Призракът на една многополюсна Европа

„Срещата Меркел-Медведев-Саркози има правилния дневен ред, но грешните участници. Имаме нужда от неформален европейски тристранен диалог на тема сигурност, която да събере трите ключови стълба на европейската сигурност – Турция, Русия и ЕС.“

• Редът след Студената война се разпада.Вместо да се обединяват в една система, великите сили в Европа се раздалечават. Напрежението между тях е прави системите за сигурност неработещи: те не успяха да предотвратят войните в Косово и Грузия, нестабилността в Киргизстан, нарушените доставки на газ в Европа и да разреши замразените конфликти.
• ЕС прекара голяма част от последното десетилетие, защитавайки един ред на сигурност в Европа, който вече не функционира. Въпреки че Русия и Турция се оплакват повече от сегашното положение, ЕС може да се окаже най-големият губещ от настоящото отсъствие на ред в условията на мир.
• Огорчената Турция все още иска да се присъедини към ЕС, но все повече започва да се стреми към независима външна политика и да търси по-голяма роля като регионална сила. Според думите на външния министър Давитоглу, Турция вече е „действащо лице, а не просто обект на разговори“. Преговорите по приемане в ЕС трябва да бъдат ускорени и Турция трябва да бъде третирана като важна регионална сила.
• Русия никога не прие реда след Студената война. В момента Москва е достатъчно силна, за да отправи открито предизвикателство, но стратегията й тип Westpolitik означава, че е отворена и към диалог – поради това Дмитрий Медведев предложи нов пакт за европейска сигурност преди няколко години.
• Отсъствието на Обама при честванията на двадесетата годишнина от падането на Берлинската стена бе последният знак, че вниманието на САЩ вече не е фокусирано върху вътрешната сигурност на Европа. Вашингтон е изцяло зает с Афганистан, Иран и Китай и отдавна не се държи като европейска сила.

• Трябва да се установи неформален тристранен диалог, включващ ЕС, Турция и Русия, който да стъпка по стъпка да съгради сътрудничеството по въпросите на сигурността.
• За да се затвърди европейската идентичност на Турция, на Анкара трябва да се даде място в тристранния диалог, както и да се ускорят преговорите за присъединяване към ЕС. Трябва да бъдат отворени преговорните глави по Общата политика за сигурност и отбрана(CSDP) и по енергетиката.
• ЕС трябва да бъде представляван от Катрин Аштън, върховен представител за външната политика, което ще институционализира Евросъюза като основен играч в областта на сигурността.
• Трябва да се насърчава европейската идентичност в областта на сигурността чрез включване на Русия в проекти като противоракетния щит, фокусирани върху външни за Европа заплахи.
• Руската воля за сътрудничество трябва да бъде изпитана посредством ангажимента за справяне със замразените конфликти и с нестабилността в периферията на Европа.

„Това е един смел анализ и вероятно ще предизвика спор, но това е необходимо. Елитите просто не се изправят очи в очи с истинските притеснения и интереси на гражданите, а в резултат се пропускат благоприятни възможности и пренебрегват потенциални опасности. „Призракът на една многополюсна Европа“ ме накара да се замисля по фундаментален начин за старите общоприети факти .“

Джордж Робъртсън,бивш генерален секретар на НАТО

„Важен и смел доклад, който ще отвори жизненоважен дебат.“

Хавиер Солана, бивш Върховен представител за общата външна политика и сигурността на ЕС

„Докладът на ЕСВП е наистина интересен и предизвикващ размисъл и може да даде тласък на интеграцията на Турция в ЕС.“

Суат Кънъклъоглу, депутат от ПСР в Турция и зам.-председател на парламентарната комисия по външна политика

"Този оригинален и дори експлозивен доклад ще открие един наистина необходим дебат за европейската сигурност и мястото на Турция в Европа. Струва си да бъде прочетен от хора като мен, които вярват, че един тристранен диалог няма да помогне и дори ще бъде контрапродуктивен за европейското бъдеще на Турция. Единственият начин да Турция бъде обвързана с Европа е да се позволи на присъединителния процес да напредне бързо и при спазване на честни правила. Противник съм на всички уговорки, които могат да отклонят ЕС от тази цел.“

Ема Бонино,вицепрезидент на италианския сенат и бивш европейски комисар

1. Този доклад, както всички публикации на ЕСВП, представя гледната точка на своите автори, а не колективна позиция на ЕСВП и на членовете на съвета му.
2. Докладът е написан от Иван Кръстев и Марк Ленърд заедно с Димитър Бечев, Яна Кобзова и Андрю Уилсън.
3. ЕСВП е благодарен на финландското Министерство на външните работи за финансирането на изследователската част на доклада. Анализът и препоръките са авторски и не представят възгледите финландското правителство по въпроса.
4. Можете да се свържете с комуникационния отдел на ЕСВП по електронна поща наpress@ecfr.eu 
5. Европейският съвет за външна политика (ЕСВП) е първият пан-европейски анализаторски център за външна политика. Стартиран през октомври 2007, целта му е да провежда изследвания и да насърчава информирания дебат в Европа върху развитието на последователна и ефективна външна политика, основана на европейските ценности.

Новият доклад на ЕСВП можете да изтеглите от тук