Проектът е компонент на голям проект наречен "Функционални граници и устойчива сигурност". Основната цел на проекта бе да изследва и опише непрекъснато променящата се природа на границите и сигурността на Балканите, в това число разбирането на аспектите на икономическото и социалното взаимодействие в посткомунистическите общества на Балканите.
Предвид, че гражданско общество е една от най-неправилно използваните концепции по отношение на демократизацията, европеизацията и изграждането на държавите на Балканите, както и съществуващата тенденция гражданско общество да се отъждествява единствено с дейността на неправителствени организации, този проект предложи разглеждане на въпросите за гражданско общество посредством подход, в центъра на който е „обществения капитал”.
Употребата на термина „обществен капитал”, специално в сферата на икономиката датира преди повече от десет години. Като резултат от опитите да се включат социологически идеи в икономическите анализи, обществения капитал придобива значение на една от основните форми на производствен потенциал, освен физическия и човешкия капитал.
Самата концепция за обществен капитал, макар че не е нова, е трудна за структуриране и използване в официален анализ, като дори дефиницията на термина е проблем.
Независимо от това, "обществен капитал" бе ключов за изследването като изучаването на моделите на мислене на българи, македонци и черногорци се превърна в инструмент за определяне на нивото на социален капитал на Балканите. Проучването показа начина, по който българи, македонци и черногорци разбират сътрудничеството, използвайки две схеми.
Първата е разбирането, че светът е игра с нулев резултат: в такава игра сътрудничеството не може да бъде доминираща стратегия, защото по дефиниция придобивката за един е загуба за друг.
Втората схема бе свързана с времевите хоризонти, използвани в планирането на бъдещето: колкото е по-близък времевият хоризонт, толкова по-малка е склонността да се пропуснат краткосрочните придобивки за сметка на дългосрочни облаги и следователно е по-трудно да се инвестира в отношения на сътрудничество.
Изследването показа, че подобряването на обществения капитал на Балканите е тясно свързано с подобряване на управлението в региона. Индексът, разработен в проекта позволи да се отиде отвъд описателния подход към проблемите на гражданското общество и да се създаде рамка за измерване на дълбоките промени в нагласите за сътрудничество в региона. Тази рамка улеснява проследяването на реалните тенденции в политическото и икономическото развитие на региона като растежът в индекса "развитие чрез сътрудничество" представлява един от смислените индикатори на европеизацията на Балканите.
Докладите по проекта са на английски език. Повече информация можете да намерите на Integrating the Balkans in the European Union (IBEU) : ΕΛΙΑΜΕΠ (eliamep.gr)
Период: Декември 2003 - Януари 2005
Координатори: Георги Ганев, Яна Папазова
Финансираща организация: Пета рамкова програма на Европейската комисия
Водещ партньор: ELIAMEP
Партньори: Istituto per l'Europa Centro-Orientale e Balcanica (IECOB-Forli); Институт за пазарна икономика, София; Romanian Academic Society (SAR - Bucharest); Southeast European Studies Programme (Oxford University); Vienna Institute for International Economic Studies, WIIW; London School of Economics (LSE), UK