„Нещо става с демокрацията“ – така си мислят философите, социалните учени, анализаторите на днешните обществени процеси, обикновените хора.
При това не само заради актуални прояви на популизъм, който на някои места се е устремил дори към авторитарни форми.
Все повече решения, които засягат живота на всеки един от нас, се вземат от органи, които не са легитимирани от .избори, а са резултат от „задкулисни“ назначения или договорки.
А какво се случва със самите граждани?
Немалко от тях губят доверие в демокрацията – чисто и просто защото не се чувстват представени. За тях тя започва да прилича на игра за "професионалисти", в чийто дневен ред понякога присъстват чужди, далечни им теми.
Дали става дума за отчуждение и за безсилие?
Дали то е изгубило пряката си връзка с неравенствата или с обичайната завист към елитите?
Дали е случайно това, че медийната среда го компенсира с всевъзможни развлечения, псевдодебати, промотиране на лъжи под маската на „всички гледни точки“?
Както и да изглеждат на пръв поглед тези проблеми на нашето настояще, те всъщност са и социологически, и психологически, но може би в най-голямата си дълбочина те са философски.
При това не само заради актуални прояви на популизъм, който на някои места се е устремил дори към авторитарни форми.
Все повече решения, които засягат живота на всеки един от нас, се вземат от органи, които не са легитимирани от .избори, а са резултат от „задкулисни“ назначения или договорки.
А какво се случва със самите граждани?
Немалко от тях губят доверие в демокрацията – чисто и просто защото не се чувстват представени. За тях тя започва да прилича на игра за "професионалисти", в чийто дневен ред понякога присъстват чужди, далечни им теми.
Дали става дума за отчуждение и за безсилие?
Дали то е изгубило пряката си връзка с неравенствата или с обичайната завист към елитите?
Дали е случайно това, че медийната среда го компенсира с всевъзможни развлечения, псевдодебати, промотиране на лъжи под маската на „всички гледни точки“?
Както и да изглеждат на пръв поглед тези проблеми на нашето настояще, те всъщност са и социологически, и психологически, но може би в най-голямата си дълбочина те са философски.
За да адресират тези проблеми, "Критика и Хуманизъм" и "Гьоте Институт" организират дискусия по темата. Разговорът бе модериран от проф. Стилиян Йотов (СУ) и включи още професор Александър Кънев (СУ), професор Боян Знеполски (СУ), д-р Ружа Смилова (СУ) и Веселин Стойнев (журналист и наблюдател).
Видео от дискуситята тук.