На 11, 12 и 13 октомври в Националния дворец на културата се проведе уникално публично събитие за първи път в Източна Европа – Национален дебат „Общественото мнение за престъпността”. Дебатът бе организиран от Центъра за либерални стратегии, социологическата агенция „Алфа рисърч” и bTV по метода Deliberative Polling®, създаден от професор Джеймс Фишкин, преподавател по държавно управление в университета в Тексас.
Националният дебат бе опит да се използват проучванията на общественото мнение и методиката на груповите дискусии по нов начин, така че съвместно с медиите, да се даде шанс на информирания гражданин да изрази своята позиция. Не е тайна, че понякога анкетираните в социологическите проучвания нямат време да помислят задълбочено и отговарят на въпросите, защото не искат да признаят, че не знаят нищо по дадената тема.
Ето защо проучванията на общественото мнение не винаги отразяват това, което хората наистина мислят. Независимо от опасенията на скептиците, дебатът бе наистина уникален, защото за първи път имахме възможност пряко да наблюдаваме как различните аргументи влияят върху мнението на хората; как в сблъсъка на позиции се променят първоначалните идеи и нагласи; как разговорът поражда толерантност към другия и разбиране, че различията са необходими; как напълно непознати хора могат да намерят общ език по тема, засягаща цялото ни общество.
Дебатът започна с интервюирането на национална представителна извадка от 1035 души по най-сериозните теми засягащи борбата с престъпността. Въпросникът, по който се проведе изследването бе оформен според тезите в информационен материал, където балансирано бяха изложени ключовите теми и аргументите за и против. В края на първоначалното интервю анкетираните бяха поканени да участват в дискусии в София. На базата на редица социални характеристики – пол, възраст, етническа принадлежност, образование, доходи, брой деца в домакинството, професия, както и въз основа на отговорите им, втората извадка от 281 души бе представителна за страната. Тези хора дойдоха от всички краища на страната със своите съдби, тревоги, страхове и надежди.
Така за три дни в залата се събра един умален модел на България каквато е момента. Ето защо социолозите като че ли уместно се шегуваха, че хиляди пъти са правили извадки на обществото, но за първи път имат шанса да се срещнат с хората, които стоят зад цифрите.
Тези граждани имаха възможност да чуят взаимно мненията си, да спорят, да търсят и оценяват аргументи. Това бяха хора от различни пътеки на живота, които едва ли биха се срещнали и имали шанс да говорят помежду си по друг начин. Те дискутираха в малки групи от по 17 души водени от квалифицирани модератори. По време на разговорът в малки групи всеки от участниците имаше възможност да изрази мнението си, да прецени силата на предложените аргументи, да изслуша съгражданите си, да поспори с тях и да потърси общ език единствено при формулирането на въпроси. Тези дискусии се редуваха с пленарни сесии, където експерти и политици отговаряха на въпросите, поставени от участниците.
При откриването участниците бяха приветствани от Министъра на правосъдието, Антон Станков, от главния секретар на МВР, Бойко Борисов, както и от автора на идеята за националните дебати, професор Джеймс Фишкин.
Първата обща тема „Престъпност и наказание” дискутира необходимостта от ефективно наказателно преследване и необходимостта от институционални промени в борбата с престъпността. Темите включени в информационния материал и дискутирани от експертите бяха: мерки за неотклонение, смъртна присъда, използване на сила от страна на полицията, мястото на следствието и прокуратурата. Експертите, които отговориха на въпросите на участниците и изложиха своите позиции бяха ген. Васил Василев, директор на Национална служба „Полиция”, Нели Куцкова, председател на Софийския окръжен съд и член и говорител на Висшия съдебен съвет, Румен Георгиев, заместник директор на Националната следствена служба, Иван Петров, Софийски апелативен прокурор и Йонко Грозев, адвокат от Българския хелзинкски комитет.
Втората обща тема, „Престъпност и общество” засягаше икономически фактори и престъпност, наркотици, ролята на медиите. Експертите в тази сесия бяха Красен Станчев, директор на Института за пазарна икономика, Йово Николов, разследващ журналист от вестник „Капитал”, Найден Зеленогорски, кмет на град Плевен, д-р Захари Николов, директор на Превантивно-информационен център по проблемите на наркоманиите към Столична община и Живко Георгиев, социолог в Галъп. В третата сесия „Отговорът на политиците” Екатерина Михайлова (ОДС), Владимир Дончев (НДСВ), Младен Червеняков (БСП) и Лютви Местан (ДПС) запознаха участниците с позициите на четирите парламентарно представени партии по обсъжданите теми.
След прекарването на трите дни в разговори както в малки групи, така и в пленарни сесии, анкетираните попълниха отново същия въпросник, който им бе представен по време на първото интервю. Резултатите преди дискусията по нищо не се отличаваха от резултатите след всяка друга анкета. Резултатите след дискусиите регистрираха какво би било общественото мнение, ако всички граждани имаха подобна възможност да получат повече информация. Тези резултати отговарят сами на въпросите, с които започнахме - дали може да е толерантен българинът, дали може да изслуша различни мнения, дали умее да преценява аргументи и доколко е способен да формира собственото си мнение когато му се предоставят балансирани и ясно изложени тези.
Логично е да се очаква, че информираността би променила мнението на хората и това би било заключението на социолозите. Много по-важно обаче е, че може да се разбере кои аргументи работят в обществото. Според данните, получени след участието в дебата „живото говорене“, убеждаването очи в очи реално обръща мнението на хората. След дебата например 20 на сто от анкетираните са променили мнението си, че трябва да се върне смъртното наказание. Спорно е дали аргументите на юристите за хуманността, евроинтеграцията, правото на живот на всеки и т.н. са дали този резултат. Със сигурност обаче детайлите, как се е изпълнявало смъртното наказание и пораженията, която тази процедура оказва върху психиката на прокурори и съдии, е помогнало в значителна степен тези 20 процента да променят своето мнение.
Част от участниците си промениха мнението в сложната материя за проблемите в съдебната система. Преди дебата 32 на сто от анкетираните са смятали, че виновници за неработещата съдебна система са конкретни хора. След срещата с представители на експерти от институциите, които се борят с престъпността, те са едва 17 на сто. Голяма част от тези хора са преминали към групата, която смята, че са необходими конституционни промени, за да се решат проблемите в правосъдието. Преди обсъжданията и срещата с експерти те са били 48 на сто, а след него 69 на сто.
Особено показателна е промяната на мнението на хората след срещите с политиците. До момента на срещата 73 на сто от присъстващите са смятали, че политиците не се интересуват от мнението на обществото. След доста оживените дискусии в зала 8 на НДК 20 на сто от тях не мислят по същия начин, а 6 на сто тотално са преминали в лагера на тези, които смятат че политиците се интересуват какво мислят хората. Особено показателен, че хората чуват, когато им се говори на разбираем език, е представянето на председателката на парламентарната група на ОДС Екатерина Михайлова. Преди да отговори на въпросите на публиката, само 4 на сто от събраните в залата са смятали, че ОДС има „ясни виждания за това какви промени и реформи трябва да се осъществят, за да стане по-ефективна борбата с престъпността.“ След дебата вече 10 на сто посочват този отговор. За сравнение - представителят на НДСВ Владимир Дончев успя да привлече към каузата на управляващите 2 на сто, на БСП и ДПС по 1 на сто. Със сигурност отговорът на депутата от ДПС, че не заплатите на народните представители са големи, а тези на хората малки, е спомогнало за този резултат.
Ето и накратко по значителните промени преди и след двудневните дебати:
- Ако днес се проведе референдум по въпроса за смъртното наказание, 44% от 281 анкетирани ще гласуват "против" него, 34% - "за". (Преди националните дебати нагласите на хората са били съответно - 55% "за" смъртното наказание и 20% "против" него.)
- В рамките на два дни 33% от хората са разбрали, че главният прокурор не се отчита пред парламента. (Преди дискусията 35% са смятали, че главният прокурор е задължен да прави това, 17% отговаряли, че не се отчита, 48% не са знаели какво е действителното положение.)
- След разговорите с експерти и политици 50% от анкетираните вече знаят, че главният прокурор не се отчита пред парламента, а от 30 на 46 процента се увеличил делът на тези, които смятат, че той трябва да прави това. 70% от анкетираните след края на дебата са на мнение, че проблемът е в самата система и е необходима промяна в конституцията. 78% от участниците вече смятат, че следствието трябва да бъде към МВР, а преди срещата в НДК 45% са мислили така.
- Следствието да остане независимо подкрепят в момента едва 12%, за разлика отпреди - 30%. В края на двудневните дебати с 20% от първоначалното е намалено недоверието към политиците.
Допълнителна информация за метода Deliberative Polling®, за дебатите проведени в други страни, както и за проф. Джеймс Фишкин и проф. Роберт Ласкин, можете да намерите на интернет страницата на Центъра за делиберативна демокрация към Станфордския университет: Center for Deliberative Democracy at Stanford University - cdd.stanford.edu
През 2002 г., ЦЛС проведе за втори път Национален дебат за политики към ромите в България, по метода Delliberative Polling®.
За повече информация и материали по проекта се свържете с Яна Папазова – yana@cls-sofia.org
Период: Януари 2002 - Декември 2002
Координатори: Ралица Пеева, Иван Кръстев, Яна Папазова
Партньори: Алфа Рисърч; bTV; Център за делиберативна демокрация, Стандфордски университет, САЩ; НПО Линкс, София
Финансиращи организации: Институт Отворено общество, Будапеща; Дермократична комисия, посолство на САЩ в България; Уестминистерска фондация за демокрация