*изчисленията са авторски и са направени на база данни от НСИ за 2021/2022 г., както и данни, публикувани от агенция Gallup.
Удари часът на поредната предизборна кампания и отново започваме да възпроизвеждаме всички вече до болка познати теми и скандали. Това е, може би, основният недостатък на постоянното разхождане до урните – целият ритуал става до болка познат, всичко изглежда вече казано.
Когато дойде време за гласуване постоянно изниква и една по-скоро периферна тема, която занимава част от нашето общество – младите. Когато се открехне вратата към тази тема обикновено започваме да се вайкаме колко пасивни са младите и как да направим така, че те да излязат да гласуват. Ако погледнем към данните обаче се оказва, че добре сме си свършили работата и младите наистина излизат и гласуват, когато настъпи моментът да упражнят това свое право.
Младите вече също са избиратели с опит, тъй като получаването на избирателното им право съвпадна с цикъла от предсрочни избори и по този начин те упражниха правото си на глас много повече пъти от всяка една предходна младежка група. Младежката избирателна активност през цикъла от предсрочни избори е трайно по-висока от средните за страната стойности. Гласуването е широко възприето като граждански дълг, който следва да бъде изпълнен. Самият акт на гласуване се мисли като престижен. От това не следва, че младите са трайно политически ангажирани. Интересът към политика не е постоянно висок, политическото участие- също. Случаите, в които младежите се мобилизират политически обаче, неизменно се свързват с настъпване на трайна политическа промяна в политическия живот. Имаме добри примери от България със студентските окупации от началото на прехода, протестите срещу Виденов, а по-късно и студентската окупация по време на протестите срещу кабинета Орешарски. Протестите от 2020 година са още един щрих към картината. Когато говорим за младите, въпросът, който си задаваме не би трябвало да е как да ги накараме да гласуват, а за кого гласуват и какво е електоралното им поведение.
Как гласуват младите
Утвърдените партии, които неизменно се свързват с властта, не се радват на широка подкрепа сред младежкия електорален корпус. Нововъзникнали формации или партии, които предлагат ясна алтернатива на властта, печелят в много по-голяма степен симпатиите на младия избирател. Във всички парламентарни избори за периода 2021-2023 ГЕРБ се представя много по-слабо сред младия електорат в сравнение с реалната електорална тежест на партията. Подкрепата за ГЕРБ сред избирателите между 18 и 30 годишна възраст варира между 13 и 18% от младежкия вот, което оставя партията на трето място сред младежкия вот през юли 2021 година след ИТН и ДБ. Най-младите избиратели са израснали с Борисов като премиер и припознават именно неговата формация като статукво. Голяма част от младежкия вот е акт на протест именно срещу статуквото, олицетворено от Борисов и ГЕРБ. И докато ГЕРБ все пак събира и подкрепа сред младежите, то столетницата почти не съществува за младия избирател. За периода 2021-2023 подкрепата за БСП сред избирателите между 18 и 30 години варира между 7 и 4%. Най-успешно сред младите избиратели е представянето на ИТН и ПП-ДБ. ИТН събира максимално 33% от младежкия вот през юли 2021, ДБ-18% на същите тези избори, ПП-28% през ноември 2021 година.
По-голямата част от младежкият вот е мотивиран по две направления, които обикновено са тясно свързани – младежкият вот е ориентиран протестно и на база надежда за промяна. Към момента мнозинството от младите не се мобилизира идеологически, какъвто е случаят в Германия например. Не припознава в такава степен зелени идеи, не припознава и идеите, които промотира Възраждане. Тези фактори влекат със себе си две последици – (1) лесна демобилизация и (2) сериозна електорална волатилност. Младите нямат ярко изразена партийна лоялност и са склонни да експериментират с вота си. При липса на нов играч, на приемлив приемник на протестен вот и на позитивен разказ за промяна, младите не биват мобилизирани и просто не излизат масово да гласуват. Каква активност от тях можем да очакваме тогава на предстоящите избори?
Младите и предстоящите избори
Краткият отговор е – ниска. Но не е редно да търсим проблема в младите. Настоящата кампания очаквано не предлага привлекателни сюжети за бъдещето на страната. Умората, натрупана от големия брой избори и още по-големия брой скандали, е видима. Подобна среда действа демотивиращо не само за младите избиратели, но и за всички останали. Кампанията до момента е ярка демонстрация на дефицита на надежда, който изглежда се е разпрострял на територията на нашата страна. В момента младите избиратели трудно могат да бъдат мобилизирани след като отсъства позитивен разказ за това какво следва след изборите. Няма и нов играч, който би могъл да бъде припознат като носител на промяна. Няма дори ясен носител на протестния вот – критиците на предходната коалиция са мнозина, но са фрагментирани, неубедителни и мнозинството от тях са партии и коалиции без почти никаква електорална тежест. Очевидните следизборни сценарии изглеждат два – (1) още едни избори или (2) нова нестабилна и непопулярна коалиция. На този фон това, че изборите са 2 в 1 с европейските не изглежда като достатъчно сериозен стимул, който да компенсира натрупаната умора, въпреки че младите българи имат позитивно отношение към ЕС (около 48% сред 18-29-годишните и 76% в групата 16-25 години).
Младежите с избирателни права наброяват над 700 000 души. Това е по-голям брой, отколкото гласовете, с които партиите печелят избори от април 2021-ва насам. Оказва се и, че младите участват активно в изборния процес. Следователно това е една голяма група от хора, която има потенциала да влияе сериозно върху електоралната картина в страната ( и го е правила). Остава и политическите партии да припознаят значението на младите избиратели и да започнат да предлагат в по-голяма степен политики, насочени към тях, както и да предлагат по-позитивни разкази. От тях нужда имаме всички.