Наред с изграждане основните институции на либералната демокрация, в края на прехода се очертават и два сериозни дефицита:
- растящо недоверие на гражданите в институциите на представителната демокрация (Народно събрание, партии, др.)
- провал в гарантиране независимостта на регулаторни органи и публични институции (КЗК, ДКЕВР, СЕМ, КРС, ЦИК, Сметна палата)
Следват ниска подкрепа за институциите и спад в гражданското включване във вземане на решения (участие в избори, гражданско наблюдение), а нарастващата роля на GONGO - про-правителствени НПО, заменящи независимите в контрола над институциите, подрива доверието на гражданите и в НПО сектора като гарант за независими ефективни публични институции. Де факто изключването на гражданите от обществения живот води и до растящи анти-системни настроения-подкрепа за национал-популистки ксенофобски партии, увреждащо качеството на демократичната публична среда.
Проектът цели насърчаване включването на НПО в процесите на формулиране на политики и вземане на решения за:
- повишаване доверието в представителните институции на демократичния модел – партии, парламент;
- гарантиране независимостта на публичните институции и регулаторните органи (КЗК, ДКЕВР, СЕМ, КРС, ЦИК, Сметна палата).
На база оценка дефицитите в тази област, проектът цели чрез разработване на детайлни препоръки да спомогне за повишаване приноса на НПО при формулиране на политики в тази ключова за доброто управление област, и да насърчи активността на НПО в осъществяването им.
Пpез месец март 2015 г. бяха проведени пет срещи с представители на студентски клубове и неформални студентски групи. Първата проведена среща бе с членове на Студентски клуба на политолога и студенти от специалност "Политология" в Софийския университет „Св. Климент Охридски".
Последваха срещи със студенти по „Публична администрация" и „Културология" в същия университет. Бяха осъществени срещи с членове на студентската асоциация ЕГО ПОЛИТИКО от Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София, както и със студенти по „Политически науки" от Нов български университет. Целта на срещите бе да бъде представен проекта Проблеми на прехода, да бъдат обсъдени идентифицираните в него проблеми, както и да бъдат набрани кандидати за участие в проекта на по-късните му етапи.
Презентация за представяне на проекта пред студенти
На 4 април 2015 г. бе проведено обучение по качествени изследователски методи (провеждане на интервюта и анализ на данни) за студентите, включили се в изследователската работа на проекта Проблеми на прехода.
Презентация обучение по качествени изследователски методи
През май - септември 2015 г. стажанти съвместно с членове на екипа на проекта проведоха над 30 интервюта с 5 категории респонденти.
Въпросник за интервюта с 5 категории респонденти: членове и служители на независими регулаторни органи, законодатели, разследващи журналисти и представители на НПО, наблюдавали дейността им.
Беше изготвено „Обобщение и анализ на проведените интервюта"
През месец септември 2015 г. беше проведена експертна дискусия, на която екип на Център за либерални стратегии представи основните тези на аналитичен доклад, посветен на независимостта на регулаторните и други надзорни органи в страната.
Целият аналитичен доклад Проблеми с независимостта на регулаторни и контролни органи в България можете да прочетете тук:
Свои тези по темата представиха професор Валерий Димитров (Унивеситет за национално и световно стопанство) и д-р. Атанас Славов (Катедра "Публична администрация", Софийски университет).
Докладът беше подложен на обсъждане от широк кръг участници в експертната дискусия.
Презентация на основните тези от аналитичния доклад на тема Проблеми с независимостта на регулаторни и контролни органи в България можете да откриете тук.
Отново през месец септември 2015 г. беше проведена втората експертна дискусия, предвидена по проекта.
На нея екипът на проекта представи основните тези на втория аналитичен доклад, посветен на темата Недоверие и качество на демократичните институции в България.
Аналитичният доклад Недоверие и качество на демократичните институции в България можете да прочетете тук:
Свои тези по темата за недоверието в институциите представиха и Боряна Димитрова (управляващ партньор, социологическа агенция Алфа рисърч) и д-р Стойчо Стойчев (Катедра "Политология", Софийски университет).
Презентация на основните тези от аналитичния доклад на тема Недоверие и качество на демократичните институции можете да откриете тук .
През втората година на проекта, на база своите задълбочени изследвания за проблемите с независимостта и отговорността на редица регулаторни и контролни органи в страната, петте екипа от стажанти към проекта разработиха свои доклади с препоръки.
Докладите бяха оценени от комисия експерти в състав проф. Валерий Димитров (дългогодишен председател на Сметната палата, преподавател в УНСС), Антоанета Цонева, председател на УС на Института за развитие на публичната среда и Милена Недева, съветник в политическия кабинет на вицепремиера Румяна Бъчварова.
На първо място беше класиран докладът с автори студентите от Софийския университет Теодора Йовчева, Мила Станчева, Бианка Богоевска и Пламена Димитрова. Докладът можете да прочетете тук.
Можете да прочетете доклада, класиран на второ място, с автори студентите по публична администрация в Софийския университет Юмер Коджаюмер и Пламен Панайотов тук.
Докладът с автори студентите по политически науки от Нов Български университет Калоян Правов и Георги Казанджиев можете да прочетете тук.
Този с автори студентите по политология от Софийския университет Станислав Христов и Василена Цветкова тук,
а докладът с автори студентите по политология от Университета по национално и световно стопанство Христо Иванов и Лин Нгуен - тук.
На 17 март 2016 г., съвместно с Културния център на Софийския университет "Св. Климент Охридски", се проведе публична дискусия на тема "Недоверие и институции - къде са младите?", с участието на стажантите към проекта Теодора Йовчева, Юмер Коджаюмер и Калоян Правов, както и Данаил Георгиев, Жюстин Томс и Георги Лозанов.
Изказванията на панелистите и цялата дискусия "Недоверие и институции - къде са младите?" - могат да бъдат видяни в Youtube канала на Център за либерални стратегии тук.
През месец април 2016 г. бяха проведени две публични дискусии на доклади с препоръки.
Основната цел на първото обсъждане на доклада „Независимост и отговорност на регулаторни и контролни органи в България" беше да разгледа изготвените от екипа на ЦЛС препоръки. Те са насочени към намирането на работещ баланс между независимостта на тези органи от другите власти в страната и тяхната отчетност и отговорност. Ружа Смилова, ЦЛС представи основните препоръки на доклада, който може да бъде видян тук .
Дискусията започна с коментарите към доклада на Мартин Димитров, икономист, народен представител в 40, 41 и 43 Народно събрание, заместник-председател на Комисията по енергетика в 43 НС и на доц. д-р Георги Лозанов, медиен експерт и преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации, Софийски университет; дългогодишен член и председател на Съвета за електронни медии.
Дискусията и изказванията могат да бъдат проследени на Youtube канала на Център за либерални стратегии тук .
Публичното обсъждане на доклада с препоръки „Недоверие и качество на демократичните институции в България"#nbsp;се разгърна около възможните подходи към този проблем, техните предимства и недостатъци. Фокусът беше върху разграничението между проблеми, общи за всички демокрации, и такива, които са специфични за определен контекст; между тези, които могат да бъдат отстранени в сравнително по-кратко време, и тези, за които са необходими далеч по-фундаментални реформи и промени.
Дискусията започна с коментарите на доц. д-р Цветозар Томов, социолог, и Първан Симеонов, политолог, директор на "ББСС Галъп интернешънъл". Презентацията на г-н Симеонов може да намерите тук .
Докладът можете да прочетете тук , а изказванията и дискусията може да проследите тук .
Период: Октомври 2014 - Април 2016
Координатори: Ружа Смилова, Мила Минева, Даниел Смилов
Финансираща организация: Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2914г.