Снимка: Envato Elements
Един от неувяхващите рефрени в България, поне от началото на този век, твърди, че „доходите ни български, но цените ни – европейски“. Даже нерядко се явява във варианта, че в България е по-скъпо, отколкото в ЕС. И винаги рефренът е придружен от добре обосновани лични наблюдения от сорта на „бях еди-къде си и там млякото/маслото/яйцата/прахът за пране/кока-колата бяха по-евтини, отколкото са тук“. Понякога се цитират конкретни цени.
От една страна, много от тези наблюдения всъщност са верни. Това ясно си проличава и от статистиката на Евростат за стандартите на покупателна способност. Тези стандарти показват колко лева трябват в България, за да се купи нещо, което в Европа средно се купува за едно евро. Така ако стандартът за дадено благо е 1.95, значи цената му е горе-долу една и съща в България и в Европа. Съответно, ако стандартът е по-голям от 1.95 значи в България е по-скъпо, ако е по-малък от 1.95 в България е по-евтино.
Дори повърхностен поглед към последните налични данни за 2022 г. сочи, че за немалко стоки твърдението, че в България е по-скъпо от Европа, е истина. Това важи за категории стоки като мазнини (над 30% по-скъпи), мляко/сирена/яйца (близо 30% по-скъпи), безалкохолни напитки (близо 10% по-скъпи), дори домакински уреди (около 5% по-скъпи). С това обаче стоките, които са видимо по-скъпи в България, отколкото в Европа, приключват. Те не са малко и не са за подценяване, като са особено видими, защото харчовете за тях се правят начесто и редовно и лесно се забелязват и сравняват.
От другата страна на по-скъпите неща са по-евтините. Такива, оказва се, има много. Съобщенията са с близо 20% по-евтини, облеклото е с над 20% по-евтино, плодовете и зеленчуците са с около 25% по-евтини, транспортът – с близо 30% по-евтин, месото, отдихът и културата – с 33% по-евтини. Има и няколко групи блага, които в България са не в проценти, а в пъти по-евтини, отколкото в Европа. Тютюнът е два пъти по-евтин – нещо, за което може да свидетелства всеки пушач. Здравните разходи са два пъти и половина по-евтини – не е случайност колко много живеещи в Европа българи нарочно се прибират тук, за да минат здравни процедури или да си оправят зъбите. Също два пъти и половина са по-евтини разходите за издръжка на жилище (включително наеми), вода, ток, газ, други горива. Тези неща обаче по-трудно се сравняват – не са много хората, които плащат тези сметки и в Европа, и в България.
Когато ценовите равнища в България и в Европа се погледнат от всички възможни страни, става ясно, че рефренът с „цените ни европейски…“ е едновременно верен и неверен. За някои блага – с умерена тежест в потребителските разходи, но всекидневни, видими и лесно сравними – той е истина. За много други – с не по-малка тежест, но с по-малка честота на разходите и по-трудна сравнимост – той никак не е истина, за някои категории е фрапантна неистина.
Като цяло, когато тежестта на всяка една група блага в потребителските разходи бъде взета предвид, общо за цялостната категория „фактическо индивидуално потребление“ в България през 2022 г. е било с около 45% по-евтино, отколкото в Европа.
Поуката от всичко това е, че личните, несистематични, много частични, подлежащи на лесна сравнимост наблюдения невинаги дават точна картина на цялата сложна и многопластова действителност. Всъщност почти никога не го правят. А не би било зле, когато се правят категорични твърдения като например „цените ни европейски…“, тази по-цялостна картина да не бъде изцяло пренебрегвана.
От една страна, много от тези наблюдения всъщност са верни. Това ясно си проличава и от статистиката на Евростат за стандартите на покупателна способност. Тези стандарти показват колко лева трябват в България, за да се купи нещо, което в Европа средно се купува за едно евро. Така ако стандартът за дадено благо е 1.95, значи цената му е горе-долу една и съща в България и в Европа. Съответно, ако стандартът е по-голям от 1.95 значи в България е по-скъпо, ако е по-малък от 1.95 в България е по-евтино.
Дори повърхностен поглед към последните налични данни за 2022 г. сочи, че за немалко стоки твърдението, че в България е по-скъпо от Европа, е истина. Това важи за категории стоки като мазнини (над 30% по-скъпи), мляко/сирена/яйца (близо 30% по-скъпи), безалкохолни напитки (близо 10% по-скъпи), дори домакински уреди (около 5% по-скъпи). С това обаче стоките, които са видимо по-скъпи в България, отколкото в Европа, приключват. Те не са малко и не са за подценяване, като са особено видими, защото харчовете за тях се правят начесто и редовно и лесно се забелязват и сравняват.
От другата страна на по-скъпите неща са по-евтините. Такива, оказва се, има много. Съобщенията са с близо 20% по-евтини, облеклото е с над 20% по-евтино, плодовете и зеленчуците са с около 25% по-евтини, транспортът – с близо 30% по-евтин, месото, отдихът и културата – с 33% по-евтини. Има и няколко групи блага, които в България са не в проценти, а в пъти по-евтини, отколкото в Европа. Тютюнът е два пъти по-евтин – нещо, за което може да свидетелства всеки пушач. Здравните разходи са два пъти и половина по-евтини – не е случайност колко много живеещи в Европа българи нарочно се прибират тук, за да минат здравни процедури или да си оправят зъбите. Също два пъти и половина са по-евтини разходите за издръжка на жилище (включително наеми), вода, ток, газ, други горива. Тези неща обаче по-трудно се сравняват – не са много хората, които плащат тези сметки и в Европа, и в България.
Когато ценовите равнища в България и в Европа се погледнат от всички възможни страни, става ясно, че рефренът с „цените ни европейски…“ е едновременно верен и неверен. За някои блага – с умерена тежест в потребителските разходи, но всекидневни, видими и лесно сравними – той е истина. За много други – с не по-малка тежест, но с по-малка честота на разходите и по-трудна сравнимост – той никак не е истина, за някои категории е фрапантна неистина.
Като цяло, когато тежестта на всяка една група блага в потребителските разходи бъде взета предвид, общо за цялостната категория „фактическо индивидуално потребление“ в България през 2022 г. е било с около 45% по-евтино, отколкото в Европа.
Поуката от всичко това е, че личните, несистематични, много частични, подлежащи на лесна сравнимост наблюдения невинаги дават точна картина на цялата сложна и многопластова действителност. Всъщност почти никога не го правят. А не би било зле, когато се правят категорични твърдения като например „цените ни европейски…“, тази по-цялостна картина да не бъде изцяло пренебрегвана.