Програми

КТБ - какво се случи?



Фалитът на КТБ е най-големият в историята на България. Отписаните активи са на стойност от 4.22 млрд лв., което се равнява на около 5% от годишния национален доход. Преведено към размера на икономиката на САЩ, това би се равнявало на близо трилион долара. Сумата е по-голяма от годишните разходи на държавата за национална отбрана и сигурност, за образование, за здравеопазване или за всички социални плащания извън пенсиите. Тя е приблизително равна на сумата на всички пенсии за половин година. Изплащането само на гарантираните влогове на граждани увеличи публичния дълг на България с близо 20%.

Пътят на КТБ от малка и незначителна до четвъртата най-голяма банка в България отне едно десетилетие. За този период нейните активи регистрираха темп на увеличение от почти 50% годишно и делът на КТБ в общите активи на българската банкова система нарасна 17 пъти.

Това беше постигнато чрез много близко и направо подозрително „сътрудничество“ с държавата както по отношение на привличане на депозити от големи държавни фирми, така и по отношение на инвестиране в сектори, плътно регулирани и управлявани от държавата, като например енергетиката или отбранителната индустрия.

КТБ създаде легално скрита, но обществено очевидна порочна симбиоза с голяма група влиятелни медии, безпардонно обслужващи и напомпващи публичния образ на банката и безмилостно нападащи всички нейни критици и опоненти.
КТБ влезе в непрозрачни взаимоотношения с чуждестранен капитал, поне част от който отявлено подчинен на правителството на чужда държава.

Както стремителният възход, така и още по-стремителното падение на банката са ясен признак за съвместното съществуване на два типа държавни институции в България: тези, които са хванати в плен от частни (или чуждестранни правителствени) интереси и тези, които се провалят в задачата си да възпират и контрират тези интереси.

Опасенията

Съществува реалната опасност липсата на сериозно изследване на всички обществено-политически аспекти на явлението КТБ да доведе до загуба на уроците от нейния провал и до неспособност на българското общество да предотврати бъдещи опити за хващане на държавата му в плен.

Текущите разследвания от страна на прокуратурата и на парламента досега се плъзгат по легалистки и политически повърхности и не е сигурно дали ще изкарат на повърхността скритите, преплетени механизми за хващане на държавата в плен дори при огромния мащаб на провала КТБ. А дори и да бъдат разплетени, вероятността познанието за тях да остане тайна за обществото е голяма. Ако изследването на това явление не достигне до самото дъно на механизмите, позволили неговото появяване и развитие, българското общество няма да има реална възможност да направи изводи и да реформира институциите, които наистина да противостоят на неминуеми бъдещи подобни явления. И тогава те ще се повторят със сигурност.

Затова ние, три български неправителствени организации – Център за либерални стратегии, Асоциация „Прозрачност без граници“ и Програма „Достъп до информация“, – решихме да се обединим в общо усилие. Стратегическата ни цел е да помогнем за създаването на истински капацитет на българските публични институции да служат по автентичен начин на публичния интерес и за значителното намаляване на тяхната податливост към хващане в плен и към корупция.

За постигането на тази цел ще се стремим към три неща:

да разкрием механизмите за хващане на държавата в плен


Първо, да разкрием в пълната им дълбочина и взаимосвързана сложност конкретните механизми за хващане на държавата в плен и за корупция, които направиха явлението КТБ възможно. Това включва разкриване на ролята на отделни хора, на държавни институции и регулации, на медии и на чуждестранни фактори както във възхода, така и в падението на банката.

да очертаем промени в институциите и законите


Второ, въз основа както на общото си познание по въпросите на хващането на държави в плен на частни интереси, така и на конкретното знание за случая КТБ, да очертаем потенциално ефективни промени в конкретни институции и регулаторни рамки в две посоки. Първата посока ще е намаляване на податливостта на ключови държавни тела към пленяване и корупция. Втората посока ще е увеличаване на способността на контролиращи и възпиращи държавни тела да противодействат на подобни проекти и практики в бъдеще.

да създадем публичност на темата за случилото се с КТБ


Трето, да създадем публичност на темата, на нашите разкрития и предложения за промени, за да допринесем за развитието на обществена среда на разбиране и дебат за предложенията за подобряване на действието на държавните институции. Цялата ни информация и знание за случая КТБ ще бъдат незабавно публикувани и налични за ползване от всички с надеждата това да помогне за появата на граждански натиск за постигане на същата цел. Надеждата ни е, че това ще даде възможност на други български граждани, организации и медии да се присъединят към това усилие.


Сайтът на проекта е www.ktbfiles.com




Период: Юли 2014 - Декември 2017
Координатори: Георги Ганев, Мила Мошелова
Финансиращи организации: Фондация "Америка за България"; Балкански тръст за демокрация; Форум за меджународен диалго "Бруно Крайски"; Европейска инициатива за стабилност
Партньори: Програма „Достъп до информация"; Асоциация „Прозрачност без граници"
Правова държава Политически анализи Икономически перспективи