"Дневник" публикува "Мислене под карантина" - поредица анализи за по-широките импликации на кризата с COVID-19, написани от университетските преподаватели проф. д-р Анна Кръстева, гл. ас. д-р Ружа Смилова и проф. Ивайло Дичев. Те ще разгледат въпросите: Идва ли краят на глобализацията? На кого е "короната": демократични лидери, експерти, пастири..., Солидарност, щедрост, жертвоготовност: употреби, злоупотреби..., Апокалиптичното въображаемо и "извънредното" налично, Икономиката или животът? В разширен, по-академичен вариант текстовете ще бъдат публикуван в онлайн списанието "Семинар БГ". Първите два текста от поредицата бяха на Ивайло Дичев и проф. д-р Анна Кръстева. Днес четете гл. ас. д-р Ружа Смилова.
Деветнайсет милиона: толкова са статиите по темата "Ковид-19 и глобализация", които "Гугъл" днес дава само на английски. Произволен клик на която и да е показва, че основен обсъждан въпрос е дали пандемията ще доведе до "край на глобализацията" в резултат болезненото (през огромен брой жертви, икономическо, социално, психическо и т.н. страдание) осъзнаване на рисковете, които съпътстват глобалното свободно движение на стоки, идеи... и хора. Разбира се, рисковете и периодичните кризи, до които глобализацията води, са отдавна известни и допринасят за популярността на анти-глобалистките идеи в техните леви, десни, националистки и интернационалистки интерпретации.
Новото днес като че ли е
скоростта, масовостта и дълбочината на изпитвания от обществата по света шок:
към средата на април - едва четири месеца след предполагаемото прескачане на вируса към човека и само месец след обявяването на пандемията, жертвите вече са над 160 хиляди, установените заразени наближават 2 милиона и половина, 1/3 от населението на света е поставено под повече или по-малко строга карантина, а очакванията за световната икономика през 2020 (към 15 април) е, че тя ще се свие с 3% (промяна от 9% в сравнение с прогнозите на МВФ от януари), като страхът е, че настоящата рецесия ще е най-голямата от Великата рецесия през 30те години насам. Скоростта е ключов фактор в тези развития: макар настоящата да не е първата пандемия, нито вероятно ще се окаже най-смъртоносната, бързината, с която се развива тя, дава твърде малко възможност за разработване на стъпващи на обективна информация политики, и като цяло възпрепятства добре премислените, адекватни реакции. Това, че вирусът е и изцяло нов и непредвидим, добавя към скоростта и една пълна несигурност за евентуалното развитие на пандемията, които заедно правят вземането на рационални решения практически невъзможно - в ситуация на пълна несигурност рационалният избор е хвърляне на чоп. Скоростта и несигурността, отдавна твърдят социолози, са може би най-характерните черти и на съвременната глобализация, основен източник на огромните рискове, които тя носи.
От тези споделени характеристики на пандемията и глобализацията, обаче, следва и нещо парадоксално. От една страна виждаме
забързано обръщане към националната държава - и то към "голяма", намесваща се държава
(както критиците й обичат да я наричат - "държава - бавачка"), което се интерпретира като отстъпление от процеса на глобализация. Очакването, че с връщането към националната държава ще станем свидетели и на трескаво търсене на уникални, базирани на местната идентичност решения, изглежда засега не се оправдава. Напротив, деглобализираната национална политика не показва особена креативност на местните политически отговори на пандемията. Напротив, с малки изключения (а в някои случаи - след период на оказало се твърде скъпо забавяне) всички въвеждат сходни политики: социално дистанциране, затваряне на хората в националните граници, в рамките на градовете, дори на домовете им, ползване на "големи данни" (Big Data) и апликации за проследяване и ограничаване движението на хора, временно затваряне на училища и бизнеси, и т.н. Т.е., всички се надпреварват да повтарят мерките на Китай, които изглежда като да са сработили - поне в краткосрочен план. Забележителното е, че въпреки несигурността на информацията, която китайското правителство подава, на фона на цялата несигурност на ситуацията следването на китайския пример изглежда рационалното решение, или поне - най-малко не-рационалното.
Парадоксът тук трябва да е очевиден -
деглобализацията продължава да използва репертоар, характерен за глобализацията:
работещото на едно място се повтаря почти без промени на други, нямащи почти нищо общо с първообраза. И това се случва не поради някаква зла преднамереност. Просто при липсата достатъчно разнообразие на атрактивни модели - както и при неспособността предвид радикалната несигурност такива модели да бъдат разработени, правилото е - избери това, което (засега изглежда) работи. Дори и ако то е същото, което тези, от които искаме да се разграничим, правят.
Националните правителства като цяло рядко експериментират с нови, а предпочитат да следват утвърдени модели. В ситуация на криза са дори още по-малко склонни да експериментират - за да не се окаже, че се справят по-зле от съседите си.
Може би още по-показателно за това, че процесите на деглобализация надали ще се окажат толкова дълбоки, колкото пророкуват критиците на глобализацията днес, е че националните правителства разчитат за намиране на решение на пандемията (откриване на ваксина, на работещ протокол за лечение, на лекарство и т.н.) на може би най-глобалната мрежа - тази на учените. Победата на местните спасители над коронавируса са локални победи, имащи за цел само да спечелят време - докато бъде открито глобално решение. Там, в голямата битка, сме свидетели на безпрецедентна надпревара между учените от цял свят в търсене на глобалното решение. В това задъхано търсене конкуренцията между учените стъпва на споделяне и ползотворно за цялото човечество сътрудничество между тях: всички данни,
всеки дори минимален напредък се публикува моментално в информационни бази с отворен достъп,
така че другите да могат да надграждат над наученото.
Надали можем да очакваме, че икономическата глобализация лесно ще последва този вдъхновяващ модел на сътрудничество в конкуренцията. Вероятно ще видим процес на забавяне, дори на връщане назад - към ренационализация на икономиките, към осигуряване на повече сигурност на доставките чрез контракти с локални доставчици, към гарантиране на повече независимост на ключово важни за националната сигурност производства. Похвални са опитите Европа да не допусне изкупуването на безценица от Китай на стратегически предприятия в най-тежко ударените от пандемията страни.
Всички тези усилия, обаче, няма как да предотвратят възникването на нови глобални кризи, и, уви, на нови пандемии. Светът се смали и хората изглежда ще останат взаимозависими: дори и да се опитат да спрат да търгуват помежду си, ще им се налага да продължат да си сътрудничат в търсенето на решения на общите ни проблеми, справянето с които не е по силите на една, дори и най-силната нация.
„Дневник", 23.04.2020