Европейският съюз и процесът на присъединяване към него промениха към по-лошо естеството на тези млади демокрации. Правителствата им предпочитаха да консултират политическия си дневен ред с Брюксел, а не с избирателите. Резултатът е, че се разми разделителната линия между ляво и дясно и единствената реална граница остана тази между "корумпирания елит" и "хората". Фактът, че печелившите в новата система се оказаха старите партийни апаратчици и сътрудници на държавна сигурност, не допринесе за легитимността на новия ред в Централна Европа.
В Европа най-добре пазената тайна не е, че "стара" Европа се съмнява в еврото. Най-добре пазената й тайна е, че "нова" Европа се съмнява в постиженията на демокрацията.
От всички райони на света Централна Европа е най-скептично настроена към твърдението, че демокрацията е най-добрата форма на управление, заключава "Гласът на хората 2006", международно проучване от май на "Галъп интернешънъл". Не че централноевропейците вътрешно се надяват да се върне комунизмът или някаква форма на авторитаризъм. Но голямо мнозинство заявява, че страните им не се управляват според волята на народа. Почти две трети от анкетираните в осемте новоприети в ЕС плюс България и Румъния преценяват, че изборите в техните държави не са честни и свободни.
Изненадани сте от това, че бившите комунистически общества се отвращават от политиката? Недейте. Последните събития в Полша, Словакия и Унгария показват, че хората там имат право.
Полша изпрати първия предупредителен сигнал, че се случват странни неща. Миналата есен партията "Закон и справедливост", ръководена от близнаците Лех и Ярослав Качински, превзе президентството (спечелено от първия) и правителството (оглавено малко по-късно от втория) с обещания за морална революция срещу цинизма и шуробаджанащината, както и срещу зейналата пропаст между печелещи и губещи, за която те обвиняваха посткомунистическите елити.
Оказа се, че радикализмът на братя Качински е насочен повече към пренаписване на миналото, отколкото към проблемите на настоящето. Любимите им врагове станаха не бившите комунисти, изгубили властта миналата година, или лошото управление, а "либералните" медии, независимата Централна банка и Европейският съюз. След като Ярослав пое правителството на 14 юли - не е случайно символичното съвпадение с Френската революция - неговата коалиция включи популистката партия "Самоотбрана" отляво и Лигата на полските семейства отдясно. (Скоро след миналогодишните избори "Закон и справедливост" се скара с либералната "Гражданска платформа", което я принуди да сглобява слаби парламентарни мнозинства). Правителството почти стигна до ревизия на пазарно ориентираната политика на предшествениците си. Първата година на власт на близнаците беше белязана с пристрастеност към конспиративните теории и завръщане към националистическата реторика. Когато слушаш новите полски лидери, оставаш с впечатление, че Втората световна война още не е приключила.
Миналия петък, отхвърляйки натиска за повече социални разходи, премиерът изгони партия "Самоотбрана" от правителството. Перспективата, че в него ще влезе Селската партия, обаче не е много вдъхновяваща. Така поляците ще бъдат заклещени да предпочетат или предсрочни избори, предлагащи скучно меню от партии, или едно още по-нестабилно правителство. Изненадващо ли е тогава, че поляците губят ентусиазма си за демокрация?
Словашките избори през лятото бяха следващите в серията. През последните осем години Словакия бе любимият "успешен пример" на Европа - вдъхновяваща като ирландския "Келтски тигър", но по-богата на драматични поврати с изненадващо добър край. Страната въведе плосък данък, успя да привлече повече чуждестранни инвестиции на глава от населението от която и да било друга бивша комунистическа държава и да влезе в НАТО и ЕС, като през цялото време убеждаваше света да забрави за флирта й с авторитарния популизъм в зората на съществуването й като независима република. Или по-скоро така си мислехме до този юни, когато избирателите върнаха на власт националистическите партии, превърнали Словакия в нещо като бирената Беларус на 90- те години. Краят на историята все пак не се оказа съвсем щастлив.
Сега в Унгария хиляди са на улиците да демонстрират и горят автомобили. Най-големите протести от падането на комунизма бяха предизвикани от запис с откровенията на премиера Ференц Дюрчани пред висши съпартийци през май. В речта си той признава, че социалистическата партия системно е мамела публиката - "лъгахме от сутрин до вечер" - за състоянието на икономиката с цел да спечели изборите предния месец. Трудно е накараш унгарските - или които да са - избиратели да направят жертви и да подкрепят затягане на коланите, както Дюрчани иска, когато премиер-министърът им умишлено се опитва да ги измами за състоянието на икономиката.
Затова не е изненадващо, че толкова много централноевропейци смятат, че демокрацията не работи за тях. Факторите, допринесли за тази криза, са комплексни и многобройни, но поне няколко от тях трябва да споменем. Натискът на новия глобализиран свят рязко раздели обществата на печеливши и губещи. След десетилетия на мрачна стабилност хората в района трябваше да свикват с постоянна несигурност. Миналото десетилетие бе и време на сравнения. Хората не бяха доволни от това, че живеят по-добре отпреди, те искаха да живеят като в най-развитите страни.
Европейският съюз и процесът на присъединяване към него промениха към по-лошо естеството на тези млади демокрации. Правителствата им предпочитаха да консултират политическия си дневен ред с Брюксел, а не с избирателите. Резултатът е, че се разми разделителната линия между ляво и дясно и единствената реална граница остана тази между "корумпирания елит" и "хората". Фактът, че печелившите в новата система се оказаха старите партийни апаратчици и сътрудници на държавна сигурност, не допринесе за легитимността на новия ред в Централна Европа. Трагедията е, че гласоподавателите тук са принудени да избират между т.нар. реформатори, които полуприкрито стават антидемократи, и популистките движения, които са откровено антиреформистки и антилиберални. Ако бяхте гласоподавател в новите европейски демокрации, щяхте за можете да избирате между "Дюрчани коктейл" - микс от "честни лъжи" и неглижиране на обществените тревоги, докато се изпълняват диктовките на ЕС - или "Популист коктейл", смес от антикомунизъм, национализъм, културен консерватизъм и прекалени социални разходи.
Брюксел също е изправен пред лош избор. Да се демонизират популистите е лесно, но и опасно. Популистките движения са грозни и антилиберални. В действителност обаче те представляват не атака срещу демокрацията, а настояване за повече демокрация. Опитът на Европа да накаже популистите, да ги изолира и да подсили "реформаторите" като Дюрчани само ще засилят общественото недоверие към ЕС и демократичния процес. Няма да сработи и игнорирането на днешната морална и политическа криза в Централна Европа. Популистките партии не просто се противопоставят на съществуващите елити. Те противостоят на консенсуса, който направи възможен ЕС: едно отхвърляне на национализма и икономическия протекционизъм, една политическа толерантност и умереност. "Стара" Европа не може да е прекалено критична към новоприсъединилите се, когато протекционизмът и популизмът процъфтяват и в нейната част от континента.
Това, от което се нуждае Централна Европа сега, е не просто реформаторски политики, а политици реформатори. Не е достатъчно правителствата да прилагат реформи, те трябва да положат усилие да спечелят и хората за тях. Свърши се с времената, когато бе достатъчно да заявиш "правим го заради ЕС" и да очакваш хората веднага да го приемат. Без проява на повече респект към исканията на избирателите Европа рискува да стане жертва на още популистки примитивизъм и се изправя пред тежки дни.
Статията е публикувана във вчерашния брой на "Уолстрийт джърнъл Юръп" под заглавие The Revolt Of The Masses