Победата на Доналд Тръмп в САЩ отекна по особен начин в България: със засилено усещане в някои среди, че вече всичко е възможно. Това усещане само се засилва, докато Тръмп всеки ден изненадва света с нещо: я Панама ще бъде завзета от САЩ, я Гренландия купена, но без да се изключва употреба на военна сила в "сделката". Дори Канада не е в безопасност, а премиерът й бе понижен до "губернатор" от екипа на Тръмп.
Този абсурден глобален фон разпали и българското политическо въображение. Едни подкрепиха амбициите на новоизбрания американски президент и му харизаха и Панама, и Гренландия. Но само ако като компенсация за този световен разгул България получи най-малкото Македония, а защо не и още нещо.
По-скромните или по-малко налудничавите пък в суматохата започнаха да сглобяват коалиция от ГЕРБ, БСПи ИТН с подкрепа от АПС. Изтече информация в близки до ГЕРБ и "Ново начало" медии, че новото правителство "Желязков" е вече готово и че ПП-ДБ са окончателно "аут" от него.
Ако този план за управление е реален
Не е ясно доколко това е реален план за управление, а не поредно действие от театрална постановка, водеща до предсрочни избори. Но нека за момент изключим втората опция:
1. Този план за управление на малцинството (ГЕРБ-БСП-ИТН) с подкрепа от АПС, но без официална поддръжка от Пеевски или "Възраждане", не е ирационален, особено на глобалния гореописан фон. В крайна сметка нито Панама, нито Гренландия ще пострадат от него, а и Македония и Бесарабия няма от какво да се притесняват. Реномето на участниците в тази коалиция също няма да се урони, защото бездруго няма накъде. Това, че са казвали, че няма да участват в общо управление едни с други, не е някакъв проблем в демокрацията - преди избори така се казва, а след изборите партиите трябва да се съобразяват и с волята на избирателя. Коалицията ще е балансирана и като репутационни щети: много трудно е да се каже дали съвместните им действия ще накърнят репутацията на ИТН повече, отколкото тази на ГЕРБ или обратното. Същото е вярно по отношение и на БСП, и на АПС;
2. ГЕРБ ще въздъхнат с облекчение, че не трябва да подписват нищо, което да изисква изолацията на "Ново начало" при гласуване на регулатори и други назначения, както и при други важни парламентарни решения. Пеевски няма да е нужен при вот на недоверие, но участието му в другите решения ще бъде гарантирано, най-малкото през квотата на ГЕРБ, която ще е доста по-голяма в това правителство, отколкото в една четворна коалиция с ПП-ДБ. Тоест, реализира се идеалният за Борисов вариант, при който хем Пеевски е официално извън управлението, хем всичко ще се решава от познатия тандем съвместно;
3. АПС - партията на Доган - може да се съгласи да изпълнява функциите на смокинов лист, но цената за това ще е висока. В крайна сметка, за да проработи една такава сглобка, Пеевски и Доган ще трябва да се сдобрят в някакъв момент. Това сега може да изглежда невъзможно, но не бива да се забравя, че след Тръмп всичко е позволено - или поне мнозина у нас мислят така. А и Борисов ще е щастлив да помири клановете като капо на някои капи;
4. ПП-ДБ няма да са недоволни от такова развитие. То ще свали натиска върху тях да влязат в коалиция, в която са нежелани и която ще прави всичко възможно да бойкотира техните идеи. Стана ясно, че Борисов по-скоро ще се сдружи открито с Доган и БСП, отколкото сериозно да обмисля да се раздели с Пеевски. Всъщност това, което ПП-ДБ искаха от него, е писмена декларация, че ще прави опити да се раздели с Пеевски - но явно и това се оказа твърде много. Сглобката на ГЕРБ с ИТН и БСП освобождава всички от напрежението и ги връща в нормалните им роли;
5. ПП-ДБ и особено ПП ще са много уязвими в тази ситуация, защото всички бухалки на правовата ни, божем, държава ще бъдат мобилизирани срещу тях - а те вече са задействани с един куп безумни обвинения към лидерите на ПП. В най-скоро време с бухалките ще се прекали (то вече се прекалява) и българското общество ще се изправи пред дилемата дали да защити политическата нормалност или да се примири с насилието. "Ново начало" ще заложи на второто, а ГЕРБ ще си мълчи и "няма да се намесва" в "независимата" съдебна власт;
6. За да е първоначално приемлива новата сглобка, на нейния олтар може да бъде жертван Сарафов по модела "Гешев";
7. "Възраждане" ще са в добра позиция, защото хем ще са в "опозиция" на управлението (така, както Жириновски беше опозиция на Путин), хем тезите им ще звучат доста силно от устата на управляващите - и то не само от ИТН и БСП;
8. Президентът Радев ще получи отсрочка, за да доизкара мандата си. От негова гледна точка новата сглобка ще е слаба и уязвима и тя ще падне като зряла круша, когато той към края на мандата си реши да се впусне в парламентарната политика;
9. Новата сглобка ще генерира първоначално някакво доверие, основно заради това, че на хората им омръзнаха нови и нови избори (седем парламентарни вота за четири години са си вече някаква форма на политическо малоумие, което не е нужно да се потвърждава от осми вот);
10. Новото управление ще може да консумира и позитивите от членство в еврозоната, което е много вероятно, както и от общото икономическо здраве на страната. Всички приказки за тежки фискални проблеми са всъщност просто целенасочено подвеждащо дърдорене. Истината е, че управляващите ще са в много луксозна ситуация - разполагайки с много средства, да решат за какво да ги изразходват. А средствата са много дори и при разумно харчене, за което просто ще трябва да се орежат неоправдано раздутите разходни части на бюджета, внесен от служебното правителство.