„Граждани за Европа” 2009 е общоевропейска дискусия, която дава възможност на гражданите на 27-те страни-членки на ЕС да обсъдят помежду си и с политиците основните предизвикателства, които стоят пред ЕС в условията на задълбочаващата се икономическа криза и в навечерието на изборите за Европейски парламент. „Граждани за Европа” 2009 се фокусира върху теми, които вълнуват най-много европейските граждани и те дадоха своя отговор на въпроса: Какво може да направи ЕС, за да повлияе на нашето социално и икономическо бъдеще в глобалния свят?
Проектът стартира през декември 2008г. с представяне на 27 национални интернет страници, всяка на националния език. На тези страници хората изразиха мнението си за ролята на Европа в изграждането на икономическото и социално ни бъдеще. Онлайн се включиха около 250 000 души. Българската страница на проекта е www.grajdani-za-evropa.eu
В края на март 2009г. се проведоха едновременно 27 национални дискусии в страните-членки. В дискусиите „Граждани за Европа” участваха общо 1605 европейски граждани, избрани на случаен принцип и представляващи демографска картина на Европа. Българската дискусия с 50 участници от всички региони на страната, на различна възраст, от различни социални групи, беше на 28-29 март 2009г. в София и на нея се обсъдиха, формулираха и приеха 10 препоръки на българските граждани за това какво може да направи Европа, за да повлияе на нашето икономическо и социално бъдеще. Моля натиснете тук, за да отворите „Визията на българските граждани". Дискусията беше открита от г-жа Гергана Паси, Министър по европейските въпроси и завърши с дебат между гражданите и евродепутатите Николай Младенов и Евгени Кирилов. Дискусията се проведе едновременно с дискусиите в Германия, Дания, Италия, Кипър, Латвия, Португалия, Словакия и Холандия.
С тази последна серия от дискусии в 27-те страни на ЕС завърши втория етап на проекта, в който 1605 европейски граждани, в дебати по между си, с експерти и политици, формулираха и приеха 270 препоръки (по 10 от 27 страни), които бяха синтезирани и групирани по теми. От така получения списък с 88 препоръки участниците гласуваха и избраха 15-те предложения на европейските граждани за конкретни действия на национално и европейско ниво.
На среща на европейските граждани на 10-11 май 2009г. в Брюксел, 10 % от участниците в националните дискусии обсъдиха, допълниха и представиха на политиците и институциите на ЕС общите препоръки на гражданите на Европа за социалното и икономическото ни бъдеще. В тях се посочват конкретни мерки, които ЕС да предприеме засягащи глобалното затопляне и ограничаване използването на твърдите горива, развитието на обща система на здравеопазване, осигуряване на хармонизирани стандарти за условията на труд в европейските страни, създаването на стимули за предотвратяване изнасянето на производства в страни с по-ниско заплащате извън ЕС, за борба със социалното неравенство и предприемане на стъпки за уеднаквяване на системите за социално подпомагане, както и хармонизиране на образователните системи.
Гражданите настояват да се предприемат спешни мерки за регулиране на финансовите пазари, да се засилят политиките за защита на потребителите, сътрудничество на страните в борбата с престъпността, устойчиви селскостопански практики, да се увеличи чувствително прозрачността и отчетността на политиците и държавните служители и да се засили ролята на ЕС при проблемите с нелегалната имиграция.
Много от идеите и предложенията в областта на образованието, финансовите регулации, здравеопазването, етичен кодекс на политиците и защита на потребителите, изработени от 50-те български граждани на дискусията през март в София, са включени в окончателните 15 препоръки.
Моля натиснете тук, за да отворите "Визията на европейските граждани" - резултати и информация за проекта.
Европейските граждани имаха възможността да обсъдят своите предложения с представители на европейските институции като - Жозе Мануел Барозо (председател на ЕК) и Ханс-Герт Пьотеринг (председател на ЕП), както и с председателите на големите европейски партии: Вилфред Мартенс (ЕНП), Анеми Нейтс-Ютеброк (ЕЛП), Пол Расмусен (ПЕС) и Филип Ламбертс (Зелени).
Срещата на европейските граждани беше закрита от г-жа Маргот Валстрьом, вицепредседател на ЕК.
„Проектът даде уникалната възможност на гражданите да обсъдят проблемите и идеите си, както по между си, така и с политиците. Те обогатиха дебата за това, как да изработим ефективни политики, за да се справим с предизвикателствата и ни дадоха различна информация от социологическите изследвания и консултациите с експерти” - коментира Жозе Мануел Барозо, председател на ЕК.
През тази есен ще продължат да се организират регионални дебати с цел да се популяризират резултатите от проекта възможно най-широко сред обществото и политиците. С наближаването на изборите за Европейски парламент, гражданското участие в политическите процеси, става все по важно и необходимо. Дискусиите „Граждани за Европа” 2009 са крачка напред в тази посока.
Препоръки на европейските граждани
- ЕС трябва да се стреми да се намали глобалното затопляне и постепенно да се заменят твърдите горива чрез насърчаването на възобновяема енергия от водата, слънцето, вятъра, водорода, отпадъците и промишлените отпадъци. Държавите-членки трябва да си сътрудничат и да разработват енергийни източници на основата както на националните, така и на регионалните условия. Това включва децентрализиране на производството на енергия, самозадоволяващи се с енергия региони и общности и използване на икономически инструменти и стимули за международно координирани изследвания.
- ЕС трябва да положи по-интензивни усилия за създаване на обща система за здравеопазване, основана на ноу-хау от страните с най-ефективни системи. Заедно с държавите-членки той трябва да въведе единен основен стандарт за здравеопазване за всеки гражданин на Съюза. Трябва да има централизиран надзор върху разпоредбите и стандартите. Трябва да бъде разработен и въведен независим механизъм за признаване на квалификацията на специалистите по медицина и здравеопазване в целия ЕС.
- Трябва да се създадат еднакви условия и правила за работа за всички граждани на ЕС на основата на хармонизиран кодекс на труда, хармонизирани условия на труд за работниците и служителите, права и задължения на работодателите. Този кодекс трябва да включва правото на прилични заплати и работно време; принципа за равно заплащане за една и съща работа при мъжете и жените, както и за работниците от други държави-членки на ЕС.
- Съюзът трябва да хармонизира европейските системи за образование и професионално обучение чрез въвеждането на общи критерии и стандарти за различните образователни равнища, които да се признават във всички държави-членки. Те трябва да включват улесняване на мобилността на учениците и студентите в рамките на Европа, еднакви процедури за приемане, изпитване и оценка.
- ЕС трябва да създаде стимули за предотвратяване изнасянето на производства в страни с по-ниски заплати. Той трябва да санкционира всички фирми, които са се възползвали от финансиране и субсидии от ЕС и едновременно с това пренасочват бизнеса си извън Съюза. Това трябва да се направи чрез изискване да се възстановят държавните субсидии, дадени на тези фирми, и чрез въвеждане на данъци, които да финансират социални програми.
- ЕС трябва да осигури земеделието да няма отрицателно въздействие върху здравето и околната среда и да насърчава самозадоволяването с хранителни продукти. Това предполага насърчаването на устойчиви селскостопански практики като органично земеделие, производство на местни храни, намалено използване на торове и пестициди. Трябва да се забранят генетично модифицираните организми освен за медицински цели.
- Европейската комисия трябва да изработи законодателство за преодоляване на социалното неравенство и да създаде условия за уеднаквяване на системите за социално осигуряване и подпомагане във всички държави-членки. Това трябва да включва заплатите и пенсиите, както и минималните и максимални размери на социалните помощи. ЕС трябва да създаде механизъм за наблюдение на социалната политика на държавите-членки, и ако е необходимо да дават обвързващи препоръки, които да водят до въвеждането на обща за ЕС социална система.
- ЕС трябва да улеснява и ускорява потока на информация, необходим за предотвратяване и разкриване на престъпления във всички държави-членки (например трафик на наркотици, на хора и педофилия). Дейностите трябва да включват по-голямо финансиране и по-добро използване на нови интегрирани технологии, по-тясно сътрудничество между националните полицейски служители.
- ЕС трябва да увеличи прозрачността и отчетността на политиците и държавните служители. Това може да се направи чрез разработването на общ кодекс за поведение за държавните служители, който да изисква разкриване на личните активи и криминалното минало на хората, работещи в европейските и националните институции, намаляване на юридическия имунитет за хората, взимащи решения, и въвеждане на законодателство за лобирането на национално и европейско равнище. За тези действия може да отговаря комисар по етиката или омбудсман по европейска почтеност.
- 1ЕС трябва да регулира финансовите пазари (участници и продукти), да наблюдава финансовите потоци на търговските банки, работещи в ЕС, и да осигури стабилността на тези потоци. За целта трябва да се въведе централен европейски надзорен орган или да се дадат повече правомощия за това на Европейската централна банка. Трябва да се въведат общи условия за гарантиране на сигурността на личните спестявания и оперативния капацитет на търговските банки.
- ЕС трябва да инвестира повече в качеството на образованието на всички равнища. Необходими са минимални норми за привлекателно, достъпно и интересно образование с високо качество, с ударение върху разнообразието и иновациите. Това може да включва борба с неграмотността (с най-малко 20 % до 2020 г.), ранно изучаване на европейски език, помощ за отпадналите от училище, подобряване на техническото оборудване на училищата и обмяна на добри практики между държавите-членки на ЕС.
- ЕС трябва да засили политиките си за защита на потребителите, включително при електронната търговия. Той трябва да направи това чрез мерки като системен контрол на стоки като храни и фармацевтични продукти и вноса от страни извън ЕС. Трябва да съществува строго етикетиране, което да улеснява сравнението между продуктите и стоките. Процесът на жалби и предложения трябва да бъде ускорен. Трябва също така да се създаде централен контролен орган, който да може да налага санкции.
- С цел профилактика на заболяванията и намаляване на рисковете за здравето ЕС трябва да насърчава държавите-членки да поставят по-голям акцент върху профилактиката. Трябва да се отделят средства за задължителни прегледи на цялото население в съответствие с принципа „профилактиката е по-евтина от лечението”. Трябва да се разработят глобални кампании за предотвратяване на заболяванията, особено за СПИН, диабет, затлъстяване и сърдечносъдови заболявания.
- ЕС трябва да засили социалната защита на уязвимите членове на обществото на всички етапи от живота, като възрастните хора, хората с увреждания или по-бедните членове на обществото, бездомните и безработните, както и грижещите се за тях. Той трябва да оцени разходите на страните като дял от БВП и да наложи задължителни цели за държавите-членки в борбата с бедността. На тези мерки трябва да бъде отделено особено внимание във времена на икономическа рецесия.
- За да се справи по-ефективно с незаконната имиграция, ЕС трябва да поеме общата стратегическа и финансова отговорност за засилване на контрола върху външните граници, включително по-бързата обработка на случаите и стандартизиране на обслужването на транзитните пътници. Трябва да се предприемат действия да се избегне претоварването с наплив на имигранти на страните по външните граници на Съюза. Държавите-членки на ЕС трябва да вземат мерки, които да не допускат предлагането на работни места в сивата икономика на имигрантите.
„Граждани за Европа” 2009 се осъществява в рамките на програмата „Дебати за Европа” на Европейската комисия и се подпомага от организации като King Baudouin Foundation, Compagnia di San Paolo, Robert Bosch Foundation, ING, както и подкрепящи организации на национално ниво. За реализацията на този проект още през 2007 г. бе създадена мрежа от неправителствени организации, фондации, институти и университети от всички страни-членки на ЕС, които и през 2009 г. работят заедно. Консорциумът се води от King Baudouin Foundation. „Граждани за Европа„ се провежда под патронажа на Европейския парламент.
Център за либерални стратегии е национален партньор на проект „Граждани за Европа” 2009
www.european-citizens-consultations.eu
Период: Септември 2008 - Септември 2009
Координатори: Антоанета Приматарова, Яна Папазова
Партньори: Фондация Крал Боудоин, Белгия; Институт „Отворено общество", София
Финансиращи организации: Институт „Отворено общество", София; King Baudouin Foundation