Интервюто взе Светломира ГЮРОВА
Как ще работи дуетът Владимир Путин - Дмитрий Медведев след президентските избори в Русия?
Това е въпрос, на който днес никой не може да отговори. Ако погледнете телевизионните кадри от нощта на изборите и деня след тях, Путин и Медведев бяха непрекъснато заедно не като бивш президент и бъдещ президент, а по-скоро като президент и вицепрезидент. Въпросът е кой е президентът и кой е вицепрезидентът. В навечерието на изборите сп. "Русский репортер" направи социологическо проучване, задавайки на руснаците въпроса "Според вас кой ще бъде човекът, кой ще управлява Русия?". Тогава 38% отговориха, че това ще бъде Владимир Путин, 22% посочиха Дмитрий Медведев, а 18% - че двамата ще управляват заедно. Но така изглежда съотношението на силите в мига, в който Путин още не е излязъл от Кремъл, а Медведев още не е влязъл в Кремъл.
Това, което в момента със сигурност може да се каже, е, че няма да се тръгне към конституционни промени, които да променят правомощията на президента и правителството. В същото време конституционни експерти в Русия твърдят, че и при сега действащата конституция, ако Путин като премиер реши да бъде център на властта, за това не съществуват никакви препятствия в основния закон. Съществуването на два центъра на власт, които си сътрудничат, но се и конкурират, е една нова и плашеща реалност. Двуглавият орел е символ на Русия, но руското общество има почти метафизически ужас от двувластие.
Кой от двамата ще бъде по-силен?
В началото на мандата Путин е в по-силна позиция. Той се радва на огромна популярност и подкрепата за Путин е изключително висока сред хората под 35 години. Вторият важен ресурс на отиващия си президент е, че всички ключови назначения са негови хора. Засега Медведев няма своя ярко изразена група, която да го подкрепя. Третият ресурс са службите за сигурност, чиято лоялност на този етап е изцяло към Путин. Но ако така изглеждат нещата сега, аз не бих се обзаложил, че ще изглеждат по същия начин и след две или три години.
Т.е. силата на Путин идва от неговото наследство?
В последната седмица в руската преса започна доста активна кампания за ревизиране на това, което може да се нарече наследството на Путин. На своята последна пресконференция Путин открои няколко неоспорими успеха, които според него формират това наследство. Първо - удържането на териториалната цялост на Русия, второ - връщането й като велика сила в международната политика, трето - икономическият растеж, четвърто - намаляване на бедността, и пето - заздравяване на държавните структури. Постепенно обаче независими експерти започнаха да атакуват почти всички от тези пет точки.
Първата - Русия наистина постигна териториална цялост и овладяването на чеченския конфликт е една от основните заслуги на Путин. Но днес стабилността в Чечения почти изцяло се дължи на факта, че властта беше дадена на един от местните полеви командири - Кадиров. В момента, в който Москва има проблем с Кадиров, не е ясно до каква степен тя може да удържа Чечения. Що се отнася до връщането на Русия на международната сцена, това също е факт. Факт е обаче и че Русия започва да се оказва изолирана по важни за нея въпроси. В навечерието на изборите две ключови фигури - финансовият министър Алексей Кудрин и президентът на РАО ЕЕС Анатоли Чубайс, директно атакуваха външната политика на Путин, казвайки, че тя е прекалено конфронтационна и по този начин създава проблем за икономическото развитие на страната. Хората, които не са съгласни с твърдението, че в Русия има заздравяване на държавността, казват, че зад фасадата на една централизирана държава в много от регионите тече процес на феодализация. Четвъртото, най-важно обвинение от критиците на Путин е, че през последните четири години Русия изпусна време да модернизира своята икономика в момент, в който разполагаше със средства благодарение на скъпия петрол. Един пример - според консенсусно експертно мнение в момента Русия изостава с около 20 години в технологичното си развитие от Запада; и което е още по-тревожно - за последното десетилетие броят на технологичните иновации в Русия е 20 пъти по-малък, отколкото в Китай. Конкурентността на руската икономика е това, което плаши мнозина. Русия е прекалено зависима от износа на енергоносители и не успява да превърне парите, спечелени от тях, в инструмент за развитие.
По тази причина много руски експерти твърдят, че големият проблем на Русия не е дали е демократична или авторитарна, а че Путин не успя да реализира най-важната част от своята програма, а именно създаването на ефективна държава. Така стана ясно, че създаването на ефективна авторитарна държава е почти толкова трудно, колкото създаването на ефективна демократична държава. Именно ефикасността на държавата е най-експлозивната част на Путиновото наследство и е това, което от структурна гледна точка може най-скоро да доведе до криза и противопоставяне между новия президент и неговия предшественик.
А откъде ще акумулира подкрепа Медведев?
Най-силният ресурс на Медведев е в това, че кабинетът му ще бъде в Кремъл, а в Русия Кремъл е другото име на властта. Но в обществото има и други ресурси, които могат да се мобилизират от новия президент. Първо, в Русия има много силен обществен ресурс за всеки, който би започнал по-активна политика на контрол върху бюрократична машина. В момента бизнесът, особено малкият, се чувства парализиран от свръхадминистрация. И тъй като това е администрация, създадена от Путин, за Медведев като външен човек, ще бъде по-лесно да я реформира. Вторият източник за подкрепа на Медведев са помодернизационно настроените части на руския олигархичен елит. В Русия се появяват силни бизнеси, за които конкурентоспособността на икономиката е ключова. Третия ресурс за Медведев е Западът, който не е заинтересуван от конфронтационни отношения с Русия и търси своя партньор. В този смисъл изключително интересно е да видим кой - Медведев или Путин, ще отиде на следващата среща на Г-8. Това ще бъде един от най-важните знаци кой ще управлява Русия. Ако Путин реши да отиде на срещата на Г-8, това ще означава, че поне в началото на Медведев е отредена ролята на вицепрезидент. Но ако стане обратното, ресурсът на Медведев ще е голям.
Ще бъде ли за ЕС, а и за България, по-лесно да води диалог с Медведев, отколкото с Путин?
Западът иска да вярва, че Медведев е шанс за "размразяване". Фактът, че Медведев е юрист и постави върховенството на закона като приоритет, създава очаквания за промяна. А и Медведев видимо си дава сметка, че Русия има нужда от технолочина модернизация. Но част от ентусиазма по отношение на Медведев е по-скоро желание за промяна, отколкото възможност за такава промяна. Много хора на Запад си задават въпроса "Когато говорим с Медведев, с кого всъщност говорим? Може ли той да реализира различна политика от тази на Путин, дори и да вярва в нея?"
Не е ли опасно президент да бъде човек като Медведев, който никога досега не е бил на избираема позиция и черпи легитимност единствено от свързаността си с Путин? Ще успее ли той да овладее всички боричкащи се сили в Кремъл и да запази стабилността?
В Русия няма публична политика и за това няма и публични политици. Причините, по които Путин избра Медведев, не са същите, поради които хората биха избрали своя президент.Нека не забравяме, че когато през 2000 г. Елцин посочи Путин за свой наследник, той също не беше публичен политик.
Путин взе тежко решение, според мен стратегически правилно, да не търси трети мандат и да запази европейския характер на режима в Русия. Но това не е безопасно решение. Една от особеностите, които можете да видите, когато сте в Москва, е, че зад повърхността на стабилност, зад реалната липса на алтернатива и на опозиция напрежението в руския политически елит е огромно. Голямата шега там е, че никой не знае дали стои в правилния кабинет.
Ще има ли преразпределение на капитали и сфери на влияние в самата Русия?
Една от основните причини, поради които Путин не може да излезе от управлението, е, че в Русия всяка смяна на властта неминуемо води до преразпределяне на собственост. Не е тайна, че в момента хората, които управляват Русия, до голяма степен са хората, които притежават Русия. Мисля, че в един начален етап масово преразпределение би било трудно. Но някои олигархични групи се чувстват по-щастливи от случилото се от други. Хора например като Роман Абрамович и Алишер Усманов вложиха целия си ресурс за избирането на Медведев, други олигарси имаха други фаворити. Но Путин няма да допусне една икономическа група да вземе превес. На него му трябва Медведев да се чувства застрашен. Не случайно желанието Путин да стане премиер беше подкрепено от всички - и от либералите тип "Чубайс", и от силовите структури. От либералите - защото искаха Путин да пази Медведев от силовиците, от силовите структури - защото искаха техен човек да остане във властта. Успехът на Путин зависи от това да запази този изключително труден баланс. В този смисъл руската политика не се е променила много; Чърчил беше казал, че тя прилича на борба на булдози под килима; единственото, което се чува отвън, е ръмженето и чак накрая разбираш кой е спечелил.
Президентът Георги Първанов се срещаше често с Путин. Ще продължи ли това при Медведев, или той ще има друг партньор в България?
Да, българският президент обичаше да се снима с руския президент. Но с идването на Медведев ерата "Йосиф Кобзон" в българско-руските отношения свърши. Ако Медведев трябва да избере с кого да се срещне в България, това ще бъде по-скоро Сергей Станишев, отколкото Първанов. А и защо Медведев да се среща с българския президент, когато може просто да извика в кабинета си в Кремъл ръководителите на проектите "Южен поток" и "АЕЦ Белене".