Текстът е базиран на изказване от срещата на бизнеса с правителството, организирана от „Капитал“ и КРИБ, и е предоставен специално за „Дневник“. Форумът се проведе в София на 21 януари, а темата беше: „Как България да тръгне в правилната посока“.
Навярно причината да бъда поканен на тази 8-ма среща на бизнеса и правителството е тази графика – изследването, което „Маркет ЛИНКС“ направи през декември, показва, че българският бизнес твърди, че
най-големият проблем, пред който е изправен бизнесът, е политическата ситуация в България
Според мен проблемът с политическата ситуация изглежда така:
Първо, страната е залята от потоп – потоп от недоверие, който започва да създава проблем за бизнеса, защото когато хората губят доверие в институциите, те губят доверие в бъдещето.
Второ, нагласите за емиграция не намаляват. Според „Алфа рисърч“ за 2014 година прогнозите са за 200 000 души, които навярно биха напуснали страната. При демографския проблем, пред който сме изправени, това вече се превръща в трагедия. България няма да излезе от кризата, ако българите не виждат бъдеще за себе си тук.
Трето, поради драматичната политическа несигурност всички говорят за реформи, но никой не ги прави. В някакъв смисъл всички са в период на оцеляване – и правителството, и опозициите.
Четвърто, бизнесът вече не се възприема като алтернатива на политиците, а като част от тях. Ако преди няколко години бизнесът се виждаше като алтернатива – много българи мислеха, че хора, които идват от бизнеса, биха могли да решат проблемите на страната – то сега не е така. В момента в представите на хората не е ясно кой е в бизнеса и кой е в политиката. Това е вярно и за чужди компании (както се видя през февруари и март), това е вярно и за български компании.
В резултат на политическата криза ние сме в ситуация, в която не можем да разкажем какво се случва в България. Няма разказ – независимо дали симпатизирате на правителството или не. Нека се опитам да обясня защо.
Как симпатизант на правителството да обясни случващото се като крачка в правилната посока?
Той, разбира се, може да каже, че предишното правителство е било изключително конфронтационно; че е обяснявало всичките си провали с предшествениците си; че парламентарната му подкрепа е зависела от крайно националистическа партия и напазарувани депутати; че е търгувало икономически преференции срещу медийна подкрепа; че е контролирало част от контрабандните канали.
И точно когато чужденецът е готов да повярва, че има добри и лоши, и добрите са на власт, трябва да признаем, че и сегашното правителството е изключително конфронтационно и обяснява всичките си неуспехи с предишното правителство, че парламентарното мнозинство зависи от същата крайна националистическа партия и продължава да се търгува икономическо влияние срещу медийна подкрепа, а постъпленията от митниците не са се увеличили.
Как милият чужденец да повярва, че добрите са победили и да гласува доверие на България?
Опозиционният разказ също има проблем.
Вярно е, че в момента има много силно недоверие срещу правителството и че само 19% от анкетираните искат правителството да завърши мандата си.
Но също така е вярно, че според същите социологически проучвания, ако изборите бяха днес, мнозинството има добри шансове да бъде преизбрано.
Казвам го, защото с тези два разказа много трудно обясняваш на хора, които не са българи и не се занимават постоянно с България, защо трябва да инвестират у нас или да се интересуват от нас. Ние сме във филм без сюжет и с герои, които всеки ден дописват ролята си.
В края на 80-те години един голям италиански режисьор дошъл в България и в киносредите се разказваше как го завели и му показали пълната версия на филма „Хан Аспарух“, след което го попитали какво мисли. И човекът, който в продължение на четири часа бил изтезаван да гледа статисти с маратонки, електронни часовници и мечове да създават българската държава, простенал: „Вижте, вие сте малка и тиха страна, защо не правите малки и тихи филми.“
През последната година България прави всичко друго, но не малки и тихи филми. А и финалът не прилича на happy end.
България е не просто в изолация, а в самоизолация. Ние като общество – не става дума за правителството – не мислим за това, че в момента в Европейския съюз тече голямо институционално преструктуриране. Толкова сме вторачени в политическия поток, който ни залива, че не виждаме как картата на Европа се преначертава пред очите ни, как ЕС отдавна не се дели на изток и запад, а на север и юг, как се превръщаме в никому неинтересна периферия, и ако утре се окаже, че сме напуснали ЕС, навярно няма и да забележим това.
И затова въпросът е как слагаме край на тази политическа неопределеност и как се появява правителство, което получава достатъчно доверие да управлява.
Ето една очевидна идея: Европейските избори са възможност за излизане от кризата. След тези избори трябва да бъде възможно някой да управлява.
Въпросът е как изборите, мислени като вот на доверие за кабинета, наистина да имат значение.
Това може да стане ако:
- в обществото има увереност, че изборите ще бъдат честни и в този случай промените в изборното законодателство не бива да се приемат само с гласовете на мнозинството.
- ако още днес политическите сили ясно декларират какво значи да спечелиш или да загубиш този вот на доверие и какво следва, ако правителството загуби този вот на доверие.
Опозицията трябва да е готова да заяви, че ако БСП и ДПС спечелят 9 от 17 евродепутати, то тя приема, че правителството е получило от обществото мандат да управлява. Правителството трябва да е готово да декларира, че ако БСП и ДПС не спечелят 9 от 17 мандата, ще предизвикат предсрочни избори през есента.
Ако това не стане и в нощта на изборите всички обявят победа, политическата криза никога няма да свърши. Тя само ще се задълбочи. Вече е ясно, че не можем да излезем от тази криза, без да чуем гласа на избирателя.
Това, което не бива да позволим, е да чуем хората и да продължим все едно нищо не се е случило.
„Портал за култура, изкуство и общество", 24.01.2014