Йотова и Гюров: кои са съществените разлики

Към момента предизборната ситуация в България е под мотото "Йотова, Гюров и другите". Възможно е това да се промени, защото ГЕРБ изглежда още не са решили как ще действат, а може да дойдат и някакви изненади от страна на "Възраждане". Но също така е възможно кампанията и изборите да се случат точно по тази формула, като изборът е основно между Йотова и Гюров. Какво би означавал този избор за България?

Йотова влиза на първия тур като сериозен фаворит и е вероятно да го спечели с някаква преднина. Но балотаж ще има (с огромна вероятност) и истинското състезание ще бъде между първите двама на втори тур. Засега поне Гюров е с отлични шансове да достигне до този решителен тур. Затова и анализаторите се застраховат в прогнозите си. Когато хората са изправени пред бинарен и то мажоритарен избор, партийните пристрастия пак може да са водещи, но тогава много по-силна роля ще играят идеите и излъчването на самите кандидати, умението им да общуват с гражданите.

И двамата водещи към момента кандидати са с проевропейски профил: ясно и нееднозначно при Гюров, по-нюансирано и с всички уговорки, които се правят за Румен Радев, по отношение на Йотова. Една от основните разлики между тях безспорно ще е каква визия за Европа и за мястото на България в нея имат. Но между тях са налице и други съществени разлики, които ще изиграят роля в кампанията.

Силен аргумент в полза на Гюров ще е логиката на разделението на властите. Президентската институция е най-ефективна като коректив на правителството и парламентарното мнозинство, които носят отговорността за управлението на страната. Президентът се ползва с привилегията на официална критика от много висока и легитимна опозиция. Естествено, когато президентът не е от една и съща партия с парламентарното мнозинство, вероятността тази привилегия да се използва е много по-голяма. Йотова, разбира се, би могла да се еманципира от Радев и да води по-независима спрямо него политика. Това се е случвало в българската история при Желю Желев. Но като цяло такова развитие е по-малко вероятно в конституционния ни модел, а и досега Йотова не е дала някакви доказателства за критична дистанция спрямо Радев. Не е ясно например по какви теми от стратегическа важност тя би заела позиции, различни от тези на Радев. Критиките на външния министър в неговия кабинет са по-скоро вътрешно-домашно разместване на мебелите. Заставането по принципни въпроси срещу Радев е съвсем друго нещо. Може би досега такива въпроси не са възникнали - в крайна сметка девет, десет години на съвместен живот в политиката са нищо в сравнение с историята на вселената.

Гюров на свой ред не би трябвало да преувеличава ролята на аргумента за яйцата в една кошница. Да, той е в негова полза, но Гюров има за задача да обясни, че неговата кошница е различна и по-добра от тази на Йотова.

Правителството на Радев дойде на власт след протести, които бяха срещу безотговорна фискална политика на кабинета "Желязков". Бюджетът за 2026 г., предложен от Радев, е с рекорден дефицит от 5,7%, за какъвто Желязков не би и помислил. Това не само е предателство спрямо протестите от края на 2025 г., но е и политически безразсъдно или некомпетентно. Няма нужда от такъв дефицит и вероятно страната така или иначе няма да завърши годината с толкова високи стойности. Но предлагането му говори за неспособност за очертаване на разумна фискална рамка. И за желание за експериментиране в неустойчива международна среда, характеризираща се с много кризи. България има нужда от алтернатива на тази политика и от Гюров зависи дали би могъл да я персонализира. Йотова също би могла да се дистанцира от нещо, което е очевидно погрешно, но засега не го е направила.

И двамата основни кандидати дават заявки за борба срещу олигархията, корупцията и наследството на Борисов и Пеевски в тази област. И двамата имат свои слабости в това отношение. Гюров сигурно ще бъде атакуван за "сглобката", както и за необходимостта му да привлича гласове и от ГЕРБ, и от ДПС, за да се превърне в алтернатива на Йотова. Йотова пък е изцяло зависима от програмата на Румен Радев по отношение на съдебната и антикорупционната реформа. А там нещата се движат мудно и все още има съмнения, че прокуратура и служби просто ще сменят политическия си патрон, но не и нрава и порядките си. Но пък всичко това няма как да стане ясно преди президентските избори, което е шанс за Йотова.

Позицията, която изрази Гюров, че президентът е обединител на нацията и не е негова работа да се занимава с разделящи теми като корупцията и наследството на определени личности (Пеевски и Борисов в случая) не е издържана и ще има нужда от корекция. Президентът - ако не друго - трябва да е глас в полза на политическия интегритет в нашия модел.

ПБ и Йотова се различават доста съществено от Гюров по отношение на Европа и това не е някаква новина:

1. Оценка на риска

За разлика от цяла Европа, за Румен Радев основната опасност явно не е Русия, а "дразненето" на Русия като ядрена държава. Затова нейните условия според него трябва да се изпълнят, като се принуди Украйна да ги приеме. Проблемът с тази позиция е, че руските искания спрямо Украйна са максималистични и дори отиват отвъд нея. Русия иска контрол върху Украйна в нейната цялост - било то чрез анексия или марионетни правителства. Русия всъщност още не се е отказала дори от искането си НАТО да се изтегли до границите от 1997 г., което означава България да не е в НАТО. Удовлетворяването на подобни искания на Русия - даже без последното - е определено срещу българския национален интерес. Йотова ще трябва да даде своите обяснения за приемането на тази позиция на Радев, от която тя няма как да се отклони. И задачата на Гюров би била да не й позволява да се крие зад обтекаемата постановка, че тя е за мир. Всички са за мир - въпросът е при какви условия и на каква цена.

2. Оценка за отговорността

Позицията на Радев звучи така: че Европа и "колективният Запад" са едва ли не виновни за конфликта със своите "провокации" срещу Русия, включително изпращането в Украйна на далекобойни оръжия и ракети. Това е доста спорна теза, която изцяло отразява руското гледище по въпроса. И от обективна гледна точка е неоправдана, защото е съвсем ясно - и юридически, и политически - кой започна войната и кой е агресорът в случая. Международното право изисква да се подпомагат жертвите на агресия, включително във военен план.

3. Дребните услуги за Русия

България при кабинета "Радев" се постави в позиция да прави дребни услуги на Русия и да не споменава името й като проблем. Българското правителство - незнайно защо - настоя за отпадане на санкциите срещу руския патриарх Кирил и олигарси от обкръжението на Путин. Стана вече дума, че обясненията за тези дребни услуги бяха по-скоро смехотворни. Още по-необяснимо е как правителството сякаш изпитва страх да назове името на Русия в потенциално проблемен контекст: нито взривовете в страната могат да имат връзка с Русия, нито руските дронове у нас са руски, а ако са - то са незаредени (явно приятелски настроени). Тук също за Гюров се отварят шансове да представи алтернатива, която не е толкова необяснимо сервилна към Русия.

4. Обща европейска армия

Според Евробарометър около 70% от българите искат Европа да има обща отбрана и политика за сигурност (средно за ЕС - 81%). Когато европейските държави започнат да правят собствена програма за балистични ракети (проектът "Фрея"), ние обаче демонстративно не сме в "Коалицията на желаещите". Как да се реализира обща отбрана без балистически способности? Същото е и с общи проекти като този с "Райнметал" - оказа се, че и за него няма пари. И като цяло: Радев и Йотова трябва да дадат обяснение как България ще участва в общите усилия на ЕС да увеличи военния си капацитет.

5. Европейско финансиране

ПБ и Радев вече се наредиха на финансовата софра на ЕС с искания за запазване и увеличение на кохезионни и земеделски фондове. Т.е. ние не виждаме Русия като заплаха, няма да участваме в увеличаване на отбранителната мощ на Европа, но ще искаме по-голямо финансиране от европейците за нашите региони и земеделци. Хитра политика, би казал някой наивник. Тя може и да е успешна, особено ако се окаже, че европейците ядат доматите с колците.

Основната стратегия на Йотова в кампанията изглежда ще е да се възползва от инерцията на парламентарната победа на Радев. За целта Радев не бива да прави големи грешки - като тази с бюджета за 2026 г. например. Важните решения - бюджет за 2027 г., избор на ВСС и други органи, ключови реформи - ще бъдат отложени за след изборите. Шансът на Гюров е, че българите може да се изнервят от тази стратегия, която изглежда рационална от чисто партийна гледна точка. В крайна сметка гражданите вече дадоха цялата власт в страната на Радев и няма защо да чакат още, за да видят какво може той. Отлагането на важните решения с още няколко месеца за концентрация на още повече власт в едни и същи ръце не е нещо, което мнозина ще харесат.