FORESEC
Europe's evolving security: drivers, trends and scenarios
Гарантирането на европейската сигурност предполага сериозно съсредоточаване върху бъдещите заплахи и предизвикателства – не само като идентифициране, но и като подготовка на комплексни мерки за реакция спрямо тях. Към настоящия момент светът се намира в състояние на глобална промяна, която изправя политици и анализатори пред въпроси, чиито измерения те не винаги са в състояние или имат желание да разберат.
Европейската стратегия за сигурност, приета през 2003 година, често е приветствана като първа значима крачка по пътя към изграждане на цялостна европейска стратегия за сигурност. Непрекъснато променящите се предпоставки за сигурност изправят обаче европейците пред спешната необходимост непрекъснато да задълбочават общата си визия за заплахи, рискове, възможности и политически реакции, както и системно да актуализират стратегията за сигурност и по този начин да допринасят за създаването на предпоставки за развитието на паневропейска стратегическа култура в сферата на сигурността. Правенето на предвиждания за бъдещи развития в сферата на сигурността не може да бъде еднократно упражнение, а следва да се превърна в непрекъснат процес, който да позволява актуализиране на „визията” в съответствие с реалното развитие на ситуацията.
Обект на анализ в рамките на проекта е европейската сигурност както в глобален контекст, така и по отношение на състоянието на обществата в европейските държави. Според Европейската стратегия за сигурност характеристиките на съвременните рискове и предизивикателства пред сигурността са асиметричност, анонимност, невъзможност за географско локализиране, взаимовръзка между отделните заплахи и размиване на границите между вътрешна и външна сигурност. Географското разположение е изгубило своята роля като фактор за сигурност. Високите нива на взаимообвързаност водят до ситуация, в която е невъзможно географско сдържане на съвременните заплахи. Същевременно развитието на информационните технологии доведе до сериозно съкращаване на разходите за обмен на информация при повишаване на степента на достъпност на съществуващата информация. Отделните опасности, които застрашават европейската сигурност, са взаимно свързани. Вътрешна и външна сигурност се припокриват до голяма степен. Така например държавите-членки на ЕС и техните интереси са обект на терористични атаки както в рамките на ЕС, така и извън него. От друга страна, терористи използват някои държави-членки на ЕС като бази за подготовка на операции в различни точки по целия свят.
Някои глобални тенденции на развитие и заплахи имат пряко отражение върху европейските общества, например, нелегалната миграция, регионалната нестабилност, която не се спира пред границите на съответнките държави, икономическата зависимост и нестабилност в резултат на недостиг на енергоизточници, което от своя страна води до радикализация и социална маргинализация. Ако тези явления и причините за тях не бъдат анализирани в рамките на един цялостен контекст, ЕС и правителствата на държавите-членки не биха могли да предложат ефективни решения за съответните проблеми.
Независимо от обстоятелството, че факторите за международната сигурност стават все по-многобройни, естеството на заплахите пред европейската сигурност налага държавите-членки на ЕС да излязат с предложения за съгласувани реакции. Приспособяването към новите условия прави сътрудничеството все по-наложително. Асиметричността, анонимността, детериториализацията и взаимовръзката между отделните заплахи означава по същество, че отделните европейски държави са засегнати от съвременните заплахи малко или много по един и същ начин. Поради естеството на заплахите и предизвикателствата, пред които са изправени, и поради степента на все по-голяма взаимозависимост помежду си отделните държави имат все по-ограничени възможности да гарантират сигурността на гражданите в национален контекст. Тези тенденции налагат засилване на сътрудничеството между различни сектори на националните администрации и между отделните институции на Европейския съюз и Генералните дирекции на Европейската комисия. Политиката на сигурност се възприема традиционно като прерогатив на министерствата на външните работи и на отбраната, но в днешно време важна роля при формиране на политиките за сигурност играят и правни и съдебни проблеми, въпроси на околната среда, имиграцията и др.
Целта на проекта е да направи връзка между многобройните линии, по които вървят досегашните разработки, свързани с бъдещето на европейската сигурност, да се направи опит те да се обединят и на тази основа да се дадат общи насоки и да се предложи единна структура за бъдещи изследвания, свързани с проблеми на сигурността.
Амбицията е да се засили общото разбиране за комплексната глобална и социална същност на европейската сигурност, за да могат да се предвиждат новите заплахи и да се предлагат технологични възможности за тяхното овладяване. Проектът включва формулиране на предвиждания за бъдещето развитие на процесите на основата на консултиране на широк кръг от експерти. При разработването на обща визия и холистичен подход към настоящите и бъдещи заплахи и предизивикателства пред европейската сигурност особено внимание се отделя на идентифициране на решения, при които сътрудничеството на европейско ниво се възприема като общ интерес и фактор за добавена стойност към усилията на отделните държави. Проектът включва изграждане на паневропейска мрежа за предвиждане на процесите, свързани с европейската сигурност и насърчава обществения дебат по проблеми на европейската сигурност и изследователската дейност, свързана с нея.
Инструментите за постигане на целите на проекта са:
- Установяване на нови норми за предвиждания, свързани с проблеми на европейската сигурност.
- Поставяне на процеса за изграждане на средносрочна до дългосрочна визия на систематични основи при включване на широк кръг от експерти
- Анализиране на политическия контекст, тенденциите и движещите сили по отношение на европейската сигурност
- Иницииране на обществен дебат по изследователската дейност, свързана с проблеми на сигурността
- Идентифициране на потенциални бъдещи заплахи и технологични възможности за тяхното овладяване
- Идентифициране и проучване на етични проблеми, породени от технологии, свързани с гарантиране на сигурността
- Формулиране и оценяване на цялостни сценарии във връзка с някои конкретни заплахи, при отчитане на културни и етични проблеми и на зачитане на човешките права във връзка с прилагането на нови технологии
- Формулиране на приоритети за бъдещи действия
- Формулиране на нова холистична концепция за европейската сигурност, която да отчита интересите на държавата, обществото и отделната личност
- Изграждане на връзка между отделните европейски и национални проекти, свързани с правене на предвиждания за бъдещето развитие в сферата на сигурността
- Формулиране на препоръки по отношения на европейските изследвания в сферата на сигурността
Консултираният широк кръг от експерти покрива както стари, така и нови държави членки на ЕС. Включени са представители на европейските институции, на правителствените и административни структури на държавите-членки, на неправителствени организации и мозъчни тръстове, на частния сектор, включително малки и средни предприятия, изследователски институти и университети.
Резултатите от проекта включват:
- Доклади по проблемите на сигурността (един глобален доклад и дванадесет национални доклада за държавите, покривани в рамките на проекта: Австрия, България, Великобритания, Естония, Германия, Испания, Италия, Полша, Словения, Финландия, Франция, Швеция)
- Консултиране на широк кръг от експерти по методологията„Делфи” (http://www.foresec.eu/Delphi/)
- Доклад за резултатите от консултирането на широк кръг от експерти по методологията „Делфи”
- Интерактивна страница в интернет (http://www.foresec.eu)
Повече за проекта можете да видите тук
Период: Февруари 2008 - Ноември 2009
Координатори: Антоанета Приматарова, Анна Ганева
Финансираща организация: Европейска комисия, FP7-SECURITY - Specific Programme "Cooperation": Security
Водещ партньор: Crisis Management Initiative, Finland
Партньори: Austrian Institute of Technology gmbh (AIT), Austria; International Institute for Strategic Studies (IISS), United Kingdom; Totalforsvarets Forskningsinstitut, Sweden; Commission of the European Communities - Directorate General Joint Research Centre - JRC, Belgium