Нищо важно

• НДК загуби директора си, получи нов, върна си стария, той напусна, и на негово място бе назначен още по-нов, като междувременно този културен институт бе изваден от патримониума на министър Павлова. След всичко това нещата остават такива, каквито си бяха – ремонтните работи ще продължат, а сред културните среди има съгласие, че предният директор е успял да „посъживи” НДК чрез редица важни проекти – клубове, театри и т.н. Както и с изваждането на гащите и сутиените от двореца. Очакванията, че чрез театър и представяния на книги НДК ще е на търговска печалба, са пресилени: а и в крайна сметка трябва ли един „дворец на културата” задължително да е на самоиздръжка? А дали директорът е ползвал правилно „Лексус” или не едва ли е въпрос за разследваща парламентарна комисия – има достатъчно други институции, които да се произнесат компетентно. Тоест – много шум и нерви за няма нищо;

• Едно редовно правителство и парламентарно мнозинство може и трябва да вземе решение за купуването на нов самолет. Странно беше, че служебното правителство (под контрола на президента) започна процедура за купуване на „Грипен”. Ако редовното правителство смята тази сделка за неоптимална (а аргументи в тази посока има), просто трябва да спре процедурата и да купи други самолети, макар и с известно забавяне. Има ли някой, който да се съмнява, че президентът Радев подкрепя сделката за „Грипен” – основно, както той твърди, от ценова и технологична гледна точка (все пак нови самолети). Има ли някой, също така, който да не знае, че цената и новостта на самолетите са само един фактор в един алианс за колективна отбрана, който разчита основно на военната мощ на САЩ. В него може да си по-изгодно защитен (и военно, и политически) с по-стари американски, отколкото с нови шведски самолети. В тази ситуация каква ще е полезната функция на една парламентарна комисия? Точно никаква. “Зироу” (по Цветанов);

• Скандалът в Асеновград даде възможност за поизтупване на праха от патриотичния барабан. Също така ВСС и главния прокурор получиха възможност да се заемат с нещо „наистина важно”, вместо да се опитат да решат тежкия структурен проблем с фактическата безконтролност на прокуратурата у нас. Ето една препоръка от партньорската проверка за прокуратурата от времена незапомнени (тоест от миналата година):

 „Считаме, че в името на това да се поддържа общественото доверие в прокуратурата на Република България,… е необходимо да се създаде прозрачна процедура, в случай че в бъдеще главен прокурор бъде обвинен по време на мандата си в извършването на тежко престъпно деяние. Предлагаме в случаите, когато има достоверни доказателства за такива деяния от страна на главния прокурор, в работата по казуса да участва независим и уважаван висш служител от системата на наказателното правосъдие. Поради това нашето предложение е отговорността за упражняването на надзор върху разследването на твърдения за тежки престъпни деяния, извършени от главния прокурор, да се възлага на независимо лице, заемащо висша длъжност в съдебната система извън системата на прокуратурата, което да се подпомага от служители на НСС (предоставени от ръководещия НСС заместник главен прокурор) или от старши полицейски служители от МВР…”