За да извие по-ефективно ръцете на ПП-ДБ, предложението му остава отворено и към евроскептични играчи като "Възраждане" (наред с БСП и Радев).
Изкъпан, с чиста бяла риза и (почти) гладко избръснат след третата си победа за 2 години, на пресконференцията на ГЕРБ след изборите Борисов надяна европейското си лице и като че протегна ръка към своите опоненти за общо управление. Ако беше спрял дотук, апелът на 100 интелектуалци към евроатлантическите партии за общо управление в името на европейското бъдеще на страната би бил (почти) неустоим.
С другата ръка обаче премененият Борисов веднага взе това, което на пръв поглед изглеждаше да дава. И продължи с познатото извиване на ръце. Разбираемо, три пъти победител не би отстъпил крачка назад, както е призоваван от своите опоненти - все пак е победител и е човешко да се порадва на триумфа си. Но и от триумфиращия се очаква да не диктува безапелационно каквото само нему е изгодно - особено ако иска заявката му за протегната ръка и общо управление да бъде взета насериозно. Когато се поставят условия, за които предлагащият ги предварително знае, че няма как да бъдат приети, това показва всичко друго, но не и желание за конструктивен диалог и евентуално партньорство.
Затова протегната по този начин ръка няма как да бъде разбрана като нещо различно от поредния блъф в една безкрайна игра на взаимно надлъгване. При нулевото доверие между двете големи партии блъфовете и извиването на ръце от страна на по-големия не помагат с нищо. От теорията на игрите знаем, че в такава ситуация позитивна динамика в отношенията може да бъде създадена с малки позитивни стъпки, които постепенно разширяват кръга на доверие, ако и само ако отсрещната страна отговори реципрочно.
Когато другата страна отговори както си знае, а не реципрочно, играта бързо свършва и се връщаме в точка нула. Безусловното изискване на Борисов "първо съгласие за кабинет и едва след това разговор по политики" демонстрира най-малкото неразбирането на Борисов (ако добронамерено му припишем искрено желание за постигане на компромис) как се играе сложна политическа игра при тотална ерозия на доверие.
Поставянето на неприемливи, ултимативни условия ясно демонстрира, че въпреки бялата премяна и европейското лице нищо не се е променило в подхода на Борисов.
Сигналите, че нищо не се е променило в подхода му, бяха видими през цялата предизборна кампания на ГЕРБ. Острият конфронтационен стил на изцяло негативната кампания, която целеше не просто да очерни, а да демонизира "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ). Нещо повече - по време на кампанията ГЕРБ, изглежда, бяха забравили, че са евроатлантици и естествени техни опоненти са евроскептичната "Възраждане" (а и БСП).
Вместо да атакуват идеологическите си геополитически опоненти, те влязоха в единен фронт с тях и заедно громяха тези, които днес уж се опитват да привлекат в единно евроатлантическо управление. Без съмнение е разбираемо в една кампания политическите партии да се поувлекат и в партизанските си борби да позабравят свои основни ценности - дори и когато това заплашва да взриви всякакви мостове за следизборно коалиране с идейно близките до тях.
В последното си интервю преди изборите Борисов направи почти невъзможното да изглежда сговорчив и да не гори мостове към своите опоненти и критици. Докато не изпусна нервите си и цялата "позитивна конструкция" не се сгромоляса в повтореното няколко пъти по отношение на служебен министър: "Той е убиец." Човешко е, ще кажете, човек под напрежение да си изпусне нервите. Когато след изборите не настъпи отрезвяване, а партизанското поведение на победителите - и изпускането на нервите - продължи обаче, това само потвърждава липсата на промяна в подхода.
Конфронтацията не е била само една успешна предизборна стратегия, а е трайна, може би същностна характеристика на ГЕРБ. Начинът, по който след изборите Борисов предлага "евроатлантическо управление", е показателен тук. За да извие по-ефективно ръцете на ПП-ДБ, предложението му остава отворено и към евроскептични играчи като "Възраждане" (наред с БСП и Радев). В същото време се поставят напълно неприемливи за ПП-ДБ условия. Такова двойствено предложение няма как да има друга цел, освен да унижи и откаже ПП-ДБ и така за пореден път отговорността за несформиране на редовен кабинет да бъде прехвърлена на ПП-ДБ.
Може ли при такива условия да има редовен кабинет и работещ парламент - така желани от мнозинството българи след 2 години политическа криза в страната?
Такива възможности има, макар вероятността да видим такъв кабинет да не е особено висока. Причината за ниската вероятност за пробив е, че почти нищо не се е променило от последните избори през есента. Единствената по-голяма промяна е засилването на позициите на "Възраждане". При сериозни политически играчи, които правят това, което заявяват - и действат според ценностите, в които се кълнат - заплахата "Възраждане" би била достатъчна да спои едно евроатлантическо управление с кратък до среден хоризонт. Предвид заиграването на ГЕРБ с "Възраждане" както по време на кампанията (ГЕРБ не прати нито една стрела към тях, а в единен глас громяха ПП-ДБ), така и сега (евроскептиците не са изключени от кръга на разговорите за кабинет), подобна спойка не само е малко вероятна, но е и неправдоподобна.
Другата външна спойка за една голяма коалиция между двете големи е "заплахата Радев". Като бъдат изчерпани позитивните аргументи за кабинет ГЕРБ - ПП-ДБ, на ход е геополитическият аргумент за отдалечаването на страната ни от евроатлантическата посока на развитие под управлението на Радев. Заплахата от подобно развитие не е за пренебрегване. Доколкото голяма коалиция не е единствената възможност за редовен кабинет - има най-малко два други кабинета - на хартиената коалиция, и на хартиената коалиция плюс "Има такъв народ" (ИТН) - тази външна спойка също не е достатъчна.
Без подобни правдоподобни външни спойки ПП-ДБ трудно ще убедят избирателите си, че управление с ГЕРБ е приемливо. Най-малкото защото те нямат подобен мандат. В предизборната кампания ПП-ДБ многократно заявиха, че коалиция с ГЕРБ няма да правят и ще предложат кабинет на малцинството, ако победят. Подобна заявка - кабинет на малцинството - може би е една от причините да загубят тези избори, доколкото тя не им позволи да отидат отвъд твърдото си ядро - безкомпромисно непримиримо в опозицията си срещу ГЕРБ.
Но предвид тази заявка - подкрепена от над 600 хиляди техни избиратели - те следизборно просто не могат "триково" да се извъртят и да приемат коалиционен формат на управление с ГЕРБ. Дори този отказ да направят "трик" да им донесе по-нататъшна ерозия на подкрепата на следващите избори.
Нека подчертаем нещо наистина важно за вземането на решението за коалиране тук. Няма как точно да се предвиди коя от двете позиции - сътрудничество с ГЕРБ и отказ от поетия пред избирателите ангажимент или обратно - придържане към ангажимента и отказ от сътрудничество с ГЕРБ - ще им донесе повече позитиви или негативи. Заклинанията на анализатори, които се опитват да бабуват на общо "евроатлантическо" управление ГЕРБ и ПП-ДБ, че отказът на ПП-ДБ би бил самоубийство, са само това - заклинания.
Предложението за сформиране на евроатлантическо мнозинство и редовен кабинет с втория мандат също няма как да сработи. Подобно искане не само е неприемливо за победителите ГЕРБ, но и пренебрегва един базов факт. Борисов, дори и пременен, не се е променил. Той не е станал по-сговорчив, нито по-склонен да прави компромиси, които го поставят - или представят - в по-слаба позиция. Все пак той три пъти за последните 2 години печели избори, а смирението никога не е било негова силна страна.
Няма съмнение, че е по-добре за страната да има редовно правителство и стабилен парламент. Страната ни изостава все повече и затъва в едно безвремие - насред война в близко съседство, насред препускащи една след друга кризи. Затова отговорното политическо поведение изисква да се направи възможното, за да има България редовен кабинет, който да преведе страната ни през изпитанията.
За ПП-ДБ възможното в тази ситуация отговорно политическо поведение е да бъде конструктивна опозиция. Младата коалиция трябва да позволи сформирането на редовен кабинет и да подкрепя тези решения в Народното събрание, за които е поела ангажимент пред избирателите си - съдебна реформа, балансиран бюджет, еврозона и Шенген.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
"Дневник", 07.04.2023 г.
С другата ръка обаче премененият Борисов веднага взе това, което на пръв поглед изглеждаше да дава. И продължи с познатото извиване на ръце. Разбираемо, три пъти победител не би отстъпил крачка назад, както е призоваван от своите опоненти - все пак е победител и е човешко да се порадва на триумфа си. Но и от триумфиращия се очаква да не диктува безапелационно каквото само нему е изгодно - особено ако иска заявката му за протегната ръка и общо управление да бъде взета насериозно. Когато се поставят условия, за които предлагащият ги предварително знае, че няма как да бъдат приети, това показва всичко друго, но не и желание за конструктивен диалог и евентуално партньорство.
Затова протегната по този начин ръка няма как да бъде разбрана като нещо различно от поредния блъф в една безкрайна игра на взаимно надлъгване. При нулевото доверие между двете големи партии блъфовете и извиването на ръце от страна на по-големия не помагат с нищо. От теорията на игрите знаем, че в такава ситуация позитивна динамика в отношенията може да бъде създадена с малки позитивни стъпки, които постепенно разширяват кръга на доверие, ако и само ако отсрещната страна отговори реципрочно.
Когато другата страна отговори както си знае, а не реципрочно, играта бързо свършва и се връщаме в точка нула. Безусловното изискване на Борисов "първо съгласие за кабинет и едва след това разговор по политики" демонстрира най-малкото неразбирането на Борисов (ако добронамерено му припишем искрено желание за постигане на компромис) как се играе сложна политическа игра при тотална ерозия на доверие.
Поставянето на неприемливи, ултимативни условия ясно демонстрира, че въпреки бялата премяна и европейското лице нищо не се е променило в подхода на Борисов.
Сигналите, че нищо не се е променило в подхода му, бяха видими през цялата предизборна кампания на ГЕРБ. Острият конфронтационен стил на изцяло негативната кампания, която целеше не просто да очерни, а да демонизира "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ). Нещо повече - по време на кампанията ГЕРБ, изглежда, бяха забравили, че са евроатлантици и естествени техни опоненти са евроскептичната "Възраждане" (а и БСП).
Вместо да атакуват идеологическите си геополитически опоненти, те влязоха в единен фронт с тях и заедно громяха тези, които днес уж се опитват да привлекат в единно евроатлантическо управление. Без съмнение е разбираемо в една кампания политическите партии да се поувлекат и в партизанските си борби да позабравят свои основни ценности - дори и когато това заплашва да взриви всякакви мостове за следизборно коалиране с идейно близките до тях.
В последното си интервю преди изборите Борисов направи почти невъзможното да изглежда сговорчив и да не гори мостове към своите опоненти и критици. Докато не изпусна нервите си и цялата "позитивна конструкция" не се сгромоляса в повтореното няколко пъти по отношение на служебен министър: "Той е убиец." Човешко е, ще кажете, човек под напрежение да си изпусне нервите. Когато след изборите не настъпи отрезвяване, а партизанското поведение на победителите - и изпускането на нервите - продължи обаче, това само потвърждава липсата на промяна в подхода.
Конфронтацията не е била само една успешна предизборна стратегия, а е трайна, може би същностна характеристика на ГЕРБ. Начинът, по който след изборите Борисов предлага "евроатлантическо управление", е показателен тук. За да извие по-ефективно ръцете на ПП-ДБ, предложението му остава отворено и към евроскептични играчи като "Възраждане" (наред с БСП и Радев). В същото време се поставят напълно неприемливи за ПП-ДБ условия. Такова двойствено предложение няма как да има друга цел, освен да унижи и откаже ПП-ДБ и така за пореден път отговорността за несформиране на редовен кабинет да бъде прехвърлена на ПП-ДБ.
Може ли при такива условия да има редовен кабинет и работещ парламент - така желани от мнозинството българи след 2 години политическа криза в страната?
Такива възможности има, макар вероятността да видим такъв кабинет да не е особено висока. Причината за ниската вероятност за пробив е, че почти нищо не се е променило от последните избори през есента. Единствената по-голяма промяна е засилването на позициите на "Възраждане". При сериозни политически играчи, които правят това, което заявяват - и действат според ценностите, в които се кълнат - заплахата "Възраждане" би била достатъчна да спои едно евроатлантическо управление с кратък до среден хоризонт. Предвид заиграването на ГЕРБ с "Възраждане" както по време на кампанията (ГЕРБ не прати нито една стрела към тях, а в единен глас громяха ПП-ДБ), така и сега (евроскептиците не са изключени от кръга на разговорите за кабинет), подобна спойка не само е малко вероятна, но е и неправдоподобна.
Другата външна спойка за една голяма коалиция между двете големи е "заплахата Радев". Като бъдат изчерпани позитивните аргументи за кабинет ГЕРБ - ПП-ДБ, на ход е геополитическият аргумент за отдалечаването на страната ни от евроатлантическата посока на развитие под управлението на Радев. Заплахата от подобно развитие не е за пренебрегване. Доколкото голяма коалиция не е единствената възможност за редовен кабинет - има най-малко два други кабинета - на хартиената коалиция, и на хартиената коалиция плюс "Има такъв народ" (ИТН) - тази външна спойка също не е достатъчна.
Без подобни правдоподобни външни спойки ПП-ДБ трудно ще убедят избирателите си, че управление с ГЕРБ е приемливо. Най-малкото защото те нямат подобен мандат. В предизборната кампания ПП-ДБ многократно заявиха, че коалиция с ГЕРБ няма да правят и ще предложат кабинет на малцинството, ако победят. Подобна заявка - кабинет на малцинството - може би е една от причините да загубят тези избори, доколкото тя не им позволи да отидат отвъд твърдото си ядро - безкомпромисно непримиримо в опозицията си срещу ГЕРБ.
Но предвид тази заявка - подкрепена от над 600 хиляди техни избиратели - те следизборно просто не могат "триково" да се извъртят и да приемат коалиционен формат на управление с ГЕРБ. Дори този отказ да направят "трик" да им донесе по-нататъшна ерозия на подкрепата на следващите избори.
Нека подчертаем нещо наистина важно за вземането на решението за коалиране тук. Няма как точно да се предвиди коя от двете позиции - сътрудничество с ГЕРБ и отказ от поетия пред избирателите ангажимент или обратно - придържане към ангажимента и отказ от сътрудничество с ГЕРБ - ще им донесе повече позитиви или негативи. Заклинанията на анализатори, които се опитват да бабуват на общо "евроатлантическо" управление ГЕРБ и ПП-ДБ, че отказът на ПП-ДБ би бил самоубийство, са само това - заклинания.
Предложението за сформиране на евроатлантическо мнозинство и редовен кабинет с втория мандат също няма как да сработи. Подобно искане не само е неприемливо за победителите ГЕРБ, но и пренебрегва един базов факт. Борисов, дори и пременен, не се е променил. Той не е станал по-сговорчив, нито по-склонен да прави компромиси, които го поставят - или представят - в по-слаба позиция. Все пак той три пъти за последните 2 години печели избори, а смирението никога не е било негова силна страна.
Няма съмнение, че е по-добре за страната да има редовно правителство и стабилен парламент. Страната ни изостава все повече и затъва в едно безвремие - насред война в близко съседство, насред препускащи една след друга кризи. Затова отговорното политическо поведение изисква да се направи възможното, за да има България редовен кабинет, който да преведе страната ни през изпитанията.
За ПП-ДБ възможното в тази ситуация отговорно политическо поведение е да бъде конструктивна опозиция. Младата коалиция трябва да позволи сформирането на редовен кабинет и да подкрепя тези решения в Народното събрание, за които е поела ангажимент пред избирателите си - съдебна реформа, балансиран бюджет, еврозона и Шенген.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
"Дневник", 07.04.2023 г.