Българското членство в ЕС – потенциални залози и играчи
Антоанета Приматарова
В статията се привеждат аргументи срещу някои мнения, че членството на България в ЕС е било преждевременно и че механизмът за сътрудничество и проверка (МСП) не работи. Влиянието на ЕС върху България след присъединяването на страната и ефективността на МСП се обясняват в рамките на модел, който отива отвъд парадигмата за влиянието на ЕС на принципа на тоягата и моркова и отвъд представата за отношенията между България и ЕС като между едноличностни играчи. Предложеният модел отхвърля представянето на МСП като механизъм за налагане на санкции и го разглежда като механизъм за оказване на подкрепа за реформи чрез оказване на натиск. Действието на така разбирания механизъм е насочено не само към правителството, но и към всички потенциални играчи в българското общество. МСП се разглежда като особено ефективен на ниво обществено мнение и гражданско общество и като средство за поставяне на нереформистки правителства под двоен натиск – външен от страна на Брюксел, и вътрешен от страна на настояващата за реформи общественост. Механизмът се разглежда като полезен за по-нататъшната европеизация на България, отвъд въвеждането на кодифицираното законодателство на ЕС в периода преди присъединяването. Изказва се мнение, че въвеждането на показатели, които ЕС да да следи в новоприсъединили се държави, може да бъде оправдано и в процеса на по-нататъшно разширяване на ЕС, ако тези показатели се разбират като средство за оказване на подкрепа и ако те се дискутират широко с всички потенциални играчи, а не само с изпълнителната власт. По отношение на дилемата ефективност/ легитимност МСП се разглежда като възможност за нарастване на легитимността на ЕС.
Статията на английски език може да изтеглите от тук