Коалицията "Продължаваме промяната" (ПП) изненада социолозите, като спечели парламентарните избори. Мандатите й обаче няма да й позволят да състави правителство без тройна и дори четворна коалиция в бъдещото Народно събрание. Въпросите след изборите са много - сривът на десницата е тежък, с близък до техния резултат в парламента влиза крайнонационалистическата, антиваксърска и антиевропейска партия "Възраждане", предстои балотаж за президент, където също има неизвестни.
"Дневник" се обърна към политолози и политически анализатори за коментар на сложната политическа ситуация. Вижте отговорите на Ружа Смилова - доктор по политология и главен асистент в Софийския университет "Св. Климент Охридски", програмен директор в Центъра за либерални стратегии.
Предвидихте, че казусът с канадското гражданство ще мобилизира електората на "Продължаваме промяната". Защо обаче социолозите не засякоха тенденцията? Можем ли да говорим за промяна на настроенията на избирателите в последните часове преди изборите? И на какво би могло да се дължи?
- Всъщност почти всички социолози признаваха възходящия тренд на "Продължаваме промяната", но е вярно, че никой не позна не само, че ще са първи, но и че ще водят на ГЕРБ в рамките не на стотни от процента, а на проценти. Вероятно имаше съществен отлив на гласове от "Демократична България" (ДБ) (заради скандала, произведен от Лозан Панов, но и заради като цяло по-слабата кампания на ДБ) към ПП през последните три дни, но надали това може да обясни разлика от 10 и нагоре процента в резултата на ПП.
Наблюдаваме нещо подобно като случилото се април - като че ли социолозите ни не разполагат с необходимия инструментариум да измерват рязък възход на нови политически играчи. Инструментите им - интервюта с представителна извадка от населението - вероятна имат някакъв методологически пропуск, който ги прави непригодни да улавят подобни партии метеорити.
Има ли надежда за съставяне на правителство този път? И трябва ли да има кабинет на всяка цена?
- Мисля, че именно надеждата за съставяне на кабинет, която мнозина от протестиралите (и симпатизиралите им) срещу модела "Борисов" също споделят, накара мнозина да предпочетат ПП пред останалите "партии на протеста", които вече два пъти се провалиха в това да съставят кабинет. Според такива избиратели подкрепата за политически проект, който обеща да направи необходимото за съставяне на кабинет с програма към промяна, вероятно увеличава шанса за успех на сформирането на кабинет. Тоест възможно е основният им мотив да е бил инструментален - по-скоро да дадат шанс на кабинет на промяната, а не толкова, че са били по-скоро привлечени от харизмата на Кирил Петков, както мнозина анализатори смятат.
Добре е да има кабинет - необходимо е да се излезе от политическата криза и редовен кабинет да започне да решава отлаганите проблеми - пандемия, икономически проблеми, растящи цени на енергоносители, инфлация.... Разбира се, кабинет на всяка цена - особено ако е базиран на безпринципни компромиси - няма шанс да оцелее дълго и трайно да извади страната от политическата криза. Затова трябва да се търсят разумни компромиси, които да дадат максимален хоризонт на работещ за решаване на конкретните проблеми пред страната ни кабинет.
Как трябва да протекат преговорите между партиите? Допустими ли са компромиси между преговарящите?
- Трябва да бъдат прагматични - и по-малко от договарянето да се случва пред камерите - защото камерите не изваждат най-доброто от политиците. В същото време трябва да има пълна прозрачност на договореното - всичко трябва да бъде фиксирано в подробно разписан писмен документ - коалиционно споразумение. Необходимо е да бъде изработена и подробна програма на коалиционно управление, която да е ясно разписана, с конкретни ангажименти за всяка от договарящите се страни и с ясни срокове за изпълнение.
В този смисъл съм леко притеснена от бързането в момента - да, необходимо е да бъдат започнати незабавни преговори. Но трябва да се даде време за уточняване на детайлите и фиксирането им в добре разписани коалиционни документи. В това отношение на политическите играчи им липсва добър опит от близката ни история. Както и нагласа за уважение към и спазване на договореностите.
Необходимо е, ако искат да са трайно в политиката, политическите играчи и у нас да започнат да развиват коалиционна култура. При фрагментиран парламент - а той е и ще продължи да бъде такъв, оттук нататък ще управляват предимно коалиционни кабинети и колкото по-бързо се научим на АБВ-то на подобни коалиционни управления, толкова по-добре.
Как "Продължаваме промяната" ще се разбере с "Има такъв народ"? А с БСП?
- Ако искат да бъдат припознати като сериозни играчи - и да спрат ерозията на подкрепата си - тези играчи трябва да бъдат привидяни от избирателите си като сериозни партньори, ако не в управлението, то поне в преговорите. Затова мисля, че ще подходят отговорно - най-малкото защото оцеляването им зависи от това.
Как виждате ролята на президента в тези преговори?
- Преговорите ще бъдат водени в края на настоящия мандат на Румен Радев - и предвид обвиненията - независимо дали са оправдани или не, че ПП е негов проект, очаквам Радев да не е активно ангажиран в преговорите, поне докато мандатът е в ПП.
Една вметка - може да има разлика в това как Радев се държи в зависимост от това дали е, или не е преизбран - и нека да подчертая, че има хипотеза (макар и много малко вероятна), в която Радев не е подкрепен активно от БСП, докато Герджиков е подкрепен активно и от ДПС. А пък уморените избиратели - и най-вече тези, които искат промяна и свързват Радев с такава промяна - просто не излизат масово да гласуват, защото смятат, че Радев така или иначе ще бъде преизбран.
Слабият резултат на Лозан Панов и този на "Демократична България" свързани ли бяха според вас и кой кого повлече надолу? Коя беше фундаменталната грешка?
- Да, бяха свързани. Първо ДБ твърде дълго не излизаха със свой кандидат-президент, след като стана ясно, че няма да подкрепят Радев. Логичната стъпка беше да излъчат за кандидат един от политическите си лидери - това донесе успех на ДПС и вероятно би донесло успех и на ДБ. Вместо това те подкрепиха кандидат, който взе твърде насериозно своята независимост, до степен да отчужди огромна част от поддръжниците си. Тези, които все пак гласуваха за него, го направиха от лоялност към каузите, в които вярваха, или от лоялност към ДБ, а не защото одобряваха Панов и поведението му по време на кампанията.
Грешка от структурен характер според мен беше и издигането на Панов от "Правосъдие за всеки" - за мнозина мястото на действащ върховен съдия не е в политическата надпревара. Кампанията на Панов също се оказа пълен провал от самото начало - не само през последните дни, когато Панов излезе с нелепи обвинения към ДБ.
Има ли бъдеще пред "Демократична България" или ще трябва да се търси нова формула?
- Не бих бързала да отписвам ДБ. Коалицията извървя огромен път и не бива първият неуспех да изтрива постигнатото. Според мен добър знак за сериозни намерения да бъде направен опит да бъде спасено ДБ е оставката на ръководствата и на трети партии в нея. Признаването на грешките и поемането на отговорност за тях са първите стъпки към оздравителния процес.
Влизането на "Възраждане" в новия парламент е една от изненадите на тези избори. Партия, която отрича пандемията, ваксините, ограниченията, евроинтеграцията и все в този дух. Какво да очакваме още?
- Всъщност не е изненада. Очаквано беше - след провала на партиите от "Обединените патриоти" нов политически играч неминуемо рано или късно щеше да запълни тази ниша. В случая роля за прескачане на бариерата изигра широкото разпространение на антиваксърски настроения и агресивното им използване от тази партия.
Важно е какво ще правят другите политически играчи - и дали ще продължат линията на ГЕРБ, оказала се пагубна за страната, на активно сътрудничество с подобни отровни партии, или ще ги изолират. Надявам се да направят второто - най-малко и защото опитът на ГЕРБ, а и на БСП, които се заиграха с каузите на "Обединените патриоти", не им донесе траен успех.
Очаквам тази партия да бъде изразител - и да подклажда допълнително - антиевропейски нагласи, когато потенциала на антиваксърската мобилизация се изчерпи.
Защо изборите 2 в 1 не можаха да активират хората да гласуват, както през април и юли? Какво попречи?
- Умора и пандемия.
„Дневник", 16.11.2021