„Абсолютно не е вярно, че ЕЦБ ще ни определя бюджета, когато България стане част от еврозоната. Ако чуе подобно нещо, на ЕЦБ ще й настръхнат косите. Това е чиста манипулация, фейк новина, няма нищо вярно в нея”. Това обяви в ефира на предаването “РеВизия” по NOVA News икономистът Георги Ганев. Той беше категоричен - ЕЦБ прави прогнози за България и прегледи на развитието и само ще ни казва как бюджетът влияе на икономиката.
Ганев коментира бъдещото място на България в Управителния съвет на Европейската централна банка и какво ще бъде значението на работата на банката за българите.
"За нас чисто битово промяната няма да е голяма, особено за домакинствата, с изключение на това, че ще се оперира в евро в страната и всички неща, свързани с това превалутиране. За бизнеса ще има малка промяна, защото няма да има нужда да имат две сметки - една в евро, една в лева, както и няма да има нужда да превалутират. За търговските банки - промяната е съществена, защото вече ще има достъп до финансиране от страна на централната банка, досега БНБ нямаше право да финансира подобни банки. Вече ще има улеснение - БНБ ще има право да отпуска такива заеми", заяви той.
"За нас чисто битово промяната няма да е голяма, особено за домакинствата, с изключение на това, че ще се оперира в евро в страната и всички неща, свързани с това превалутиране. За бизнеса ще има малка промяна, защото няма да има нужда да имат две сметки - една в евро, една в лева, както и няма да има нужда да превалутират. За търговските банки - промяната е съществена, защото вече ще има достъп до финансиране от страна на централната банка, досега БНБ нямаше право да финансира подобни банки. Вече ще има улеснение - БНБ ще има право да отпуска такива заеми", заяви той.
По думите на Ганев ЕЦБ е интересна, защото е първата в историята на човечеството наднационална централна банка, работеща с фиатни пари. „Тя ще обхваща 21 страни и всички те участват във формулирането на паричната политика, тоест - те всички са ЕЦБ. България ще стане част от този процес. В заседанията на УС участват общо 27 души, но винаги гласуват 21 и има академична причина за това. България ще има 1 от 21 гласа и ще гласува в 11 от 16 заседания. Това означава, че имаме 3,3% тежест в гласуването, което е тройно на тежестта на българската икономика от общата в еврозоната".
Все пак трябва да имаме предвид, че гуверньорът на БНБ ще бъде на всяко заседание на банката и ще има право да изказва българската позиция на всяко едно заседание, без значение дали на него ще има право на глас или не.
Какво обаче се промяна в работата на БНБ, която до 31 декември на 2025 година ще оперира в режим на Паричен съвет, по-познат като Валутен борд?
"До момента при валутен борд БНБ нямаше право да определя лихвени проценти, просто съобщаваше един технически процент, не е въпрос на политика. Нямаше право да отпуска заеми на търговските банки, нямаше право да купува ДЦК, тоест да финансира правителството и да регулира лихвения процент, можеше да регулира минималните задължителни резерви на банките, но сега губи това право, ще го прави ЕЦБ".
Все пак трябва да имаме предвид, че гуверньорът на БНБ ще бъде на всяко заседание на банката и ще има право да изказва българската позиция на всяко едно заседание, без значение дали на него ще има право на глас или не.
Какво обаче се промяна в работата на БНБ, която до 31 декември на 2025 година ще оперира в режим на Паричен съвет, по-познат като Валутен борд?
"До момента при валутен борд БНБ нямаше право да определя лихвени проценти, просто съобщаваше един технически процент, не е въпрос на политика. Нямаше право да отпуска заеми на търговските банки, нямаше право да купува ДЦК, тоест да финансира правителството и да регулира лихвения процент, можеше да регулира минималните задължителни резерви на банките, но сега губи това право, ще го прави ЕЦБ".
Един от най-важните въпроси е този за основните лихвени проценти. В режим на валутен борд БНБ няма право да ги определя, а като част от ЕЦБ България ще участва във взимането на решенията, определящи нивото им.
"Три са основните лихвени проценти, които определят централните банки. Първо - чрез манипулиране на количествата ценни книжа, които купува и продава, определя лихвения процент на тези държавни ценни книжа. Така обикновено се сваля лихвата по дълга на страни, които плащат прекалено високи лихви, заради своята калпазанщина. Другият лихвен процент е т.нар. сконтов лихвен процент - лихвата, по която централната банка финансира търговските банки. Третият е лихвеният процент, който централната банка плаща на търговските банки, заради това, че те си държат парите на депозит при нея".
Всичко това заедно на практика представлява т.нар. парична политика - това е работата на централните банки, докато преследват инфлационната си цел и ако тази цел е постигната да използват своите инструменти да стимулират развитието на икономиката, поясни Ганев.
"Три са основните лихвени проценти, които определят централните банки. Първо - чрез манипулиране на количествата ценни книжа, които купува и продава, определя лихвения процент на тези държавни ценни книжа. Така обикновено се сваля лихвата по дълга на страни, които плащат прекалено високи лихви, заради своята калпазанщина. Другият лихвен процент е т.нар. сконтов лихвен процент - лихвата, по която централната банка финансира търговските банки. Третият е лихвеният процент, който централната банка плаща на търговските банки, заради това, че те си държат парите на депозит при нея".
Всичко това заедно на практика представлява т.нар. парична политика - това е работата на централните банки, докато преследват инфлационната си цел и ако тази цел е постигната да използват своите инструменти да стимулират развитието на икономиката, поясни Ганев.