Големият нов доклад, публикуван от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), установява, че на тазгодишните избори за Европейски парламент може да участват около 97 милиона „плаващи“ избиратели.
Според данните, събрани в 14 държави-членки, които дават 80% от местата в ЕП, половината от избирателите не смятат да гласуват, докато 15% все още не са решили дали ще участват. Сред 35-те процента, които са решили, че задължително ще гласуват, 2/3 са „плаващи“ избиратели, които още не са се спрели на конкретна партия.
Обратно на популярната теза, че изборите разделят европейците на две групи – анти-европейци и про-европейци, изследването установява, че избирателите далеч не са толкова поляризирани и всъщност все още избират своите позиции.
Изследването на ЕСВП установява още, че отношението към националните и европейските институции и усещането, дали „системата“ работи в техен интерес са най-добрите индикатори за настроенията на избирателите.
Според изследователите този подход разделя избирателите на четири типа:
- „Домът Старк“, вярващите в системата (24% от избирателите) – основно намиращи се в Германия, Австрия, Чехия, Дания и Швеция, те смятат, че и европейските, и националните системи работят. Тези избиратели са предимно финансово стабилни и получили средно и по-високо от средното образование.
- „Денерисианците“, про–европейските изостанали (24% от избирателите) със силно представителство в Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Испания, те са силно скептични по отношение на своята национална политическа система, но вярват в европейската система. Тези избиратели имат най-ниски средни доходи, сравнено с останалите групи, и са съставени предимно от Милениали и представители на Поколението Х.
- „Врабците“, жълтите жилетки (38% от избирателите), преобладаващи във Франция, Гърция и Италия, те не вярват в политиците и политическите системи, както на национално, така и на европейско равнище. Мобилизираните „врабчета“ са средно над 50 години и имат същите доходи като Дома Старк. Във Франция и Италия в тази група преобладават жените.
- „Свободният народ от севера“, националистите евроскептици (14% от избирателите) – съсредоточени предимно в Австрия, Дания и Италия, те смятат, че националните им политически системи работят и искат да видят репатриране на власт от Брюксел. Тази група включва така наречените бейби-бумъри и избирателите, които идеологически се намират малко по-надясно.
Авторите на доклада – Иван Кръстев, Марк Леонард, Сузи Денисън смятат, че той разбива 5 мита за европейските избори.
Първо, избирателите не са остро разделени „За“ или „Против“ Европа. Огромна част от тях – 97 млн. са все още колебаещи се.
Второ, обратно на това, което много политици говорят, тези избори няма да са само сблъсък на тези, което искат отворена Европа и тези, които искат затворена Европа на националните държави. На тези избори избирателите от 4-те групи, ще откликнат много повече на ясни послания за промяна.
Трето, също обратно на това, което се говори най-често, това няма да са избори само за въпроса за миграцията. Изследването на ЕСВП установява, че вътрешните проблеми като ислямския радикализъм, корупцията, здравеопазването, икономиката и стандарта на живот също ще формират ключови бойни полета за спечелване на гласове.
Четири, Европа не е остро разделена на изток-запад. Проучването на YouGov в 14 държави-членки разкрива, са налице и сериозни регионални разногласия. Но няма ясна разлика в регионалните становища по въпроси, свързани с европейските ценности.
Пето, Европейските избори няма да са просто друго издание на националните. Според изследването на ЕСВП това може да бъде първият наистина транснационален избор за Европейски парламент. Данните от проучванията, събрани в Европа, разкриват, че има неизбежна национална динамика, но ключовите общоевропейски въпроси като способността на Европа да се противопостави на САЩ или Китай, заплахата от национализъм климатичните промени взимат връх в общественото съзнание.
В него се заключава, че мнозинството европейски избиратели искат промяна, но не от крайно лявото или крайно дясното, и че традиционните партии трябва да адаптират към променящия се политически пейзаж, излагайки смели, напредничави планове, които да резонират с исканията на избирателите и да им дават надежда.
Може да прочетет целия доклад (на английски език) тук.
Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.