Публикации

Десетте "най" сделки на последните десет години

Георги Ганев, списание „Егоист"

Да се изберат десет емблематични сделки за десетте изминали години е тежка задача. Наймалкото защото в почти всичко, което идва на ум, е замесена държавата, а това си е направо депримиращо. И все пак може да се получи горе-долу следната класация на десетте "най" в десет различни категории:

Най-голяма: покупката на М-тел от Телеком Аустрия през 2004. Тази сделка беше венецът на един дълъг процес. При това не само процес на развитие на мобилния бизнес, за който е ясно, че още дълго ще е много печеливш, а на достигане до такъв комплект имена на формални собственици, от който една истинска реномирана западна компания може да си позволи да купува.

Най-невъзможна: приватизацията на Булгартабак. През последните 10 години имаше поне три сериозни опита за осъществяване на тази сделка. Случилото се с нея е блестящ, направо готов за учебниците пример на узурпация на общия интерес от страна на тесен политическо-фирмен "обръч", който при това упорито успява да държи хиляди хора във феодална зависимост в началото на 21 век.

Най-продължителна: приватизацията на БТК. Голяма мъка, дълбоки съмнения, болезнени терзания какво ли ще направи вълчият капитализъм с любимите ни телефони. А откак сделката стана цените на далекосъобщенията не са спрели да падат.

Най-осъждана: приватизацията на Авиокомпания Балкан. Сделка, изправена до стената и преди, и след сключването. През 1999 ултиматумът беше "или затваряш, или продаваш", срок: утре. Божков продаде за малко над 0 лева, барабар с дълговете. За малко да го линчуваме. Взехме си компанията обратно от Гад, ликвидирахме й дълговете, преименувахме я, наляхме свежи 30 милиона капитал и днес гордо се опитваме да я продадем, губеща милиони на година, за 10 милиона. Който може, да смята.

Най-ужасна: приватизацията на Плама Плевен. Флагманът на социалистическата приватизация на Виденов нагледно доказа колко лош може да бъде капитализмът, практикуван от хора, които са едновременно клиентелисти, мошеници, крадци и алчни некадърници. Най-окуражаваща: покупката на Кремиковци от Митал. Най-яркият пример на вторична приватизация, при която един очевидно неспособен да оцелее държавен динозавър минава през прочистваща и не особено лицеприятна диета на местен частен мениджмънт, който обаче успява да го направи привлекателен в очите на голям международен играч. Найпосле софиянци имат моралното и правно основание да си поискат чистия въздух от някой, който има парите да го осигури.

Най-прозрачна: търгът за втория GSM лиценз. Всичко около тази сделка беше просто, ясно, явно и тя може би остава единствената, за която никой не е казал нещо отрицателно. Дори някое мъничко мръсно слухче за цяр не се появи. Човек чак да не повярва, че става въпрос са сделка в България с участието на държавата.

Най-разнообразна: масовата приватизация. Всички видяха, че частната собственост и свободата на избора дават възможност за изява както на тарикати, измамници и крадци, така и на работливи, способни и инициативни хора. Ценното е, че след десет години в бизнес новините са останали май предимно вторите. Което пак се дължи на частната собственост и на свободата на избора.

Най-глобална: сливането на Булбанк с Биохим-Хеброс. Сделка между две големи български банки вследствие на сделка между две големи световни банки. Ярка демонстрация на факта, че поне българската банкова система вече е изцяло пълноправен жител на глобалното село.

Най-недвижима и в този смисъл непреходна: продажбата на Бизнес Парк София от Линднер на Грамърси. Не знаем за колко пари става въпрос, но са много. Тази сделка показва как вече и в България куражът да започнеш почти на тъмно при сериозни рискове през 1999, търпението да градиш и развиваш при всякакви трудности, и визията да направиш нещо полезно биват възнаградени.

И накрая, след всичко изброено, няма да е честно да не споменем една сделка от възможно най-едър общонационален политико-икономически мащаб, сделка, поразяваща със своята уникалност, простота и величественост. Царят. От едната страна на тази сделка един човек получи планини, гори, дворци, концесии, власт за четири години и влияние за още много. От другата страна всички българи получиха...

В медиите