ“. И на гол „патриотизъм“, разбира се, макар че тези две задвижващи начала до голяма степен се припокриват в персонално отношение. С едно изключение – това на вицепремиера Симеонов, който има собствен енергиен, но често неуправляем заряд, задействащ се от високи децибели.
Въпреки Симеонов, подкарана от „Кой“ и голия патриотизъм, правителствената ни каруца се понесе с още по-голям апетит от Западните Балкани право към обичайните хранилки на впрегатната си двойка.
OБИЧАЙНАТА МЕДИЙНА ДЕЙНОСТ НА „КОЙ“
За своето възпроизвеждане моделът „КОЙ“ има нужда от медийна мощ. Обичайната дейност на медиите му е да славославят правителството, службите и прокуратурата. И да клепат по най-безобразен начин техните опоненти. За постигането на тези възвишени цели моделът „КОЙ“ разчита изцяло на „пазарни“ принципи и отношения, които се състоят във вземане на кредити от банки и фирми. Тази обичайна търговска дейност е покрита и от обичайната търговска тайна.
От време на време обаче булото на тази тайна се разкъсва и се вижда какво всъщност има под „пазарния“ тензух. Това се случи при фалита на КТБ, при който се оказа, че на съвсем „пазарни“ начала злополучната банка е раздавала обезпечени и необезпечени кредити на медии, следващи ревностно редакторската политика на „КОЙ“. Според обвинителния акт на прокуратурата срещу Цветан Василев …oбезпеченията, изисквани съгласно договорите за кредит, не са били валидно учредени при 43% от прегледаните кредити.“
Освен суховата статистика този обвинителен (а също толкова и оправдателен) акт съдържа и по-цветисти описания на медийната дейност на „КОЙ“:
„…спонсорирания, прикрити под формата на привидна реклама или консултация (тоест като обичайна медийна дейност – бел. моя), със средства на Банката чрез технологията на модела КТБ АД, обв. Цветан Василев извършва и към политически обвързани лица. … Доказателства за извършваните трансфери в налични пари от страна на обв. Цветан Василев към св. Николай Бареков чрез поставено лице се съдържат в документ от един лист…:
– „50 хиляди лева за месец 09.2013 г. – „Г-н Бареков“. Според обяснението на Цирков това е сума, която е обещана лично на Бареков от Цветан Василев;
– за написаното на листа „100 хиляди лева за месец 10.2013 г. „Г-н Бареков“, Цирков обяснява, че от месец октомври, сумата за Бареков, обещана от Василев, става 100 хиляди лева на месец, защото от този месец Бареков напуска телевизията и ще става политик;
– 600 хиляди лева на месец от 01.10.2013 г. „150 000лв. на седмица“ – Цирков обяснява, че това са пари за мероприятия на структурата;
– 505 000 евро без ДДС за къща (да не е като заем)– за тази позиция Цирков обяснява, че трябва да се намери начин Бареков да ги получи така, че да не ги дължи и да не се разчува много, също и да са чисти – тоест да не могат да се проследят като източник;
– 1 000 000 евро премия за г-н Бареков – за тази сума Цирков обяснява, че Цветан Василев ги е обещал лично на Бареков.“
С такъв силен фураж моделът „КОЙ“ през 2014 г. вкара не един, а цели два елитни екземпляра чак в Европейския парламент и накара цялото население да се чуди кой е по-голям патриот – г-н Бареков или г-н Красимир Каракачанов (представляван от г-н Ангел Джамбазки). Този спор остава нерешен и до днес.
Но г-н Бареков не трябва да се чувства нарочен, защото той далеч не е единствената инкарнация на „обичайната медийна дейност“ на модела „Кой“. Както пише „Медиапул“, над 30 млн. лева се оказват раздадени като кредити на медии от „кухи“ фирми на КТБ. Тези медии – сред които водещи във вестникарския бизнес – официално са собственост на трети лица, но всъщност се финансират изцяло от КТБ.[i] Совите и вестниците не са това, което са.
На фона на тази „пазарна“ вакханалия човек би предположил, че българският законодател ще се фокусира върху създаването на прозрачност в т.нар. „обичайна медийна дейност“ – кредитите, консултантските хонорари, рекламите, адверториалите и т.н. Но не би. Депутати от ДПС, начело с г-дата Делян Пеевски и Йордан Цонев, създадоха законопроект, който цели точно обратното – да освети финансирането, но не и това за „обичайна дейност“ на медиите. Според тяхното умотворение, подкрепено на първо четене от ГЕРБ и ДПС:
„Финансиране“ e всяко безвъзмездно получаване на парични средства или имущество и/или всякo друго получаване на парични средства, независимо от правната форма, извън приходите от обичайната дейност на медийни услуги, както и всички получени заеми извън банковите кредити.
Ако не беше отличната репутация на вносителите на законопроекта, човек би си помислил, че това е чист лобизъм в полза на модела „КОЙ“. Чудно е как ГЕРБ се подведоха на такова очевидно пробутване на откровен частен интерес като уж обществен.
ХРАНИЛКА 2 ИЛИ ОБИЧАЙНАТА НЕМЕДИЙНА ДЕЙНОСТ НА „КОЙ“
Всъщност изобщо не е чудно, защото ГЕРБ твърде лесно се подвеждат в обслужване на модела „КОЙ“. Историята не помни тяхно действие, с което да му се противопоставят. Както е добре известно, съдебната реформа беше орязана под натиск на съдебно-прокурорското крило на „КОЙ“, антикорупционната политика стана поредната негова бухалка срещу опозицията, комисията за КТБ в НС оневини действия на г-дата Цацаров, Пеевски и Мавродиев и т.н. Единствено след една публикация на „Шпигел“ Борисов каза, че спира половин милиард обществени поръчки за Пеевски и други олигарси. Но май после пак ги пусна с извинението, че Пеевски си тръгва… Това е вече древна история, която никой не помни.
За беда обаче постпредседателското съвремие взе да дава нови недвусмислени доказателства за неотклонно и статистически необяснимо съвпадение между интересите на „Кой“ и действията на управляващата гарнитура:
- Едната страна в това неприлично уравнение произвежда и продава димящи цигари, а другата налага увеличен акциз върху бездимната конкуренция;
- Осигурени бяха нови китайски кредитни линии, които ще се раздават по преценка на г-н Стоян Мавродиев;
- Възобновен беше проектът АЕЦ „Белене“, който със сигурност ще доведе до плащания към изпълнители и подизпълнители, без да има гаранции, че обществото ще спечели нещо от този безсмислен труд;
- Най-голямото електроразпределително дружество е на път да се окаже в ръцете на г-жа Гинка Върбакова, зад която пък никой не знае кой стои и кой дава парите. Тези пари ще дойдат от кредити, което е обичайна немедийна и „пазарна“ дейност на модела „Кой“, който в този случай се модифицира в модела „ниКОЙ“.
Като се вземат тези характеристики на обичайната дейност на управленския модел в България, става ясно защо въпреки безспорните успехи на председателството ни, в еврозоната не изгарят от желание да ни допуснат. Липсата на такова желание не е породена от някакво дискриминационно отношение, а от обикновено чувство за самосъхранение.
Интересно е обаче защо българските граждани са изгубили своето чувство за самосъхранение и продължават да търпят и възпроизвеждат модела „Кой“. Обясненията за тази загуба са две. Първо, БСП – която е формална опозиция, всъщност не е алтернатива, а е по-скоро част от модела „КОЙ“, отличаващ се единствено по хипертрофиралите си проруски симпатии. Второ, политическите формации, които са реална алтернатива на модела – като „Демократична България“ – трябва тепърва да се превърнат във влиятелна политическа сила и да възстановят доверието на своите избиратели, което беше загубено с дезорганизацията им преди парламентарните избори от 2017 г.
Настоящият политически комфорт дава възможност за продължаването на обичайната дейност на модела „Кой“.
__________________________
[i] https://www.mediapool.bg/mediyniyat-magnat-peevski-napisa-i-zakon-za-mediite-news275190.html
„Портал за култура, изкуство и общество", 08.07.2018