Тинк танкове на кръстопът: променящи се парадигми и дилеми за политики

Основните въпроси, които ни интересуват, са следните:

Надживяли ли са посткомунистическите тинк танкове времето, в което бяха полезни?
Приключил ли е историческият епизод, по време на който те предоставяха силни, жизнеспособни решения за публични политики на важни обществени предизвикателства, което ги осъжда на изхвърляне на бунището на историята?
Дали ще станат жертва на популярния бунт срещу ортодоксалността на прехода и на "неолиберализма"?
Дали са неспособни да пренасочат начините си на мислене и действие по начин, който да им позволи да бъдат полезни във времена на икономическа и интелектуална криза?
Накратко, дали посткомунистическите тинк танкове са двигатели на иновационни политики, или, напротив, са пазители на интелектуалното статукво?

Хипотезата ни е, че понастоящем тинк танковете преживяват криза. Тръгнахме към проверяването на тази хипотеза с идеята да разберем по-добре характера на тази предполагаема криза, нейните причини и последици. Целта на проекта не е само да задоволи нашето интелектуално любопитство, но и да подпомогне разработването на стратегии, които да дадат нови сили на тинк танк общността. Подходът ни е сравнителен: разчитаме на шест казуса (изследващи тинк танкове в България, Полша, Словакия, Гърция и Испания, както и специалния случай на Брюкселските тинк танкове) на Европейски страни, засегнати от различни видове проблеми. Такива са най-вече финансовата криза, възходът на популизма и предефинирането на ролята на традиционните партийни системи и структури на представителната демокрация. Тези проблеми изправят тинк танк общността едновременно пред интелектуални и пред финансови предизвикателства. От една страна, традиционните продукти, с които тези организации се идентифицират, днес биват поставяни под въпрос: рецептите за повишаване на гражданското участие в политическия процес, по-голяма прозрачност и по-голямо участие на експерти стават все по-проблемни и са атакувани както от популисти (като не достатъчно радикални), така и от епистемичните общности и експертни мрежи (като твърде популистки). От друга страна, финансовата криза направи тинк танковете уязвими и нестабилни поради недостига на публично и външно финансиране. Хипотезата ни е, че това затруднение се отразява особено силно най-вече на организации, опитващи се да бъдат независими. Всъщност самото значение на „независим тинк танк" е станало неясно, доколкото досега под това понятие се е разбирало следното:
а) Застъпничеството за "надпартийни" или "касаещи всички партие въпроси" - като гражданско участие, прозрачност, уважение към експертни органи;
б) Финансиране от публични или чуждестранни източници. Понастоящем и двата стълба на независимост са под въпрос: "надпартийните" въпроси са станали обект на партийна конкуренция, докато "независимото" финансиране или е намаляло, или е започнало да се разглежда като проблематично.

Въпросите, които си задаваме с този проект, са следните:

Дали кризата, която описваме, съществува само в дадени конкретни обстоятелства?
Дали това е криза на по-голямата част тинк танкове в Източна Европа илие криза само на тези, които не са успели да излязат отвъд въпросите на прехода?
Дали нововъзникващите тинк танкове са в различна позиция от старите установени тинк танкове?
Накрая, до каква степен тинк танкове са наясно с кризата и изборите, които сме диагностицирали/определили

Конкретните цели на проекта са:

Внимателен анализ на ситуацията, в която се намират тинк танкове по отношение дилемите за политики, пред които са изправени;
Очертаване на новите стратегически хоризонти и дневен ред на тинк танковете;
Предлагане на стратегии за възобновяване ролята на тинк танковете в Европа по отношение публичните политики.

Проучваме:

Програмата за изследвания и застъпничество на избраните тинк танкове в последните пет години;
До каква степен тинк танковете осъзнават изборите на политики, които им предстоят да направят;
Как се възприема ролята на тинк танкове от тези, които вземат решения и от широката общественост;

Анализът ни включва:

Анализ на доминиращите парадигми за политики на избраните тинк танкове, въз основа на техните най-големи проекти;
Анализ на общите възприятия за ролята на тинк танкове в шест различни страни - дискурсивен анализ на медийното отразяване - от екипа на ЦЛС и партньорите на проекта;
Анализ на възприятията на вземащите решения за влиянието и значимостта на тинк танкове в изготвянето и прилагането на публичните политики - задълбочени интервюта и анализ на официални документи;
Анализ на възприятията на тинк танкове за проблемните полета пред тях - големи предизвикателства, постижения и значение за публичните политики - дълбочинни интервюта с представители на ролята на тинк танкове.

Като предварителна хипотеза предполагаме, че има най-малко три различни стратегии, които тинк танкове могат да следват в сегашната ситуация. С оглед нарастващото напрежение между парадигмите на гражданско участие във вземането на решения, от една страна, и делегиране на експерти на правото да вземат решения, от друга, на тинк танкове може да се наложи да избират между тях. По тази причина първите две стратегии са стратегии на специализация: очакваме да открием, че в в дейността си тинк танкове все повече се съсредоточават върху инструментите или на гражданско участие, или на делегиране на експерти. Така например икономическите тинк танкове като цяло разчитат много повече на парадигмата на делегиране, докато тинк танкове, специализиращи в политическия процес, са склонни да бъдат по-фокусирани върху политиките за участие.
Ако сме прави в нашите предположения, ще има известен натиск за по-нататъшна специализация на тинк танк общността в тази насока. Разбира се, има и трета възможна стратегия: да се запази по-общ профил с придържане и към двете ценности - на участие и на делегиране. На пръв поглед цената на този избор е потенциална липса на фокус и неясни послания към обществеността. Въпреки това тази стратегия може да се окаже продуктивна, ако тинк танкове запазят способността си да защитават успешни съдържателни политики в различни контексти. Във всеки от тези контексти обаче, те ще трябва даса готови да защитават своя избора на конкретна парадигма. Без сигурността на парадигмите на демократизацията и делегирането като самоочевидни (и универсално валидни), тинк танковете ще са много по-зорко следени от обществото и ще бъдат държани отговорни за всяка от политиките, които предлагат. Надяваме се, че като застават зад успешни съдържателни политики, тинк танкове ще могат да печелят значително обществено доверие. В края на краищата, участието, прозрачността, делегирането на независими експертни органи сами по себе си не са самоцел, а са полезни само дотолкова, доколкото насърчават разумни политики и отговорни участници в политическия процес.

Целите за разглеждането на казусите са:

Да се представи кратък преглед на профила и характера на основните тинк танкове в различните страни;
Да се анализират доминиращите парадигми за политики на тези тинк танкове въз основа на найзначимите им проекти;
Да се анализират основните проблеми, пред които е изправена тинк танк общността на дадената страна, както и приетите от тинк танковете стратегии за справяне с тях;
Да бъдат оцененени тези стратегии от гледна точка адекватността им в дадената политическа среда, устойчивостта им във времето и потенциала им за трансфер в друга среда.

Доклади за отделните казуси:

Сравнителен доклад (на български език)

Тинк танкове са далеч от това да изгубят своето значение. И все пак има важни промени в характера на тяхното участие в политическите процеси. Тези промени са движени най-вече от развития, засягащи основните елементи на представителната демокрация като политически партии, представителство на заинтересувани групи, и т.н. Донякъде парадоксално, промените в юга и изтока сближават тинк танкове в тези два европейски региона. От първостепенно значение е капацитетът на тинк танкове да рефлектират критично върху тяхната идеологическа среда, да си взаимодействат с политически партии, университети, и медии, да бъдат чувствителни към недостатъци във функционирането на основните структури на либералната демокрация и да бъдат достатъчно решителни да си отвоюват определена степен на автономия от тези участници. Ролята и значението на тинк танкове не следва да се оценява главно въз основа на техния институционален капацитет и устойчивост, а по-скоро въз основа на интелектуалния продукт, който създават не само по отношение на разработване на конкретни политики, но и от гледна точка на взаимодействието им с конкретната среда и въз основа на капацитета им да компенсират недостатъците и слабите страни на основните органи на властта и интелектуалните авторитети в либералната демокрация. Надяваме се, че нашият сравнителен анализ на различните казуси ще послужи като покана за по-широка дискусия по тези въпроси в тинк танк общността.

Тинк танковете: Адаптивност

Доклад с предложения за политики (на английски език) Тинк танкове не са загубили своята полезност и смисъл. Те разполагат с достатъчно ресурси, за да се адаптират към нови реалности. Разбира се, доколкото Центърът за либерални стратегии - организаторът на проекта - е тинк танк, имаме налице непреодолимото усещане за конфликт на интереси, когато правим подобно оптимистично изявление. И все пак, имаме аргументи за оптимизъм, които могат да бъдат групирани в три основни категории: идеология, финансиране и организация, и медии.

1. Идеология#nbsp;

Препоръка 1: Тинк танковете трябва да запазят претенцията си за представителност чрез идеи. Тяхната задача е да генерират, да представят в публичната сфера такива идеи, които могат да претендират за широка подкрепа. Адаптивността не може да бъде за сметка на занемаряването на тази съществена характеристика на работата на тинк танковете.

Препоръка 2: Тинк танковете не трябва да се страхуват от политизиране: не е задължително това, че дадена организация има идеологически политически профил, да подкопава претенцията й за експертиза. Зависи как те представят себе си пред обществото и до каква степен имат реален принос в битката на идеи. Ако тинк танковете се възприемат като рупор на конкретни политически фигури, като просто рециклиращи партийните платформи - това би било наистина вредно за тяхната легитимност. Но политизацията сама по себе си не е отговорна за това: напротив, политизацията може да подсили претенцията им за представителност.

Препоръка 3: Тинк танковете трябва да експериментират. Те работят на ръба на утвърдени идеологии и доктрини, и работата им е да ги презареждат с енергия, както и да предотвратяват превръщането им в стерилни или дори контрапродуктивни догми. Тинк танковете имат институционално предимство спрямо други структури - като университети, политически партии или медии - които са много по-подвластни на дисциплинирано програмиране и стремеж към вътрешна кохерентност.

Препоръка 4: Тинк танковете трябва да преразгледат връзката между основната си идеология - била тя лява или дясна - и въпросът за европейската интеграция. В Западна Европа от дълго време се приема, че социалната политика и засилената евроинтеграция вървят ръка за ръка. За разлика от там, в Източна Европа силно проевропейски политически възгледи могат да бъдат намерени и в либералната и дясно-центристка част на политическия спектър. Вероятно по различни причини и двете тези допускания са подложени под съмнение от последните събития. Най-важното е, че е налице необходимост тези въпроси да бъдат преразгледани.

Препоръка 5: Политическите партии са се доказали като най-слабото звено не само в Източна, но и в Западна Европа. Следователно, тинк танкове не трябва да работят с догматични концепции за партии и партийни системи. Това е област, в която те биха могли да се възползват от тяхната гъвкавост и експерименталност.

Препоръка 6: Гъвкавост и адаптивност означават тинк танковете внимателно да следят политическия процес в техните страни. Съществуват моменти на сериозна обществена политизация. За да останат в публичния фокус, в такива моменти тинк танковете трябва да наблегнат на функцията си на "представителство на идеи". Във времена на ниска обществена мобилизация, обратно, тинк танковете могат по-скоро да подчертават функцията си на "осигуряване на експертиза".

Препоръка 7: Протестите в последните години сигнализираха за намаляващото значение на изборите в демократичната политика. Тинк танковете трябва да са наясно с това развитие, което се основава на широко разпространените обществени нагласи, че изборите сменят хората, но не и политиките. В такъв контекст тинк танковте, доколкото имат влияние върху създаването на политики, могат да бъдат разглеждани като нелегитимни спонсори на идеи зад гърба на хората. Това е сериозно предизвикателство за легитимността на тинк танковете, към което те трябва да се отнесат най-отговорно. Това означава, че тинк танковете трябва да работят при засилена прозрачност.

Препоръка 8: Протестите показаха, че хората ще отстояват своя суверенитет като власт да отхвърлят. Тинк танковете трябва да са наясно с този общ негативизъм на обществената енергия.

Препоръка 9: Въпреки че публичните протести имат много силни анти-партийни нагласи, те не трябва да се бъркат с НПО революция. В действителност, всички видове посредници между хората и политическата власт - включително тинк танковеете и НПО-та - са поставени под въпрос от такива протести. Тинк танкове трябва да са наясно с това и да действат съответно с това, без прекомерен оптимизъм за потенциалната им роля.

Препоръка 10: Масовата социална политизация е възможност за тинк танковете да преразгледат своята роля, перспективи и стратегии.

2. Организация, финансиране и независимост

Препоръка 11: Не съществува единен модел за организиране или финансиране на един тинк танк, който може да му подсигури максимална степен на независимост. Публично или частно финансирани, тинк танковете могат да бъдат относително независими.

Препоръка 12: Прозрачността на финансирането е от съществено значение, но няма да деполитизира въпроса. Тинк танковете трябва да са в постоянна готовност да обосновават и да предоставят информация за финансирането си, но те трябва да бъдат подготвени, че опонентите им ще продължат да ги обвиняват в нелегитимност независимо от това какъв е източникът на тяхното финансиране.
Препоръка 13: Финансирането от чуждестранни източници ще бъде във все по-голяма степен въпрос на политизирани атаки. Тинк танковете трябва да вземат това под сериозно внимание. Това не означава, че чуждото финансиране става нелегитимно, а само значи, че тинк танковете се нуждаят от убедителни политически аргументи в негова защита. По същество, това е сблъсък между две визии за демокрацията - една е в по-голяма степен над-национална, а другата - по същество ограничена само в рамките на националната държава. Тинк танковете трябва да направят своя избор и да са готови да го отстояват последователно и отговорно. Тяхно задължение е също така да обяснят този избор на обществеността.

3. Тинк танкове и медиите: нови медий(ни) и социални мрежи

Препоръка 14: Хибридните медии са много подходящи за хибридни организации като тинк танковете. Тинк танковете трябва да бъдат на гребена на новите "технология", ако искат да увеличат въздействието си.

В заключение, от първостепенно значение е капацитетът на тинк танковете да рефлектират критично върху тяхната идеологическа среда, да си взаимодействат с политическите партии, университети и медии, да бъдат чувствителни към недостатъци във функционирането на основните структури на либералната демокрация и да бъдат достатъчно решителни да си отвоюват определена степен на автономия от тези участници. Ролята и значението на тинк танковете не следва да се оценява главно въз основа на техния институционален капацитет и устойчивост, а по-скоро въз основа на интелектуалния продукт, който създават не само по отношение на разработване на конкретни политики, но и от гледна точка на взаимодействието им с конкретната среда и въз основа на капацитета им да компенсират недостатъците и слабите страни на основните органи на властта и интелектуалните авторитети в либералната демокрация.

Период: Октомври 2013 - Април 2015

Координатор: Даниел Смилов

Финансираща организация: Think Tank Fund - Open Society Foundations

Партньори: Barcelona Center fo International Affairs (CIDOB); Institute of Public Affairs, Poland; Hellenic Foundation for European and Foreign Policy (ELIAMEP), Greece; Institute for Public Affairs (IVO), Slovakia