Министерството на финансите в спешен порядък готви Бюджета на държавата за 2025 година, а в същото време искането за конвергентен доклад за еврозоната се отлага.
Имаме ли все още шанс да се класираме за януари 2026 г., или той става все по-малък с всяко забавяне. В ефира на „Добро утро, Европа“ гостуват икономистите Георги Ганев и Георги Вулджев.
Имаме ли все още шанс да се класираме за януари 2026 г., или той става все по-малък с всяко забавяне. В ефира на „Добро утро, Европа“ гостуват икономистите Георги Ганев и Георги Вулджев.
„Няма смисъл да се пришпорват нещата сега, особено при липса на яснота за проектобюджета, защото аз подозирам, че трябва да се изготви и нова средносрочна фискална рамка, а не само нов бюджет. Заявката на тази коалиция беше да се върви към балансиран бюджет. Т.е. не да се влиза просто в рамките на 3%, а да се ходи към 0%. Съответно, трябва обаче да има изготвена рамка, изготвен бюджет и тогава много по-убедително е да се поиска конвергентен доклад. Един от сигналите, които идват от Брюксел, дори не е свързан с някаква голяма политика, е, че чисто логистично за Еврокомисията е много по-удобно да изготвя такъв доклад някъде през март-април. Поради това един месец отлагане на това искане, не изглежда като нещо страшно“, заяви Георги Ганев.
„Предстои да видим постигането на 3% дефицит за 2025-та. Аз лично не виждам някакъв голям проблем при добро желание да се вместят в това изискване. Според мен е правилно решението за изтегляне на внесения от служебния министър Людмила Петкова проектобюджет. Новият кабинет и новото мнозинство би трябвало да заложи своите си политики в проектобюджета“, отбеляза той.
„Предстои да видим постигането на 3% дефицит за 2025-та. Аз лично не виждам някакъв голям проблем при добро желание да се вместят в това изискване. Според мен е правилно решението за изтегляне на внесения от служебния министър Людмила Петкова проектобюджет. Новият кабинет и новото мнозинство би трябвало да заложи своите си политики в проектобюджета“, отбеляза той.
„Основата на тези увеличения е много порочна, а именно обвързването на заплатите на ведомствата с минималната работна заплата. Минималната работна заплата по никакъв начин не може да служи като основа за други заплати. Тя служи само да покрие най-съществени нужди на тези, които са най-малко производителни в съответната икономика. Няма нищо общо с това колко създават за обществото определени ведомства. Второ, огромният проблем и на МВР, и на много други системи е тяхната нереформираност и безкрайната им неефективност“, посочи Георги Ганев.