Публикации

Четирите шанса на кабинета "Петков". И две позорни алтернативи.

Петков и Радев при връчването на мандата за съставяне на правителство през декември 2021


Правителството на Кирил Петков - с всичките му недостатъци - има едно съществено предимство: става все по-ясно, че алтернативите му са не просто по-лоши, а направо позорни.

Правителството "Петков" - с всичките му недостатъци - има едно съществено и решаващо преимущество: става все по-ясно, че алтернативите му са не просто по-лоши, а направо позорни. Тази квалификация, използвана публично от вицепремиера Асен Василев, не е преувеличение, а хладна констатация на политическата реалност.

Алтернативите на настоящото правителство са всъщност две. Първата е служебно правителство на президента Радев с премиер Стефан Янев (или подобен кандидат). То ще подготви избори, на които путинофилският вот ще нарасне сериозно. Втората алтернатива е сформиране на ново правителство в сегашното НС около ГЕРБ, ДПС, БСП или ИТН. Независимо дали ще бъдат постигнати с избори или чрез преформатиране на мнозинството в парламента, наличните възможности за алтернативно управление се свеждат до тези две: "Радев-Янев" и "Радев-Борисов". И двете сериозно ще тласнат България в проруска орбита, като първата ще го направи по-открито, а втората ще заложи на запазването на газовата зависимост на България от Русия.

Алтернативата "Радев-Янев"

България би била много различна, ако се реализира вариантът "Радев-Янев". Страната ще се самоизолира в НАТО и ЕС. Няма да пращаме оръжие в Украйна, да приемаме войски на НАТО в България, няма да се превъоръжаваме със западно оръжие, ще заобикаляме и бойкотираме общи санкции срещу Русия, ще плащаме руски газ в рубли или каквото поискат от Москва и няма да търсим алтернативни енергийни източници. Страната номинално може да остане в евроатлантическите структури за известно време, но ще тече и активна подготовка за референдуми за излизане от тях.

Външната политика на България ще разчита на победа на Русия в Украйна и ще работи за по-бързото "идване на мира" - т.е. капитулацията на украинците. На Балканите ще се превърнем в основната пречка пред интегрирането на региона в ЕС: за целта ще блокираме започването на преговори със Северна Македония по всякакъв начин, като измисляме все нови и нови условия.

Във вътрешната политика, уж за да се постигат социални цели, ще се слагат спирачки на всички проевропейски инициативи: от въвеждане на еврото до зелените политики за възобновяеми енергийни източници.

Алтернативата "Радев-Борисов"

Бойко Борисов подаде вече открито ръка на президента Румен Радев и поиска от него да събори настоящото правителство, за да управляват заедно. Бихме могли отсега да си представим как би изглеждало едно общо управление. На думи то ще е по-проевропейско от варианта "Радев-Янев", но по съдържание едва ли ще е много по-различно. Перспективата за референдуми за излизане от ЕС и НАТО може да се поотложи във времето, доколкото "Възраждане" би останало по-изолирано от управлението. Също така може да се предприемат някакви противоречиви действия по отношение на Украйна - даже да се изпратят като помощи символични пратки оръжие. Но същевременно най-вероятно ще се работи за реално ограничаване на нужните на украинската армия български муниции. Модернизацията на българската армия, интеграцията на Балканите в ЕС и въвеждането на еврото у нас няма да се случат, но за тях ще се говори (най-вече от Борисов).

Вариантът "Радев-Борисов" със сигурност би продължил политиката, запазваща монополните позиции на "Газпром" в България. Скрито зад приказки за "диверсификация", едно подобно правителство би отстоявало, докато е възможно, зависимостта на България от руски газ и други ресурси. Дори проектът "Белене" би могъл да се затъркаля отново в политическото пространство при първа удобна възможност.

Политическата логика на варианта "Радев-Борисов" е ясна: индулгенция за Борисов по отношение на корупционните скандали срещу промосковски концесии от страна на ГЕРБ. Докъде ще стигне този алъш вериш не може да се прогнозира, но в него едва ли ще има ясни "червени линии".

Шансовете на настоящото правителство

Колкото по-ясни стават алтернативите, толкова повече нарастват шансовете на настоящото правитество да оцелее и да запази про-европейската и атлантическа ориентация на България. Решението на Путин да спре газа за Европа, ако не се извършват плащания в рубли, сложи картите на масата. Позиционирането на българските политици се изясни по следните разделителни линии:

  1. Европейското единство: Критиците на правителството се опитват да наложат тезата за приемане на руското условие - плащане в рубли. Още преди да са се провели консултации в Брюксел с европейските партньори и против позицията на ЕК, че удоволетворяването на искането на Путин би нарушило санкциите, в България вече се настоява да не действаме заедно с останалите държави от ЕС. Първото решение, което правителството "Петков" трябва да вземе и защити в тази ситуация, е България да застане зад обща европейска позиция и да работи за нейното постигане. Такава обща позиция ще е най-голямата защита на интересите на страната. И президентът Радев, и ГЕРБ не дават вид, че разбират важността на този въпрос и вместо да подкрепят правителството срещу неприятелските действия на Русия, всъщност застанаха срещу него и така постигнаха част от ефекта, който Путин е целял.
  2. Неизбежността на руския газ: Веднага се появиха разнообразни говорители, които започнаха да убеждават аудиторията каква трагедия ще настъпи в България заради спрените доставки на руски газ. И по този въпрос от президента Радев и ГЕРБ започнаха да рисуват безнадеждни сценарии за българската икономика. Оказа се обаче, че България има собствени решения поне за месец, а до средата на май се очаква и обща политика на ЕС по въпроса, която ще даде дългосрочна предвидимост. Т.е. апокалипсисът се отлага и той съществува основно в пропутиновското политическо въображение.
  3. Цената на газа: Когато стана ясно, че България няма да остане без газ, въпреки спрения кран от руснаците, се надигна вой за цената на тази стока. Повишаване с 20% предвиди Асен Василев, а Теменужка Петкова веднага го надцака с 30% оскъпяване. Вероятно е временно да има такива промени на цената. Но не бива да се забравя, че ако ЕС сега отстои единна позиция, увеличи възможностите за алтернативни доставки и намали потреблението на газ, това в средносрочна и дългосрочна перспектива ще го постави в много по-изгодна позиция в преговори с Русия и "Газпром". Т.е. устоявайки на руския шантаж сега, България и ЕС си осигуряват дългосрочно по-стабилни и по-изгодни цени за времената след войната. Дългосрочните ползи многократно ще надхвърлят моментните загуби, които ще понесем. Междувременно и България, и ЕС трябва да предвидят достатъчни буфери и частични компенсации на бизнеса за тези краткосрочни загуби.
  4. Оръжието за Украйна: Атаката на Румен Радев срещу правителството и Корнелия Нинова всъщност дава възможност на БСП да излезе по разумен начин от капана, в който сами се вкараха. Вече става ясно, че електорално БСП нищо няма да спечели от блокиране на военна помощ за Украйна: тези проруски гласове ще отидат в голямата си част при тандема "Радев-Янев" и "Възраждане". Да продължава да се състезава и да се опитва да "надцаква" откритите пропутиновски политики на конкурентите си - това е губеща стратегия за Нинова. Затова от нейна страна би било разумно да опита да консолидира по-центристки ляв вот. Ако Нинова не иска да сложи подписа си под решения за пращане на оръжие в Украйна, това само по себе си не би било проблем за изпращането им при решение на НС по темата. Някакъв подобен компромис би извадил и България от крайно лицемерната позиция да бъде един от основните доставчици на оръжие за Украйна, но да твърди, че всъщност не го прави.  

Страната ни е в изключително трудна ситуация. И вътрешно-, и външнополитическа. Трябва ясно да се разбере, че реалистичните алтернативи на настоящото правителство биха изкарали България от европейската орбита и биха я направили заложник на путинофилски нагласи и личностни стремежи към наказателно-правни индулгенции. Затова всички ресурси, с които разполагат проевропейските сили, трябва да се използват разумно и отговорно, за да не се стигне до резултат, който малцина са искали и дори допускали. Уви, времената са наистина драматични: естетиката и тясно партийните въпроси трябва да отстъпят на базовите принципи на морала и истинските стратегически интереси на България.

"Дойче Веле", 28.04.2022

В медиите