Походът на Путин срещу Украйна не промени света. Той даже не промени Европа. Европейският съюз се поколеба да заклейми агресията като война. И макар Съединените щати и ЕС да се договориха за въвеждането на санкции срещу Москва, истинският спор в западните столици се водеше не за това как да реагират, а по-скоро за това как да проявят решимост, като сторят минималното.
Затова кримската авантюра на руския президент Владимир Путин приключи удивително успешно. Това беше дръзка и безкръвна акция, идеално прикритие на факта, че Кремъл изгуби Украйна по време на протестите на Евромайдана в Киев. Вътре в Русия рейтингът на Путин литна до небесата, нарасна и неговият международен престиж извън западния свят. В толкова различни страни като Аржентина, Египет и Израел, Путин все повече се възприема като решителен лидер, който противостои на политиците, нежелаещи да поемат риск. Ето защо Путин имаше всички основания да очаква, че заинтересоваността на Запада от въвеждане на санкции срещу неговото обкръжение ще се пукне като сапунен мехур, още щом той, в съответствие с плановете на Кремъл, заяви себе си като незаменим миротворец в Източна Украйна.
След което обаче „Боинг 777”, изпълняващ полет MH17 на малайзийските авиолинии, бе свален, и то, както мнозина предполагат, от произведена в Русия зенитна ракета, като загинаха всички 298 души на борда. С това късметът изневери на Путин.
Съединените щати и Европа втвърдиха санкциите срещу Русия. Сега, когато вниманието на целия свят е фокусирано върху Източна Украйна, на Русия й става все по-трудно да поддържа сепаратистите и едновременно с това да отрича, че го прави. Медиите дават все повече информация за действията на Москва в Украйна – действия, които не се различават съществено от онова, което тя вършеше там през цялото лято.
Сега на руските войски ще им се наложи открито да влязат в тази война, иначе Путин няма да успее да спаси сепаратистите. В Русия вече има натиск над Путин с искане той да влезе в битката. Националистите, включително техният идеолог Александър Дугин, започнаха да критикуват президента за това, че отначало е окуражавал проруските сепаратисти, а после ги е изоставил на произвола на съдбата. Както неотдавна предупреди Мартин Демпси, ръководител на Обединения комитет на началник-щабовете на американската армия, по-решителни действия на Путин „могат да запалят огън, който той да не е в състояние да потуши”. Самият факт, че Путин завзе Крим без нито един изстрел, повиши неговия рейтинг и популярността му у дома, но в Източна Украйна той рискува да вкара руската армия в ожесточен трансграничен конфликт с незначителна подкрепа от страна на местното население и без ясно поставени цели.
И като че ли изброеното дотук е малко за Путин, руската пропагандна машина също пренави гайките. Много по-лесно е да се убеди аудиторията в Русия, че Киев се намира под контрола на фашистите, отколкото да се докаже, че пропадането на улики от зле охраняваното място на самолетната катастрофа е от съществено значение за руските национални интереси. Засега популярността на Путин в Русия си остава висока, но това се дължи на идеализирания образ на проруските сепаратисти в Източна Украйна, който може да се разсее, след като световните медии изяснят катастрофата.
Накратко, авиокатастрофата рязко промени мястото на Русия в глобалния световен ред. Но възниква въпрос: защо анексирането на Крим не донесе почти никакви последствия за Русия, докато случайно изстреляната ракета по граждански самолет от зле контролирани от Москва сепаратистки сили, имаше такъв резонанс?
Никой не пророни сълзи за Крим
Първата част от този въпрос е защо анексирането на Крим – грубо нарушение на международното право – беше сякаш не-събитие и най-вече бе премълчано от големите незападни държави като Бразилия, Китай, Индия и ЮАР, които не подкрепиха усилията на Запада да накаже Русия. Те се въздържаха при гласуванията в Генералната асамблея на ООН за санкции срещу Русия. След което използваха противопоставянето между Русия и Запада като възможност за сключване на големи търговски договори с Москва. За тях глобалният ред винаги е бил западен ред; принудени да се съобразяват с него, те, въпреки всичко, не се чувстват длъжни да го защитават, особено, ако този отказ им носи немалки изгоди.
Редица неевропейски държави пък бяха разтревожени от сгромолясването на украинския лидер Виктор Янукович под напора на уличните демонстрации в Киев. Особено тревожен за тях бе фактът, че САЩ и ЕС не изпитаха никакви угризения да подкрепят масовите протести срещу демократично избрания лидер. Идеята, че западни правителства дестабилизират и свалят несътрудничещо с тях правителство, е за тези държави реминисценция от колониалното минало.
Освен това, щом стана ясно, че анексията няма да провокира открит военен сблъсък – режимът в Киев е твърде слаб, за да се съпротивлява, а западните страни не възнамеряват пряко да се намесят в конфликта – редица набиращи сила държави приеха това като знак, че мнението на САЩ и на Запада лесно може да се пренебрегне и в други области.
И най-накрая, анексирането на Крим изобщо не завладя въображението на незападните общества. Включително и поради това, че става дума за европейска история, а броят на жертвите в украинската криза е далеч по-малък от убитите и ранените в Сирия. Конфликтът се възприема като нещо прекалено отдалечено, несъществено и локално – така, както самите европейци реагират на поредната война в далечна Африка.
В същото това време разделенията вътре в ЕС, както и между Европа и САЩ, направиха невъзможно изграждането на единен фронт срещу анексирането на Крим. Европейците се опасяваха, че слабите икономически връзки на САЩ с Русия прекалено облекчават задачата на Вашингтон да настоява за санкции, тъй като Вашингтон се бои, че правителствата на много страни-членки на ЕС са прекалено зависими от доставките на петрол и газ, за да предприемат необходимите мерки спрямо Русия. Европейското обществено мнение също е разделено. Анексията на Крим от страна на Путин ужаси европейците, но те крайно предпазливо се отнесоха към идеята за вмешателство от страна на САЩ и ЕС в конфликта.
Земя и въздух
Втората част от въпроса: защо сваленият малайзийски самолет внезапно издигна конфликта на глобално равнище?
Насилието на територията на Източна Украйна е местна заплаха, а насилието в небето над тази територия може да има глобални последици. За съвременния глобален ред управляемостта и сигурността на транспортните коридори, въздушното пространство и морските пътища е не по-малко важно, отколкото контролът над територията. Заплахата за международното корабоплаване от пиратството край бреговете на Сомалия предизвика енергичните и координирани действия на международната общност. Нещо повече, глобалната средна класа едва ли е в състояние да се отъждестви с интересите на сепаратистите и на гражданското население в Донецк, но тя лесно може да се постави на мястото на хората, намиращи се на борда на сваления „Боинг”. Тяхната смърт се превърна в удар с нож в сърцето на взаимосвързания световен ред.
По тази причина свалянето на малайзийския самолет шокира западните бизнес-класи, които дотогава бяха много по-заинтересовани от икономически отношения с Русия, отколкото от ненарушимостта на международните граници. Съвременните икономически отношения стават невъзможни, когато търговските въздушни коридори, по които летят бизнесмените, стават небезопасни. Сеейки хаос в Източна Украйна, Путин видимо се опитваше да покаже, че Киев не е в състояние да контролира собствената си територия и се нуждае от Москва, която единствено може да установи там ред. Но той вероятно забрави, че пренебрежителното отношение към суверенитета на съседна държава сее анархия в тези места и в това пространство, на което икономически могъщите лица придават най-голямо значение. Ето защо не е изненадващо, че след трагедията с малайзийския самолет Германската търговска камара, представляваща интересите на фирмите, имащи бизнес на територията на Русия, внезапно смени позицията си и се изказа в подкрепа на нови санкции срещу Москва.
Въоръженият конфликт в Източна Украйна между сепаратистите, подкрепяни от Москва, и правителството в Киев, е изпълнен с двойственост. На външните наблюдатели не им е лесно да разберат кой в случая е прав и кой е виновен. Инцидентът в небето обаче е нещо съвършено различно, това е ужасяващо престъпление, което е непростимо. Невинни пътници са били убити от безразсъдни групировки, неспособни да различат граждански от военен самолет. Моралното злодеяние се подсилва от гнусното отношение към труповете на загиналите, разпилени на огромна площ, от плячкосването и мародерството. Самият факт, че е свален азиатски самолет, е гаранция, че западният свят този път няма да остане безучастен.
Но основната причина поради която международната общност се обърна срещу Русия след свалянето на самолета, е, че Русия, която някога се възприемаше като защитник на глобалната стабилност срещу явно дестабилизиращи намеси на Запада, сега се възприема като един от главните спонсори на глобална нестабилност. На мнозина стана ясно, че Русия, бидейки велика сила, напълно безотговорно предава опасни съвременни въоръжения в ръцете на местни бандити, над които тя реално упражнява слаб контрол. Накратко, анексирането на Крим позволи на Путин да проектира над Русия образа на велика и ефективна сила. Катастрофата на полет MH17 го представи в съвършено различна светлина – като слаб и неефективен играч.
И накрая, катастрофата на малайзийския самолет откри очите на мнозина за съвременния световен ред. Социално-политическата нестабилност вътре в държавите може да бъде дори по-опасна от съперничествата между държавите. Както националните държави някога са мобилизирали вътрешни ресурси, за да се сдобият с глобално влияние, така днес те са длъжни да мобилизират глобални ресурси, за да гарантират вътрешната си социално-политическа стабилност. И тъкмо откритото безразсъдство на Путин, а не диктаторските му наклонности, принуждават европейците и неевропейците да го възприемат като заплаха за мира и да го обвиняват в дестабилизация. На Путин бързо бе простено създаването на опасен прецедент в областта на международното право, но няма да му бъде толкова лесно простено това, че той случайно съдейства за катастрофата на граждански самолет. В крайна сметка трагичната случайност, а не правният прецедент ще доведе до преосмислянето на глобалния ред.
Съавторът на статията Стивън Холмс е професор по право в Нюйоркския университет. Преподавал е политически науки и право в университетите Харвард (1979-1985), Чикагския университет (1985-1997) и Принстън (1997-2000). Главен редактор е на списание “East European Constitutional Review“ (1993-2003). Той е автор на книгите: Бенжамен Констан и създаването на модерния либерализъм, 1984; Анатомия на антилиберализма, 1993; Теория на либералната демокрация: желания и ограничения, 1995. Последната му книга Мантията на матадора: американският безразсъден отговор на тероризма е публикувана през 2007 г. Заедно с Иван Кръстев подготвят книга, посветена на политическите процеси в Русия.
Англоезична версия на предложената тук статия е в: Foreign Affairs, http://www.foreignaffairs.com/articles/141663/stephen-holmes-and-ivan-krastev/putins-losing-streak
„Портал за култура, изкуство и общество", 22.08.2014