„ДА ПРЕВЪРНЕМ СТРАХОВЕТЕ НА ХОРАТА В НАДЕЖДА ЗА НАЦИЯТА!”
Най-после един честен лозунг за предстоящата кампания! Жалко, че ГЕРБ го свалиха, но сега пък БСП може спокойно да им го вземат, защото те са се засилили да станат основните търговци на страх на едро, като изместят от пазара амбулантните патриоти.
Страхуването стана доходоносен политически бизнес. Турци идват отдолу, бежанци-друговерци настъпват (в Широка Лъка даже), бомби гърмят навсякъде, краят на либерализма, капитализма, демократизма, мултикултурализма и астигматизма също вече се виждат зад ъгъла (или под някакъв ъгъл).
Всъщност не е важно край на какво, важното е, че идва КРАЙ. A краят плаши. Затова е хубаво да се сложи за водач на листа някой баш апокалиптик.
Апокалиптик-милиционер-политик; апокалиптик-милиционер-политик… Това явно се предлага като печеливша формула за изборите. А може дори и без политик в листите.
„България умира – гласувайте за мен!” е също хубав слоган.
***
Основният апокалиптик на западната левица в момента е иначе уважаваният немски професор Волфган Щреек (Wolfgang Streek). По неговата теория капитализмът си отива, защото не може вече да се справя със собствените си противоречия – на изучавалите Маркс това сигурно звучи познато. Новото е в механиката на краха. Според Щреек, навлизаме в режим на нисък растеж, засилващо се неравенство и нарастващ дълг на държавите, който започва да става неуправляем.[1]
Традиционно демокрацията и капитализмът са съжителствали добре, когато има висок икономически растеж, равномерно разпределение на благата и достъп до кредит, който не води до натрупване на невъзможен дълг. Според Щреек нищо от това в момента не е налице, което е и причината за неминуемия крах.
Капитализмът „откупува” време до своя край, като трупа дългове по най-различни начини. С тези пари напреженията временно се успокояват, но само временно.
Щреeк няма алтернатива на капитализма. Това, че нещо няма алтернатива, не означава, че то няма да се срути.
Той е носталгик по класическата социалдемокрация, която е успявала да сложи „юзда” на неравенството със силни профсъюзи, колективни договори и социално-икономически права. Но след Блеър професорът загубил надежда, че политиката може да контролира „комодификацията” на труда. Дори днес част от тезите му звучат леко конспиративно: например, че миграцията е капиталистически план за доставка на евтина работна ръка, която да снижи работническите заплати на Запад.
Какво да прави левицата в една пред-апокалиптична ситуация? Щреeк няма ясно решение. Възторгва се от протестите. Те „плашат властта до… (тук той използва разговорна дума за дефекация). Повече такава уплаха трябва да се случва. Властта трябва да разбере, че са нужни специални усилия, за да накарат хората да си траят”. [2]
Щреeк създава такава уплаха не с протести, а с графики.
***
Методът на Корнелия Нинова в генерирането на страх и уплаха е друг: той е разработен в предизборната програма на БСП. Социалистите вече се наместиха в нишата на анти-мигрантското говорене и засенчиха останалите там „патриоти”.
Новото е, че в програмата на БСП влиза създаването на неконтролируема „дългова държава” (по Щреeк). Милиардите започнаха да се трупат на дузини, а обещанията на БСП не престават. Характерното за програмата е следното:
Първо, парите няма да дойдат от повече данъци. БСП планира да въведе само козметични промени в данъчната система, от които на практика няма да има съществени бюджетни постъпления.
Второ, новите милиарди остава да дойдат от дълг. Вярно е, че България е под прага на „правилото” от 60% дълг от БВП. Но в малка по размер икономика като нашата, то бързо може да се наруши. В крайна сметка при около 50 милиарда евро БВП, ако построим АЕЦ „Белене” за 12 милиарда – това са още над 20% дълг. Добавете още 4-5 милиарда за нов реактор в АЕЦ „Козлодуй”, още толкова за „директна газова връзка с Русия”, един милиард за „Бургас-Александруполис” или нещо подобно, добавете 500 милиона на година за развитие на изостанали райони и дребни суми за повишаване на заплати и гарантиране на кредити за жилище на младите… Какъвто и калкулатор да ползвате, сметката с милиардите започва да не излиза.
Трето, дългът, който предлагат да натрупат Нинова и компания, ще отиде основно за руска инфраструктура на българска територия. Под „руска” имам предвид произведена и обслужвана от Русия. Възможно е един ден българските граждани да започнат да печелят от тези инвестиции. Възможно е и обратното. Но така или иначе това няма да стане ясно по време на един евентуален мандат на БСП след март 2017 г.
Четвърто, обещанията за повишаване на доходите са сравнително малка част от предложената „дългова държава”. Нинова признава за 1,9 млрд. лева на година, което за мандат е „само” 7,6 млрд. Само „Белене” ще е двойно повече обаче, така че тук има известна неяснота. Но най-важното е, че парите ще отидат или за 1) руски инвестиции или за 2) вдигане на пенсии и подпомагане на фирми от БСП доминирани региони. Доста повече за 1) отколкото за 2).
***
Какво целят социалистите с тази програма? Изберете си от следните възможности:
- да съсипят капитализма, използвайки вътрешните му противоречия;
- да уплашат привържениците на демокрацията и капитализма (до „дефекация” по Щреек);
- да поуправляват и натрупат облаги, докато капитализмът си „купува” време с нови дългове;
- да убедят още повече свои привърженици, че КРАЯТ идва;
- да отложат КРАЯ с някоя друга година;
- да превърнат страховете на хората в надежда за нацията.
***
Щреек е високо ценен от сегашното ръководство на лейбъристите във Великобритания. С този апокалиптичен светоглед не е чудно, че партията на Корбин е на път да се превърне в най-безполезната и безсмислена левица в ЕС (а скоро всъщност извън него). БСП може да се поучи от този печален опит и да поукроти малко емоционалния си нагон към КРАЯ. Да поеме дълбоко въздух и да спре да дава вид, че се готви да управлява като за последно!
Тези, които са й опозиция, също могат да й помогнат, вместо да се делят на жълтопаветници и чепове за зеле.
_______________
[1] How Will Capitalism End? New Left Review 87 (2014) https://newleftreview.org/II/87/wolfgang-streeck-how-will-capitalism-end
[2] Щреек в интервю пред “Гардиън”. https://www.theguardian.com/books/2016/dec/09/wolfgang-streeck-the-german-economist-calling-time-on-capitalism
„Портал за култура, изкуства и общество", 18.02.2017