На 1 март Русия фактически пое контрола над Крим и това накара германския канцлер Ангела Меркел да каже, че президентът Путин живее „в друг свят”. Дали наистина Путин си е загубил ума или той просто иска да наложи властта си над Крим и Източна Украйна? Защо реши да потърси силово решение? И защо не изглежда уплашен от реакцията на Запада? Най-разпространеното мнение е, че руският президент е „твърдолинеен реалист”, който вярва, че по-добре е „да се страхуват от теб, отколкото да те обичат”. Другото мнение е, че подходът на Путин се е променил и че ако доскоро той предпочиташе да действа прагматично в защита на своите военни и икономически интереси, сега той се опитва да се представи като по-идеологическа фигура, подобен на цар Николай І – ултраконсервативният самодържец, смазал две революции и започнал Кримската война.
Руските официални лица обявиха съвсем официално, че за тях промяната на властта в Киев е държавен преврат. Условията им за дипломатически преговори с Украйна е връщане към споразумението от 21 февруари, сключено между Янукович и опозицията, с посредничеството на тримата външни министри от ЕС. Това е споразумение, което Русия отказа да подпише. Докато Москва е наясно, че Янукович не може да се върне на власт, Кремъл се надява новото преходно правителство в Киев да бъде заменено от такова, в което влизат и проруски настроени политици от Източна Украйна. Освен това Русия настоява парламентарните и президентските избори да се проведат през декември, а не през май. Путин очаква да бъде включен в преговорите за естеството на бъдещата украинска конституция.
Кремъл винаги се е съмнявал в способността на Украйна да съществува като суверенна държава, а и през последните две десетилетия украинците направиха всичко, което е по силите им, за да докажат правотата на това мнение – лошото управление и корупция достигнаха забележителни размери. Според политическата доктрина на Кремъл, въведена преди десетилетие от архитекта на днешния режим – бившия вицепремиер Владислав Сурков – суверенитетът е качество, а не юридическо право. За да може една държава да бъде суверенна, тя трябва да бъде независима икономически, могъща военно и влиятелна в културно отношение. Путин смята, че в Украйна отсъстват и трите компонента и затова е много вероятно тя да бъде доминирана от една или повече външни сили. Руското ръководство иска да си осигури гаранции, че основните политически сили в Украйна няма да бъдат враждебни към Русия.
Така че настоящата стратегия на Путин е не да граби територии, а да преизгражда държавата. Визията на Кремъл за Украйна е в бъдеще тя да се превърне в една „Голяма Босна” – радикално федерализирана държава, чийто съставни части имат правото да следват своите културни, икономически и геополитически предпочитания. Това означава, че териториалната цялост на страната на теория ще бъде запазена, но статутът на Източна Украйна ще бъде подобен на този на Република Сръбска в Босна и тя ще бъде по-близка до Русия, отколкото останалата част от Украйна. Регионите в Западна Украйна, макар и част от украинската държава, ще бъдат по-интегрирани с Полша и Европейски съюз. Киев ще бъде изолирана федерална столица. При такава конституция Украйна ще може да запази своята геополитическа неяснота, като няма да бъде член нито на Европейския, нито на Евразийския съюз.
Вероятно това е, което Русия се опитва да спечели в смисъла на територии и влияние. Но въпросът защо Путин изглежда толкова непримирим към Запада също се нуждае от отговор. Популярната хипотеза е, че руският президент се държи по този начин, просто защото може да си го позволи. Той е убеден, че Украйна е по-важна за Русия, отколкото за Запада и че всеки отговор на Запада ще бъде шумен, но неефективен. Путин е наясно, че ЕС се чувства несигурен заради икономическите си проблеми и заради надигането на десни популистки партии в много от страните-членки. А най-важното е, че от решението на САЩ да се въздържи от военна интервенция в Сирия, Путин си прави извода, че американското обществено мнение ще се противопостави на военна намеса далеч от нейните граници.
Но противопоставянето на Путин срещу Европа и САЩ не може да бъде сведено само до аргументи от сферата на реалполитиката, като тези за стратегическата важност на военната база в Севастопол или за необходимостта от запазване на контрола върху газовата тръба, която минава през Украйна. Ако преди кризата Путин не харесваше отношението на САЩ и Европа към Русия, сега той е разочарован от декадентското и – както той го вижда – аморалното състояние на модерна Европа и дестабилизиращата роля, която според него САЩ играят в световната политика. Внимателният анализ на едно скорошно изказване на Путин показва, че руският президент вижда своята мисия не в интеграцията на Русия в Европа, а в защитата на традиционните руски ценности срещу постмодерния ЕС. „Европейците загиват… еднополовите бракове не могат да създават деца”, каза Путин миналия септември на среща на Клуба „Валдай”, който се събира, за да анализира политическите, културните и икономическите перспективи пред Русия. Анти-гей и анти-лесбийското законодателство, прието наскоро от руския парламент, е израз точно на този нов консерватизъм, изповядван от елитите на Путин, които се чувстват застрашени от либералните европейски общества.
Връзките със САЩ са достигнали до задънена улица, защото Путин обвинява Америка, че нарочно подклажда конфликти, които предотвратяват издигането на нейните геопополитически конкуренти. Путин направи за Янукович това, което той обвинява Америка, че не направи в Египет – където ентусиазмът от народните революции доведе на власт Мюсюлманските братя, което породи нова криза. Подкрепата на Путин за сваления украински президент не се корени в някакви лични отношения (добре известно е, че той презира бившия украински президент), а защото подкрепата за президента е правилното нещо, което трябва да се прави пред лицето на революцията. Това е част от мащабния стремеж на Путин да се асоциира с ценностите от имперското минало и израз на носталгията по национализма и към господарите на страната от ХІХ в. като Николай І. Суверенитетът на Украйна бе нарушен от консерватора Путин, а не от реалиста Путин. Походът му в Крим е не realpolitik, а по-скоро kulturkampf.
Англоезичната версия на статията е публикувана в: http://www.prospectmagazine.co.uk/politics/what-does-russia-want-and-why/
„Портал за култура, изкуство и общество", 08.03.2014